РЕЗОВО - едно райско кътче на южната ни граница


Табелата с надпис РЕЗОВО сочи към спускащия се по гористия наклон тесен път. Тя по-скоро служи като информация къде отива пътя. Защото тук друг път няма. Това е единственият, който води към най-южната ни граница с Турция. Докато колата се провираше по красивия асфалтов път надолу към брега на морето, си спомних как в далечните години на моята младост също се спускахме тук, само че с мотори по този път. Но тогава се искаше открит лист от общината, за да преминеш бариерата. Местните разказват, че този красив път днес го дължат на бившия министър Дянков. При едно негово посещение в района общинарите упорито настояват той да посети село Резово. Преминавайки по разровения в трагично състояние път, той се уверява, че селото е забравено от държавата и обещава да отдели средства за ремонт на пътя. Удържа на обещанието си и днес резовци се радват вeче десет години на един красив асфалтов път, който се вие през горите на Странджа планина. С направата на пътя към селото отправят поглед бивши и настоящи властимащи. Няколко красиви къщи гледат вече кокетно към тихата черноморска шир. Добрите взаимоотношения по това време от двете страни на границата помагат и за оформяне на бреговата ивица. Сега река Резовска е с нови брегове от двете страни. Старите двуметрови пилони са заменени с внушителни и стоманени издигащи се на двадесет и пет метра. Двете знамена се веят свободно на вятъра едно срещу друго и вдъхват спокойствие между две страни, живели дълго в напрежение. Загледан в знамената си казвам "Дай Боже това да продължи  дълго". И пак местните казват, че дори и министърът преди десет години се е размечтал. Гледайки красивия пясъчен залив от турска страна подхвърлил, че една пешеходна пътека през реката може да даде възможност този красив залив да се използва. Да, ама не, казваме в днешно време. Видях как изоставената застава се възстановява, а войници с кучета обикалят горите наоколо. Мигрантите бяха плъзнали по шубраците и създаваха много работа на военните.

Село Резово се намира в Югоизточна България и е към община Царево. Названието на селото се свързва с името на тракийския цар Резос, участник в троянската война. Селото е най-южното селище по българското черноморие. Намира се на единайсет колометра от Синеморец. В миналото, достъпат до селото е бил силно ограничен, но днес вече е свободен. Поне за сега.
Някога в далечни времена, село Резово е било пристанище. В околностите му на много места има следи от металургична дейност. Тук освен рудни разработки има и римски могилен некропол. Селото е пострадало значително, дори може да се каже унищожено напълно по време на потушаването на Илинденско-преображенското въстание. Всичките къщи са били ограбени и опожарени. Останалото живо население бяга далеч от брега и създава ново селище. Но през двадесети век старото село наново се ражда на брега на морето. Около новопостроената църква "Св. Константин и Елена" се появяват десетки нови къщи. Българи бежанци от Малко Търново и останалите в турско днес села Яна и Блаца се заселват тук.
Особено се преобразява селото след демократичните промени. Много летовници търсят спокойствие в този райски кът. В селото вече има ресторант, кафене. Основните улици са асфалтирани. А към брега се спускат стабилни каменни стъпала. Когато слезнеш долу, застанал под високия пилон със знамето, имаш странно чувство. Вероятно то е породено от това, че си на ръба на една от границите на България.
Изкачвайки обратно стъпалата нагоре, виждаш стъпилата на високия склон българска православна църква "Св. Йоан Кръстител". Тя е дарение от семейство Гергана и Иван Иванови. Нейният кръст се вижда отдалече, за да се знае и да се помни, че България е на християните.

Добри Карабонев


Какво четем:

🔴 Волейболните ни националки до 22 г. победиха Хърватия с 3:0

🔴 Чуднотека "Малката България" - най-голямото лятно събитие за българските деца в Чикаго

🔴 Родолюбива дама дарява част от Стамболовия хан на Община Велико Търново

Източник: Bulgaria Weekly



Коментари



горе