Стефка Костадинова 20 години след скока: Златото е по-важно от рекорд


- Г-жо Костадинова, на 3 август се навършват 20 години от вашия златен олимпийски медал в Атланта '96. Колко често си спомняте този паметен момент?
- Много емоционален спомен. Зад гърба си имам стотици състезания, но някои остават паметни завинаги Ц като емблема, като символ на кариерата ти. Така е със световните ми рекорди, така е и с олимпийското злато от Атланта... Знаех, че това е последният шанс, след като два пъти по различни причини не стигах до титлата. А и скокът на височина в Атланта се оказа едно от най-силните състезания в историята на олимпийската атлетика. Доколкото си спомням, пет състезателки преодоляха 199 см, подобрен бе олимпийският рекордЕ
- Самото състезание е едно от най-силните в историята на дисциплината. Какво изпитахте, когато Ники Бакогиани скочи 203 см от третия опит и върна интригата?
- Ники беше много добра състезателка, въпреки че мнозина не я брояха сред топ фаворитите. През 1996 г. тя имаше силен сезон, а и успя да ДнадскочиУ себе си точно на олимпиадата Ц с този си опит тя и до днес държи гръцкия рекорд и мисля, че това й остана единственият старт с резултат над 2 м. Освен това тя все още е в Топ 3 класацията за всички времена за най-голяма разлика между личен ръст и личен резултат Ц цели 33 см. За мен тогава този неин изключителен скок се оказа допълнителен стимул, но и без това си знаех, че шампион мога да бъда само след като приключат всички останали с опитите. Бях готова на всичко и тази готовност ми помогна да стигна до върха. Наскоро се видяхме с Ники, припомнихме си със снимки и приятни спомени нашите преживявания в сектора тогава в Атланта. Оставаме добри приятелки и аз отново и отново й благодаря, че с нейна помощ сътворихме една от най-запомнящите се битки в олимпийската история.
- Какво си казахте, когато преодоляхте 205 см, олимпийски рекорд по онова време?
- Дори когато подобрих олимпийския рекорд, за мен по-важно бе да си осигуря златото. Просто рекордът явно ми е бил нужен, за да стигна до титлата. Състезанието беше много силно, знаех предварително, че така ще бъде, и имах готовност да скачам - ако се наложи Ц дори за световен рекорд. Тъй че радостта от олимпийския рекорд бе в сянката на очакването за така дълго преследваната олимпийска титла.
- Първото ви участие на олимпийски игри е в Сеул '88. Печелите сребро, но какво не ви достигна за златото?
- Връщате ме много назад във времето. Беше ми първата олимпиада. Вярно, че пристигнах в Сеул като фаворит за титлата, но не винаги прогнозите се сбъдват. В самото състезание не се чувствах добре и може би това оказа влияние в хода на надпреварата. Тежко преживях факта, че не стигнах до златото. Много хора после ме ДуспокоявахаУ как и среброто е не малък успехЕ
- Наскоро говорихме с Мирела Демирева, която казва, че сте неин пример и редовно й давате съвети. Това ще бъде нейно първо участие на олимпиада. Какъв е нейният потенциал според вас?
- Много талантливо момиче и съм истински щастлива, че в последно време непрекъснато подобрява форма и резултати. Сребро на европейското в Амстердам, след това сребро от Диамантената лига в Лондон, личен рекорд, все по-близо до 2-та метра... Най-доброто е, че показва една стабилност и устойчивост в постиженията си този сезон, очевидно промяната в подготовката и в щаба й оказва влияние. Тя е невероятен талант и стискам палци да направи отлично състезание по време на олимпиадата в Рио. Защо пък точно там да не бъде нейният Дзвезден мигУ, след като очевидно има огромен потенциал, който само следва да се разгърне.
- Какво бихте посъветвали Мирела, за да се отърси изцяло от напрежението на толкова важен форум?
- Да бъде спокойна, да се концентрира само върху представянето си, да не се притеснява от това, че ще бъде за първи път на олимпиада. Тя вече има много опит за гърба си, много състезанияЕ Тази година има и увереността, че е на прав път, че непрекъснато надгражда и подобрява резултати. И още Ц в Рио тя може само да спечели. Пожелавам й да има късмет и да постигне максимума си точно по време на Олимпийските игриЕ
- В Рио ще имаме с 12 спортисти по-малко от Лондон и с 20 по-малко от Пекин. Тревожна ли е тенденцията за намаляване на нашите представители?
- Това е реалността в българския спорт. Чисто математически за Рио 2016 пътуват идентичен брой спортисти както за Лондон 2012 без 12-те национални волейболисти, които за жалост не се класираха сега за Игрите. В Лондон имахме представители в 17 спорта, сега Ц в Рио 14. Но не бройките са най-важни. Много по-важно е как ще се представят тези 51 наши олимпийци. Сигурна съм, че всеки е дал максимума, за да получи квота за Рио. Не забравяйте, че от година на година квалификациите стават все по-тежки и ситото Ц по-ситно. Тъй че всяка спечелена квота, всеки българин или българка с право да участва на олимпиада, вече е следствие на неимоверни усилия, много тренировки и труд. Нека не подценяваме стореното, а да им пожелаем тази база да се надгражда с поглед към Рио.


Какво четем:

🔴 Аз го правя така: Кашкавал от краве, овче мляко или смес

🔴 Еб*м ти и журналистиката

🔴 Няма да доказваме стаж за пенсия

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе