Земя като една човешка длан… Но по-голяма ти не си ми нужна




БЪЛГАРИЯ
Земя като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.
Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.
Земя, като една човешка длан…
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.
Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.
И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.
Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема.
Земя, като една човешка длан…
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!


РАЗДЯЛА
Всичко свършва
за миг:
две изстинали длани,
две очи
като два неочаквани ножа.
Сняг вали…
Аз се връщам с две кървави рани
И не знам
де ще спра,
де глава ще положа
Сняг вали.
И летят часове,
дни, недели.
Сняг вали и вали
над неверен и верен
А сега накъде?
Толкоз пътища бели,
само пътя към тебе
е черен.

На 14 юли 1925 г. е роден Георги Джагаров – поет, публицист и драматург. Колкото и противоречива да е личността му, едва ли има българин, който да не знае началото на стихотворението му „България“.


Какво четем:

🔴 Wi–Fi – невидимият и мълчалив убиец

🔴 Не влизайте в баровете им! Не ходете в ресторантите им!

🔴 Колко добре чувате? Този експеримент ще ви покаже

Източник: dvatabuka



Коментари



горе