Богородични заговезни е! От утре се пости
Богородични заговезни е! От утре се пости
Богородични заговезни е днес - църковен празник, отбелязван преди началото на
Богородичните пости.
На 31 юли се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по
време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на
вкусни и сладки храни.
Богородичният пост продължава две седмици и свършва с големия християнски празник
Успение на Пресвета Богородица (15 август), познат сред българите като голяма
Богородица.
По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата
и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на
светицата с цветя, поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари.
Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание
през годината.
През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването
на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година
съответно на 6 август и 15 август.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните
служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока древност.
В беседа, произнесена около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за него: “Църковните
пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен
закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница,
за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия
месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).“
Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към
възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения,
кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен
живот и добродеяния.
По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия
(Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните)
пости.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък.
В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти
и неготвена храна.
Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се
разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
На Преображение Господне се разрешава риба.
Какво четем:
🔴 Елена Йончева: След няколко опита инвитро, се бях отказала, но Тео дойде като Божи дар!🔴 Родопското чудо сменено от суперментета
🔴 Какво съм аз? Родоотстъпник?
Източник: Дир.БГ
Коментари
