Българин съм и винаги съм обичал България


В последно време нещата в мъжкия тенис не са се променили много – Новак Джокович доминира, Роджър Федерер продължава да държи ниво, а Анди Мъри, Стан Вавринка и Рафаел Надал правят всичко, за да наклонят везните в своя полза. Кей Нишикори, Ник Кирьос и Милош Раонич опитват да пробият, но изглежда, че още не са напълно готови.

Тенисът е спорт, в който едно от най-важните неща е постоянството. А кариерата на Григор Димитров е един от малкото въпроси, на които не може да се даде отговор. Българинът е един от най-талантливите, атлетични и вариативни играчи на корта. Той е от този тип, които могат да спрат дъха на човек. Тялото му е перфектно изваяно, ръцете му са дълги, а в краката си има много скорост.

През 2014-а той стана №8 и всички бяха готови да го обявят за следващото голямо явление и очакваха да пробие в топ 4 съвсем скоро. Две готини по-късно това все още е напълно възможно. Въпреки че много млади започнаха да показват голям потенциал. 2015-а за него бе на приливи и отливи, а през тази година всичко се промени в Истанбул. Ранкингът на Григор падна до №36 точно преди тежка загуба в първи кръг на Ролан Гарос.

И докато медиите се опитват да превърнат Григор в плейбой и някакво клише, пишейки непрекъснато за връзката му с Мария Шарапова преди това, а сега за тази с Никол Шерцингер, идеите в главата на тенисиста са много по-различни. Олимпийските игри и US Open предстоят, така че най-важното качество на българина трябва да е просто да гледа напред.

В рамите на година той може отново да се върне в топ 10 и този път да не бъде Бейби Фед и изобщо да не е Бейби, а да е себе си. След Рио и Откритото първенство а САЩ, годината все още има шанс да се превърне в тази на Димитров.

- Да се върнем на "Australian Open", там игра страхотен мач срещу Роджър Федерер. Беше смятан за един от играчите от следващото поколение, които ще покорят световния тенис. Как един извънредно талантлив тенисист пробива в топ 5?
- За да бъда честен, все още не искам да мисля по този начин, защото смятам, че още не съм достигнал нивото на представяне, което искам. Бях №8 в света преди две години и мислех, че нещата ще станат още по-добри. Спънах се няколко пъти и определено имах няколко тежки турнира. Винаги научавам много от мачовете си срещу Роджър. Осъзнавам, че мога да се подобря в някои конкретни ситуации на корта. Това е важно за мен в момента. В днешни дни всичко е много интензивно и конкурентно. Много от новото поколение играят невероятен тенис.

- Спомена, че научаваш много то Роджър. Така ли е с всички от топ тенисисти?
- Зависи от играча. Играл съм срещу Новак няколко пъти, а с Анди вероятно най-много. Но от Роджър научавам най-много. Още не съм го побеждавал. Останалите също са невероятни.

- Продължаваш ли да гледаш мачовете от турнир, от който си отпаднал? Или сменяш канала, когато се прибереш?
- Добре е да се гледат срещите, защото виждаш как реагират тенисистите в конкретни ситуации. Особено в големите мачове. Това са моментите, в които разчиташ изцяло на себе си, а не на своя треньор.

- Мислел ли си някога: „Дявол да го вземе, Новак е много добър!“?
- Разбира се, но същевременно това е окуражаващо, защото и ти си човек, който играе тенис, и може един ден да си на същото място. Това си казвам най-често – защо не аз?

- Изглежда, че тенисът е различен спорт от това, което беше. Не само заради силата, а защото можеш да имаш по-дълга кариера сега. Сякаш всички са в пика на кариерата си в началото на 30-те, а не в началото на 20-те.
- Така е. Тенсът се промени доста напоследък. Състезателите от топ 100 могат да победят всеки. Често чуваме: „Той е на 25 или 26 и все още няма турнир от Големия шлем.“ Но всичко по реда си. Силно вярвам в това, че ще спечеля. Приемаш фактите и продължаваш да тренираш, особено във времената, в които играем днес. Много от финалите бяха между Роджър и Новак, а Анди има два турнира от Шлема. Това е достатъчно показателно.

- Странно е как в женския тенис Серина доминира, дори когато губи финал. Тенисистките продължават да се опитват да я свалят от трона и да изплуват. При мъжете има няколко, които са по-изявени, и сякаш там е по-трудно да блеснеш.
- Трудно е да сравняваш мъжкия и женския тенис. Виждаме доминацията на Серина, но и шансове да бъде победена. Повече е въпрос на психическа настройка. Когато си срещу Роджър и Новак, всичко е до психика. Решенията ти правят разликата. Знаеш какво трябва да направиш и как да играеш, но пак се питаш как да правиш по-малко непредизвикани грешки.

- Много тенисисти казват на медиите: „Ще изляза и ще се наслаждавам.“ Това май точно е начинът, по който не се чувстват в големите мачове, защото напрежението е много голямо. Когато играеш на най-високо ниво, има ли място за забавление?
- Трябва да се дефинира забавлението, защото за всеки това е нещо различно. Точките при дюс може и да не са забавни, но част от насладата е чувството преди да излезеш за мача – подготвяш се и правиш всичко, за да излезеш на корта. Не е забавно да си в четвъртия сет или да си на втори сервис, изправен пред точка за пробив.

