Орсоя, където къщите са безплатни
Черквата на Орсоя е рухнала след свлачището и хората няма даже къде да се молят за по-добър живот.Снимки Авторът
- Арно село, убави хора! Немах ни дом, ни работа - сега имам сичко! Може селото да е пропаднало, ама човек тука нема да пропадне! - казва Вилиян Тасков, хвърля брадвата в каруцата си и поема по стръмната уличка към Дунав да цепи дърва по къщите.
Гъстата мъгла пълзи от реката към баирите и превръща всичко наоколо в призрачен свят. Из вълмата й надничат полуразрушени стени, килнати на една страна комини, стърчащи стълби... Хора се мяркат нарядко.
33-годишният мургав и слабоват Вилиян е тукашен отскоро, той е 153-тият жител на Орсоя. Селцето на десетина километра от Лом, е като омагьосано -
ту го има, ту го няма
на тоя свят. След разрушително свлачище през 70-те години на миналия век половината му къщи потънали, а войници и доброволци едва успели да измъкнат хората от развалините и ямите. Слава богу, никой не загинал, но правителството закрило селото с министерски указ, евакуирало местните към близки градове и села и ги обезщетило за имотите.
Стотина инатливи селяни обаче не напуснали родното си място. Останали в напуканите бащини къщи, продължили да копаят градинките и лозята и да живеят като отшелници покрай оживеното шосе Видин - Лом. По някое време и част от изселилите се - погнати кой от носталгия, кой от старческа самота из градовете, се върнали и потегнали изоставените си къщи. Разрухата обаче продължила да пълзи заедно със змиите и гущерите от ямите и да превзема селото.
Преди време даже пощата в Орсоя затворили, след като
огромен смок се заселил
в нея. Сега пощаджийката Блага ползва дома си за работно място.
Преди година-две на кмета Цветан Крумов (62 г.) му дошла идея - да кани мераклии за тишина и спокойствие край бреговете на Дунав и безплатно да им раздава запустели къщи.
“Направих списък на изоставените домове в добро състояние. Над 40 са! Хората тук бяха добри стопани, земята е плодородна, печелеха и вдигнаха хубави къщи. Защо да се руши това богатство?”, обяснява Крумов.
С приятели и познати той започнал да търси желаещи и постепенно в селото взели да пристигат нови хора. Кметът им обяснил, че не им продава къщите, защото не са негови, вече са платени от държавата и нямат собственици, нито цена. Направил специални настанителни заповеди, в които описва имота - къде се намира, чия собственост е бил и че се дава на новите стопани само за поддържане и живеене - без право да го рушат или продават.
Така в Орсоя се заселили пет-шест семейства, някои за постоянно, други само за събота и неделя. Освен Вилиян и приятелят му Валентин - безработни от ромските махали в Лом, край Дунав дошли и инженерът от АЕЦ Кирил Кирилов, пенсионираният военен Асен Горанов и още неколцина.
Докарали си кошери, вдигнали в дворовете беседки, засадили дръвчета и цветя... Две къщи пък заели ловните дружинки в Лом и Орсоя. Ловците толкова харесали красивата природа и пълните с дивеч полета, че планират да превърнат едната сграда в ловен дом със спални, механа и всички екстри за почивка.
“Селото постепенно се съживява - казва Крумов. - Пък и да живееш в Орсоя си има предимства - тук не се плаща данък сгради и такса смет, защото къщите се отчуждени. Не се плаща и вода, защото няма водопровод, по дворовете има кладенци. Единственият разход е за ток. Въобще - живеем почти като корабокрушенци!”
Новите жители на селото обаче не се стряскат от неудобствата, те са част от живота, който им харесва. Повечето от местните също се радват на пришълците - има с кого да си разменят по някоя и друга дума. Иначе висят само в кръчмата, която е и смесен магазин.
Заселниците дават и работа на местните покрай ремонтите на къщите. Случва се и да почерпят, макар че орсойското вино е прочуто и по-скоро кореняците поят новите съседи.
- Ей, нас нема да ни има на тоя свят, ама селото ще го има. Хубаво е, че идват нови хора - радва се бай Сашо Спасов - майстор и зевзек. Той съветва всички да не се оплакват от проблеми и да не произнасят думата “Ох!”,
защото това е името на дявола
Викнеш ли го - лошо те чака!
- Досега пишех в кметството само смъртни актове. Едно от младите семейства обаче вече чака дете, така че скоро в Орсоя ще пиша и кръщелно свидетелство! А ще има и други!, смее се и кметът Цветан Крумов.
Сега той планира да изгради параклис в една запустяла къща, защото старата черква е в развалини, а крадци задигнали камбаната, окачена на дърво. Но проплаче ли дете в Орсоя, всички ще чуят...
Какво четем:
🔴 Над село Чавдар🔴 Започна набирането на средства за паметник на хан Кубрат
🔴 Европа тепърва ще преживява шокове заради тълпите мигранти!
Източник: Труд