Стоян Делчев: Тръгнах за Америка със $180 в джоба


Интервю на Илия КИСИМОВ със Стоян ДЕЛЧЕВ, специално за в. “Марица”

- Стояне, припомни ни как се озова в Щатите.
- Отидох да чета лекции през 1989 г. Продадох си всички скъпи неща, за да съм на чисто, и тръгнах за Америка със $180 в джоба си.


- Сега имаш собствена зала и си безспорен авторитет в Щатите. Как се постига американската мечта?
- Започнах работа още щом стъпих в Америка. И до днес бачкам като вол, понякога и по 16 часа на ден. В тези часове си мисля, че на някои ще им дойде много от тази американска мечта. Вечер се разтоварвам с моя любим футбол. Ако има как, ще гледам мачове денонощно. Гледам и все се връщам в миналото. Убеден съм, че ако бях се хванал с футбола, със сигурност и там щях да съм сред първите!


- Но май изводите на баща ти излизат правилни. Целият свят и сега говори с уважение за теб!
- Даже и в България ме споменават от време на време. Когато пристигнах тук, ми казват: “Ти стана олимпийски шампион, защото нас ни нямаше в Москва!”. “Да, но тогава вие нямахте гимнастика!, слагам бързо край на закачката!”. Но тук не пропускат да покажат уважение към мен. Станах първият българин, приет в “Залата на славата", където уредници са знаменитите гимнастици Надя Команечи и съпругът є Барт Конър. След това ме приеха и в славното семейство на акробатиката. И в двата случая изборът се прави от специална комисия. Често ме питат за това, кой къде е в спорта. Считам, че не бива да съпоставяме един спортист с друг. Може да си постигнал повече от някого отличия на килограм, но всеки по своему е уникален за своето време! Значи трябва да се отдава всекиму заслуженото. Знаеш ли, когато сега вляза в коридора на Спортното, настръхвам, като си спомням колко шампиони възпитаха там.


- Как се развива школата ти Deltchev Gymnastics в Рино?
- Шестима треньори подготвяме между 400 и 500 деца на възраст до 18 години. Много от тях ги лапат като топъл хляб в колежите. Влизат децата, получават си солидни стипендии и си вземат образоването. Заради интереса към гимнастиката, към спорта планирам да разширя залата, за да можем да дадем подслон на повече деца.


- Какво виждаш най-често, когато се връщаш назад?
- Винаги отдавам заслуженото на първия ми треньор Никола Ангов, един страхотен, прекрасен човек. С уважение си спомням за Милко Кутинчев, Женята Земсков, съпругата му Оля и Галина Шамрай, които също работиха в Пловдив. Имах щастието да съм заедно с Никола Николов. Направя аз крака напред, той отиде две пред мен. Нямахме мира в търсенето на новостите. Знам, че българите си извоювахме уважението на останалите държави със спорта, изкуството, с нашите национални дадености. Не с други постижение - в промишленост и производство. За това си мисля, че държавата трябва да продължи да поддържа това лице за пред света.
С него да се явяваме пред хората и печелим дивиденти. А сега какво - нямаме нито едното, нито другото...


Какво четем:

🔴 Златни успехи за България на световно първенство по джаги

🔴 Милена Николова – Миленита. Чуйте я, ако още не сте

🔴 Русенецът Росен Даскалов представи състезателния болид Sin R1

Източник: Марица



Коментари



горе