- Хубаво е да се гледа как играеш, защото в играта ти има ритъм. Имали връзка между начина, по който се движи, и музиката и танците?
- Много креативен човек съм по принцип. Обичам да създавам разни неща в свободното си време. Ако разкажа за всичко, вероятно ще ме питате: „Наистина ли се занимаваш с тенис?“

- Разкажи за някои от тях.
- Рисувам, заминавам се с дизайн на дрехи. Това съм аз. Трудно е, когато някой и идва и ти казва: „Това те определя!“ Обичам тениса, но дори да стана най-великия за всички времена, не искам само тенисът да ме определя. Искам да съм запомнен като това, което съм. Аз съм много повече от тениса, тенисът е мечтата ми, любовта ми и нещото, в което искам да съм най-добър.

- Смяташ ли, че повечето играчи могат да кажат, че обичат тенис? Ти стана професионалист на 16. Направил си важно решение на крехка възраст, както и повечето от колегите ти. Тежко решение за някой, който е само момче.
- При мен е по-различно, защото баща ми бе мой треньор. Ако някой ме пита какво щях да съм, ако не бях тенисист, не мога да му отговоря. Няма друго нещо, което да ме е впечатлило. На 12 осъзнах, че съм добър и искам да продължа да играя.

- В България има ли програма, която прави професионалисти?
- Напуснах страната си на 12. Бях за малко в Калифорния. Поканиха ме да стана част от академия. Нещата вървяха добре. Почнах да побеждавам другите момчета и си казах, че ще продължа. Ставах все по-добър. Никога няма да забравя тези ранни години, защото тогава изпитвах най-голяма наслада. Това са най-хубавите години в живота ми.

- Наистина ли?
- Разбира се, нищо друго не може да се сравни с това. Трофея в Стокхолм, първият спечелен турнир ATP 500, победата над Джокович в Мадрид. Спомням си всички тези моменти, както и Уимбълдън. Сещам се, когато бях №1 като младеж, знаех, че ще стана професионалист и вече изживявах мечтата си.

- И никога не си чувствал, че животът ти е ограничен от избора ти?
- Не, никога не съм се чувствал ограничен. Правил съм много жертви, но никога не е било проблем, знаел съм какво искам. Родителите ми никога не са решавали вместо мен. Само са ме питали дали искам това или не. Вяко решени, което съм направил на толкова ранен етап от живота си, е било само мое. Не съжалявам за това. Що се отнася до тениса, изживяването до сега е невероятно.

- Живеем във времето на социалните мрежи и никой от младата генерация не е тих, а личният живот е на показ. Бил си с някои известни жени и затова си се видял по таблоидите. От другата страна е Кирьос, който получава много внимание заради избухванията си.
- Зависи много от начина, по който си отгледан. Нищо лично към никого. Уважавам го като играч. Социалните мрежи са навсякъде. Опитвам се да запазя линия си живот възможно най-много. Но сме в публичното пространство непрекъснато. Дори когато загряваме, има камери. Това е лудост.

- Излезе клип с теб и Роджър Федерер, на който гледате мача на Шарапова на Australian Open и никой от вас не осъзна, че е сниман.
- Непрекъснато си в публичното пространство, от това идва цялото напрежение. Нещата обаче са такива, каквито са. Приел съм го, защото знам откъде идвам и знам какво съм правил. Стара душа съм и съм изчистил много неща в главата си. Някои неща харесваш, а други – не толкова, но трябва да ги приемеш.

- Анди, Новак и Роджър имат деца и са много отдадени на семействата си, това се оказва стожер за здравомислещите в спорта.
- Искам да живея живота си по най-добрия начин и да се наслаждавам на моментите извън корта, защото трябва да има баланс. Това е много важно. Новак и Анди станаха бащи много рано. Това помага за баланса. Всеки си има различно мнение, не знам. Ако реша да стана баща след 1-2 години, няма да се обезкуража. Просто си мисля на глас. Добре е да пуснеш корени, имайки предвид колко много пътуваме.

- Как издържаш на пътуванията? Има ли нещо, което правиш, за да превърнеш хотелите в свое собствено място?
- Започвам да намирам мястото си във всеки град. Мястото ми сякаш е навън. В хотела винаги питам може ли такова одеяло и възглавница. Или малко свещи. Но всичко е наред и си казвам: „Григор, успокой се малко, човече.“

- Скоро май ще искаш някой да те носи до хотела.
- Да! (смее се) На 25 съм и още не съм се установил някъде. С всяка изминала година ми се искам да мога да си кажа: „Това място е моето, това е у дома.“ Това помага психически да се презаредиш. Спреш ли да се наслаждаваш на пътуванията, това влияе на играта ти.

- Ти си проектирал ракета за Wilson, спомена и за дрехите, работиш с Nike.
- Участвам много при дизайна на обувките на Nike, както и в други проекти. Развълнуван съм, когато правя неща като това.

- Какви са целите ти за следващия сезон?
- Имам да изиграя няколко турнира и фокусът ми е да се представя най-добре там. Целта ми е да се върна в топ 10, пътят е дълъг. Нуждая се от повече от 1000 точки. Ще отнеме време. Въпрос на процес е. Знам, че в ранните етапи ще играя с тенисисти, които са трудни за побеждаване. Не искам да наслагвам допълнително напрежение върху себе си. Искам да съм здрав.

- Готов ли си за Олимпиадата? Притеснява ли те, че прекъсва летния календар?
- Лесно ми е, защото обожавам Олимпийските игри. Харесва ми идеята, че са на всеки четири години. Винаги съм обичал България и съм бил българин. Затова искам да играя. Трудно е за календара, но все пак това е Олимпиада!


Какво четем:

🔴 Смокините борят анемията

🔴 Веселин Маринов ~ Рожден Ден

🔴 Град на греха

Източник: Блиц



Коментари



горе