Българите в чужбина осигуряват 3-4% от родния БВП


През 2015 г. ръстът на емигрантските пари ще продължи да се увеличава, като тази тенденция ще се запази в близките 5-6 години. Това прогнозира пред в. „Животът днес“ програмният директор Боян Захариев от институт „Отворено общество“. Статистиката показва, че средствата, изпращани от българи, работещи зад граница, на близки и роднини, възлизат на близо 1,3 млрд. евро годишно.

„С някои условности при изчислението от гледна точка на това, че се регистрират официалните парични преводи, но не и тези средства, дадени на ръка или изпратени под друга форма, средно на месец в страната влизат между 80 и 100 млн. евро, заработени от български граждани в чужбина“, уточни Захариев. За сравнение през 2009 г. като емигрантски преводи в България са дошли 716 млн. евро за цялата година.

Оказва се, че паричните трансфери на българските емигранти по време на криза са по-устойчиви и стабилни от други външни източници на финансиране като чуждестранни инвестиции и външни заеми. “Дали от загуба на ресурс, липса на перспектива или от предпазливост много инвеститори избягаха от страната, временно или завинаги.

Притокът на парични средства от емигрантите не само че не стихна, а дори се увеличи,

като представлява между 3 и 4% от БВП“, допълни експертът от „Отворено общество“. Въпреки че страната ни не е рекордьор в това отношение, в условия на спад на източниците на финансиране парите на българските емигранти допринасят съществено за финансовата стабилност в държавата и сигурността на домакинствата. Тоест имат осезаем социален ефект, особено в по-слабо икономически развити региони на страната.

„Както може да се очаква, тези потоци имат най-големи положителни стойности (като % от БВП) за по-слабо развитите държави, от които и емиграцията, и сезонната заетост към други държави са най-значими“, коментира Захариев. Рекордьори по дял на емигрантските пари в икономиката са страни като Молдова, където приходите в платежния баланс от този вид преводи представлява близо една трета от БВП, Румъния –  трансферите от роднини емигранти надхвърлят 2,5 млрд. евро годишно,  Полша – близо 3 млрд. евро.

„Позициите, които намира човек в чужбина, по правило са по-нискоквалифицирани в сравнение с тези, които е заемал в родината.

Българи с висше образование мият чинии във Великобритания, инженери готвят в САЩ. Изключение правят лекарите, специалистите в областта на информационните технологии и тесните експерти в определени области“, каза още събеседникът ни. Въпреки по-нискоквалифицираните длъжности, които заемат,  българите обаче получават по-високи заплати, отколкото тук.

„Въпросът е в това правилно да се оцени качеството на живот в чужбина. За да изпратят пари на свои близки и роднини и едновременно да се издържат зад граница, често сънародниците ни търпят невероятни лишения и полагат къртовски труд, за да свържат двата края“, констатира Боян Захариев. Те се стремят да покажат по-висок стандарт на живот при завръщането си в България и започва т.нар. „показно потребление“ - купуване на кола, на лаптоп, скъпа техника и/или маркови дрехи. Качеството им на живот обаче остава ниско. Въпреки че са живели в страни с по-висок стандарт и с повече възможности за образование, досег с културата, по-добра здравна система и т.н., българите често нямат възможност да се възползват от тези блага. А причините са различни – социални, езикови, материални и т.н.

Най-големите потоци от емигрантски средства логично идват от страните с най-големи български общности.

Такива са диаспорите ни в Гърция – 320 000 българи, САЩ – 300 000, Испания – 250 000, Великобритания – 110 000, също приблизително толкова са в Германия, Италия и Франция, сочат данни на Евростат.
Според различни анализи получателите на тези преводи ги използват основно за закупуване на храна, дрехи, лекарства и стоки от първа необходимост и в по-малка степен – за образование, ремонти, закупуване на стоки за дълготрайна употреба и имоти. „В този смисъл повишеното пращане на пари от български емигранти не може да компенсира отлива на чуждестранни инвестиции“, категоричен е събеседникът ни. Преките чуждестранни инвестиции възлизат на 1,22 млрд.  евро (3% от БВП) за януари – ноември 2014 г. при 1,54 млрд. евро (3,8% от БВП) за януари – ноември 2013 г. Влиянието на емигрантските пари и чуждите инвестиции върху икономиката не е едно и също. Парите, изпратени от работещи българи зад граница, се използват от близките им основно за текущо потребление, докато чуждите инвестиции позволяват завъртане на капитала, подобряване на конкурентоспособността на икономиката, разкриването на нови работни места.

