Колко е важно да бъдеш българин


Защо чуждестранни артисти избират да бъдат в България

ОТ 15 български състезатели на Международния балетен конкурс седмина са чужденци. Двама артисти от Япония, двама руснаци, молдовец и една французойка избраха да участват в Балетна Олимпиада от името на България. Няма натиск, няма задължение или някакъв вид принуда.

“Аз работя в Софийската опера и за мен е логично да играя от името на България”, казва Константин Ткачи. Той е от Молдова, усвоил виртуозността и класата на руската балетна школа.

Когато го гледаш, наистина се гордееш, че играе за България – великолепни скокове и пируети, артистично присъствие, всичко най-добро, което може да се иска от един артист.

Юри Кудрявцев и Елена Свинко са от Красноярск. Те са солисти от трупата на Сергей Бобров – руския балетмайстор, който е и ръководител на балета на Варненската опера. Двамата гастролират в новите постановки на Бобров във Варна редовно и смятат, че е редно да се представят от името на България.

Не е твърде популярен фактът, че известният италиански бас Карло Коломбара от Италия вече има и българско гражданство, има и свой български дом. Оперният певец ще направи дебют в операта “Борис Годунов” на фестивала “Варненско лято” в Летния театър през август. Той е познат и на столичната публика, и на младите оперни певци, които учат при него в майсторски клас.

Едни от първите, които пощуряха по България, бяха Джон Маквикар – легендарният затворник, по чиито спомени е направен филмът “Маквикар”. А също вокалът на “Юрая Хийп” Джон Лоутън, който даже засне телевизионна поредица за красотите на родината.

Екзотика ли е това влечение към България? Някакъв артистичен маниер? Не. Артистите са най-чувствителни към онова, което става в света. Те пътуват много, живеят в различни страни и сравняват различните условия на живот.

Могат добре да отграничат какво се говори (злостните думи на чуждите и оплакванията и мърморенето на местните) и какво действително се случва.

Материалното благополучие и цената на успеха в развитите индустриални държави имат своята сурова цена.

Най-често тя е липсата на лично време и загубата на личен живот.

Дори онези малки детайли – да срещнеш съученик от първи клас на улицата или да си побъбриш с приятел, без да си гледаш часовника, изчезват от житейската история.

Оставяме на втори план все още хубавата ни природа и чудесен климат. Чужденците веднага виждат онези човешки неща, които не са изгубени в България.

Да, има абсурди, странности, архаизми в ежедневния живот, но в другото блюдо на везната са екстри като човешко общуване, културно разнообразие, някои възможности, които навън ги няма, спокойствие и мир. БогаТства, за които е време да отворим и самите ние очи.


Какво четем:

🔴 Мария Нейкова: Ах, как не искам да съм сама... (ВИДЕО)

🔴 Британски депутат: Трябва да научим бежанците на обноски!

🔴 Швейцария изтегли молбата си за членство в ЕС

Източник: 24 часа



Коментари



горе