Заминавам щастлива и оптимистично настроена
Дни преди да отпътува за столицата на летните олимпийски игри Рио де Жайнеро, „Монитор“ се свърза със звездата на българската лека атлетика Ивет Лалова, която бе определена и за знаменосец на делегацията ни по време на откриването на игрите. Въпреки натоварения си график и последните приготовления за най-големия спортен форум, Ивет не отказа да отговори на въпросите ни. Направи го по електронен път, в удобно за нея време, за което й благодарим. Въпреки че бе лаконична, думите на спринтьорката заслужават да бъдат прочетени, защото в тях има много мъдрост.
- Ивет, с какви чувства заминаваш за четвъртата си олимпиада?
- Много щастлива и оптимистично настроена.
- Сподели вече, че е изключителна чест за теб да бъдеш знаменосец на откриването. Желаеше ли го предварително, надявала ли си се точно ти да развееш флага в Рио?
- От дете съм мечтала за това, но не съм предполагала, че точно аз ще бъда избраната за Рио. Обикновено така се получава, че на предишните олимпиади пропусках откриванията. Сега обаче ще съм там и от българската федерация ми се обадиха преди дни да ме питат дали ще съм съгласна с тази функция. Разбира се, че се съгласих. За мен наистина ще е чест.
- Приемаш ли тези игри като вододел в своя живот?
- Всяка олимпиада е кулминацията на един 4-годишен цикъл на подготовка. Неизменно след тях се правят нови планове, взимат се нови решения, правят се промени, ако има нужда от такива. Това важи и за личния живот.
- Има ли носталгия към първата ти олимпиада в Атина, която бе и най-успешна ти с оглед на класиранията (б. р. - 4-о място на 100 и 5-о на 200 м)?
- Не, защото тогава не знаех всичко това, което знам сега, не ми е било толкова скъпо и ценно, колкото ми е сега.
- Мислила ли си някога, „ако не се бе случило нещастието с контузията”...?
- Не, защото това е важна част от моята лична история, така че избягвам да се чудя.
- Възстановяването след счупването ли беше твоето най-голямо предизвикателство в живота?
- По-скоро дългият път обратно към големите състезания и елита в спринта. Това беше най-трудно и ми трябваха години.
- Как семейният живот и въобще животът в Италия те промениха?
- Животът в Италия ми помогна да се откъсна от илюзията на известността и да мога спокойно да се концентрирам и да тренирам на 100%. Защото спортистът трябва да забравя какво е постигнал, за да може да наведе глава и да дерзае за постигането на още по-големи успехи.
- Много спортистки след олимпийски игри се оттеглят, за да родят дете и после се завръщат още по-силни и мотивирани. На теб минавали ли са ти подобни мисли?
- Разбира се, че са ми минавали. Аз също съм жена и това да бъда майка е един от приоритетите ми. Тези неща обаче, почти никога не се случват по точния план.
- Какво е мнението ти за случилото си с руските атлети?
- Съжалявам, ако сред наказаните да не участват е имало такива, които са уважавали антидопинговите правила и не са употребявали забранени вещества.
- Може ли непрекъснатият тормоз от страна на допинг ченгетата да те откаже от спорта? Смяташ ли, че настоящите правила са един вид нарушаване на човешките права на спортистите?
- Не, ако няма какво да криеш и си честен. Аз се съобразявам с тези правила през цялата си кариера, от 2009 г. насам се дава точно местонахождение и час за всеки ден от годината, където спортистът ще се намира за евентуален контрол. Въпрос на отговорност и навик е.
- Освен да пробяга 100 метра, какво друго може да направи Ивет Лалова за 11 секунди?
- Може да изпие чаша сок, да се преоблече или да каже повече от необходимото (смее се).
- Кога за последно си имала ден без физически натоварвания, разхождала си се в мола или си си приготвила домашен сладкиш?
- Преди 3 седмици имах един ден, който си беше само за мен. Но не правих нито едно от изброените неща, а бях сред красивата българска природа.
- Кой жест ще те зарадва най-много след Рио?
- Да видя, че има повече деца, които искат да се занимават с атлетика.
Какво четем:
🔴 Плащаме кола, а не получаваме нищо🔴 Снимка на деня: Отново българско знаме на Нанга Парбат
🔴 Откриха пристанищната странноприемница от 14 в. в Евксиноград
Източник: Монитор
Коментари