Ръстът на емигрантските средства, изпратени от страна - членка на ЕС, очаквано скача през последните години,

като се имат предвид свободата за придвижване и новите възможности за работа в чужбина, които членството в Общността разкри пред българите въпреки преходните периоди за голяма част от националните трудови пазари на старите членки. „Характерно при пращането на емигрантски пари е, че потокът е особено засилен при първото мигрирало поколение. То все още има силна връзка с близки и роднини и праща редовно пари до България. Следващото поколение по-рядко праща средства или въобще спира тази практика“, коментира експертът. Според прогнозата му, ако няма голяма миграционна вълна (като тази към Щатите през 90-те години или към ЕС след 2007 г.), потоците емигрантски пари към България постепенно ще стихнат. „Надявам се да няма повече периоди на масова емиграция в чужбина, защото това би било пагубно за така или иначе задъхващата се икономика в България“, обобщи Боян Захариев.

Юлиан Велев, Лондон

Живея от 7 години във Великобритания. Дойдох в Лондон малко преди началото на финансовата криза, когато българите вече пътуваха в ЕС само с лични карти. Трудовите ограничения обаче бяха все още валидни. Като всеки имигрант, пристигнах на Острова с желание да намеря по-добър живот. От Кюстендил съм, но последните години работех и живеех в София. Бях продавач-консултант в спортен магазин в центъра на столицата, но въпреки високата заплата – около 1000 лв. на месец, трудно се справях с разходите за квартира и с издръжката. Парите ми стигаха колкото да преживея. Затова реших сам да се впусна в новото начинание и ето ме след седем години в Лондон – работя като директор на агенция за охранители.

Имам дългогодишни клиенти, които разчитат на мен и са ми гласували доверие да намеря най-добрите решения за охрана на обектите им. В началото, както повечето българи, и аз започнах в строителството. Един мой приятел българин ми обясни много неща – как да се запиша на курсове за допълнителна квалификация, какви документи ми трябват и какви изисквания трябва да покрия. Така и направих след време – станах охранител, докато навляза в сектора, преодолея изцяло езиковата бариера и разбера какви са процедурите за основаване на собствена фирма. Сега съм по-натоварен с работа, но и изкарвам повече пари, успявам и да помагам на родителите си, които живеят в Кюстендил.

Десислава Константиноу, Пафос, Кипър

От София съм и дойдох в Кипър преди 12 години в търсене на по-добра работа. Започнах като сервитьорка изцяло на ненормирано работно време. Понякога трудовият ми ден продължаваше 12-14 часа. При идването си тук не знаех гръцки, но постепенно се отпуснах. Смених работата, но пак се занимавам в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, като заплатата ми е по-висока. В началото сякаш повече успявах да заделя пари, които да изпращам на близките ми в България. Сега стандартът се промени и всичко като цяло е по-скъпо.

Омъжих се за кипърец и лека-полека навлизам все повече в порядките и традициите им. Никога не съм търсила непременно контакти с други българи, защото тук сякаш общността ни не е толкова сплотена. До пети клас синът ми учеше в България, но вече е тук. За няколко месеца проговори гръцки, нямаше проблеми в училище, дори напротив. Знаеше по математика много повече неща, отколкото връстниците си. Тази година ще навърши 16 г. и играе за националния отбор по хандбал. Честно казано, мислила съм за завръщане в България, но на старини - когато със съпруга ми ще си купим хубава къщичка и ще заживеем в подножието на планината.

Мирослава КИРИЛОВА


Какво четем:

🔴 Преди 8000 години в България се ражда първата цивилизация в Европа

🔴 Димчо Дебелянов - черната песен на една светла душа

🔴 Наши деца отвяха 80 страни на олимпиадата по химия

Източник: Животът днес



Коментари



горе