Сензационна находка: Епископски дворец изникна до Драгойново


Юли и август е златното време за археологическите разкопки. Сега е пикът и на мащабните археологически проучвания до село Драгойново, в местността Хасаря или Асара. Те се провеждат от 8-9 години. Тук работи екипът на доцент д-р Иван Джамбов от ПУ "Паисий Хилендарски", заедно със студенти от специалност "История и археология" - разкопките са част от летните им практики. Последните разкрития, които приключиха буквално преди седмица, показват че на мястото е имало голям поселищен комплекс - с късноантична крепост и манастирски ансамбъл. 

Късноантичната крепост се е разпростирала на площ от  40 дка. "Тази мащабност надмина сериозно очакванията ни. Изчислихме площта приблизително на базата на актуални технически средства - GPS системи, геодезически и архитектурни заснемания и всичко, с което разполага съвременната археологическа наука”, твърди Джамбов. „Благодарение на нашите студенти, за краткото време, с което разполагахме, успяхме да разкрием голяма част от източната крепостна стена и което е по-важно - верига от сгради. Първо ги датирахме към късноантичната епоха - уточни гл. ас. д-р Б. Драганов - но реално те са преизползвани и през средновековието”. Това, което прави впечатление, са големите им размери,  те са надхвърляли 5 метра. Били разположени покрай източната стена - в две двойки, едно до друго - вероятно са продължавали и навътре в крепостта, но всичко това предстои да се докаже. "Голяма част от комплекса е вече пред очите ни - казват археолозите, - солиден градеж с дялан камък и бял хоросан. Някои от зидовете се издигат на височина до 1.5 метра, виждат се колони, стълби със сегментни тухли - масивно етажно строителство от късната античност IV-VI век. От изток местните имали прекрасен поглед към насрещния хълм, където други археолози разкопават местността Църквището. Получава се твърде интересна картина за живота през късната античност. 

Намерените монети показват, че местните съвсем не били бедни, напротив имали интензивен стокообмен. Особено при управлението на Юстиниан Велики, когато Византия доминира в този регион. "Тук е имало седалище, вероятно на византийски наместник от централната власт в Константинопол, защото тези сгради, минимум двуетажни, говорят за хубав живот. Тук се е издигал епископски дворец,  на труднодостъпно, но все пак защитено място". 

Втори оловен печат е другото важно откритие на археолозите. Находката е от средновековието, вероятно от XI век. „Остава да се почисти добре - обясни доц. Джамбов - той е леко подвит от едната страна. Трябва да се изправи, искаме да разчетем името на приносителя на този печат. Находката е доказателство за по-високия ранг на манастирския комплекс в системата на манастирите от Византия през XI-XIII век. И за активната кореспонденцията на висшия духовник с централната духовна власт. Преди намерихме още един печат от това място”. 

„Само находките ни са над 50, имаме няколко прекрасни монети, готови за изложба”, обяснява гл. ас. д-р Божидар Драганов от екипа. „Работихме върху по-високи пластове, затова нямаме много монети - те са само 5 на брой, но пък са много интересни. Едните са от средновековието, други от късната античност и една от т. нар. „константинки” - от периода IV век”. Една монета изскочила при сондажите до източната крепостна стена и тя най-вероятно принадлежи на Филип Македонски. Това насочва археолозите към извода, че  мястото е било обитавано още в късножелязната епоха. 

На хубавия живот обаче му дошъл и краят, някои катаклизми - най-вероятно пожар - довели до пълното разрушаване на комплекса. 

„Идеята ни е да направим кратка почивка и да съберем мислите си в една книга, казва доц. Джамбов. Тя ще обобщи всичките ни проучвания до този момент. Мога да съобщя и работното заглавие в аванс - „Късноантична крепост и средновековен манастир в местността Хасаря - водещ крепостен и църковен център в Източните Родопи на територията на Първомайска община. Въздържам се от точни преценки - поне докато не приключим сезонните разкопки, не направим кабинетен анализ и консултации със специалистите”.

Проучват Светилището на нимфите

Експерти археолози ще работят на няколко  обекта в района на Хасково през лятото. Те ще проучват крепостта "Лютица", в близост с Ивайловград, Светилището на нимфите и Афродита до димитровградското село Каснакова, късноантичната и средновековна църква в местността Глухите камъни, до Любимец, и селището с некропол до харманлийското село Изворово.

Теренни разкопки ще правят и колегите им от Пазаджишкия исторически музей. Те ще проучват селищната могила до село Юнаците.

В Малтепе: Тракийски цар погребан с колесница

Виден тракийски аристократ и неговото семейство може да лежат погребани в една от най-големите могили у нас Малтепе. Тя се намира край село Маноле. Възможно е дори в могилата да е гробът на самия цар на траките Реметалк Първи, който е бил съюзник на римския император Октавиан Август, допускат археолозите. Според тях най-вероятно Малтепе е била използвана дълги години за семейни погребения на някой знатен тракийски род. До момента могилата, която е с диаметър 100 метра и височина 26, не е проучвана. През 2000 година археолозите са разкопали една по-малка могила близо до Малтепе и в нея са открили пласт с дебелина 2,5 метра от различни огнища. В тях е имало изгаряне на поне 5  инвидиди, допускат учените. Направени проучвания досега показват, че могилата е тракийска, но е от Римския период - първи-трети век след Христа. Археолозите смятат, че в периферията на могилата може да има заровени колесници. Това е било част от древния погребален ритуал на траките - да заравят колесницата на висшия аристократ. 

Малтепе ще се превърне и в най-големия музей на открито. Паралелно с разкопките ще се изпълнява и проектът на община „Марица” - „Музей на открито Малтепе”. Той предвижда в близост да има информационен център за туристите, място за отдих, паркинг, зона за излагане на част от археологията, открита на място.

Судан иска български археолози

Судан  ще привлече български археолози, които да работят в съвместни експедиции с експерти от цял свят. 

Имаме желанието да почерпим и от опита на българските експерти по опазване на културното наследство, заяви посланичката Илхам Ибрахим Мохамед Ахмед. Тя отбеляза, че в страната  са разкрити повече  древни пирамиди дори в сравнение с Египет. Построени са преди 2000 години, а това създава предпоставки за развитието на туризма, каза  посланичката.  

През тази година България и Судан ще отбележат 60-годишнината от установяването на дипломатически отношения.


Какво четем:

🔴 Андрей Слабаков: Да разстрелваме бежанци!

🔴 Всеки втори с тумор на дебелото черво умира

🔴 По случая Мария: За нещастниците и Интернет плювалниците

Източник: Petel



Коментари



горе