Българският език ожени тайванец и полякиня


Родната ни реч омайна, сладка става все по-популярна сред чужденците. Българисти от цял свят прииждат всяко лято на курсове в София и Велико Търново, за да овладяват езика на Ботев и Вазов. Правят го по различни причини, а за някои срещата с българския език се оказва съдбовна. Такъв е ветеранът от 39-ия международен семинар по български език и култура на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” Ши Мин Цай.

Тайванецът е полиглот и в родината си е учител по японски и руски. Владее родния мандарин и английски, но преди 14 г. решава да научи още един език. Спира се на сръбския, но тромавата процедура по издаване на визи пренасочва интереса му към България. Става редовен участник в летните семинари във Велико Търново, на един от които среща и любовта в лицето на млада полякиня.

„България ни събра. Днес имаме 9-годишна дъщеря Юстина, която също започва да учи четмо и писмо на кирилица. А и у дома говорим не само на английски и полски, но и на български”, казва Цай. Верен на хобито си, и това лято тайванецът е в България заедно с още над 120 чужденци, участници в поредния семинар. Срещаме го край морето в СОК „Камчия”, където в последната от трите седмици на обучение чужденците съчетават плаж с лекции, упражнения и занятия по песни и танци.

Цай скромно отбелязва, че е достигнал ниво В2 и има да овладява още степени. „Най-трудни са ми времената, но вече чета Елин Пелин. Обичам и народните приказки”, усмихнато обяснява учителят. Редом с него е полякът Войтек Скрипчак, който от 12 г. работи в Брюксел като преводач в ЕК от английски, френски, испански и немски. Преди 5 г. колега унгарец го зарибил да овладее и български, който вече говори перфектно. Покрай курсовете Войтек се влюбил и в родната ръченица и сега мечтае да се ожени за българка, за да тропнат хоро на сватбата.

„Тези хора и хиляди други, участвали в семинарите ни, стават естествени посланици на българската култура и език по света. Тази година курсистите са от 33 страни, но рекордът ни е с българисти от 46 държави от петте континента. Различни по професия и възраст хора идват чак от Индия и Австралия да учат български. Напоследък за повечето водеща е бизнес мотивацията. Но има и хора като Цай, за които това е хоби”, обясни ректорът на ВТУ и директор на семинара проф. Христо Бонджолов. Според него най-много на брой са българистите от Русия и Германия, следвани от румънците, американците и сърбите. Последните най-вече се затрудняват да изговорят „ъ”, докато за японците препъникамък се оказва „р”, споделят лингвисти от екипа.

Сред любознателните им ученици има пенсионери, решили да изучат кирилицата, за да четат Вазов и Радичков в оригинал, и даже ирландска свекърва, която държала да може да разговаря с българската си снаха и на родния й език.

Семинарите обаче не са просто езикови, те са място за среща на приятели с приятели, категоричен е проф. Бонджолов. Мнозина от участниците са редовни. С тяхна помощ още в първата вечер организаторите успяват да приобщят новаците.

„Имаме си рецепта. На коктейла след откриването в залата пристигат музикантите от Берковската духова музика. Хващаме се на хоро - преподаватели и курсисти, а покрай нас първо плахо, а после с мерак се увличат и дебютантите. Музиката не спира до късни доби и чрез магията на танца още в първите часове формалностите се разчупват и притесненията изчезват”, обяснява ректорът.

Чужденците бързо се влюбват в родния фолклор, на който е отделено солидно място в 3-седмичната им програма. Те старателно изучават „Калино моме” и куп други народни песни, тропат и хора. Прожекции на съвременни родни филми, вечери на българската кухня и литература, екскурзии до Етъра, Арбанаси и край морето разнообразяват тежката програма от практически занятия и фонетични, граматически и лексикални упражнения.

„Научаваме се и да бъдем толерантни”, споделя бесарабската българка Надежда Терзи. Тя учи българска филология в университета в Одеса и твърдо е решила да стане учителка.

„Закърмена съм с кирилицата, искам да предам обичта си към нея на много деца”, казва девойката. Тя е сред курсистите, за които преподавателите твърдят, че владеят българския по-добре от много наши младежи, че и от повечето политици.

„Те неглижират говоренето. Някои използват прекомерно чужда терминология, а масова практика е да залитат по диалектите. Щом ги чуеш в парламента, разбираш от кой регион на страната са. Езикът ни обаче е един, не е редно едни депутати да говорят на шопски диалект, а други да „миекат”, не спестява критики към държавните мъже проф. Бонджолов. Според него липсва ред и в обучението на българисти от чужбина. Всеки хуманитарен университет прави това със собствена учебна програма, помагала и тестове.

„Крайно време е МОН да утвърди единен стандарт на обучение и тестове за оценяване подобно на TOEFL. Така всеки българист чужденец ще има ясна ориентация докъде е стигнал, а и 254 български училища зад граница ще разполагат с официална методика за обучение”, категоричен е ректорът на ВТУ.


Какво четем:

🔴 България ще опита да защити с географско наименование мановия мед от Странджа

🔴 8 забулени със солени глоби в Пазарджик

🔴 Да помогнем на Мария!

Източник: Труд



Коментари



горе