Петър Дънов - отритнат от едни и възхваляван от други
Петър Дънов, наричан от последователите си Учителя или Беинсá Дунó, е български философ, основател на религиозно-философско учение и създател на "Всемирното бяло братство".
Роден е на 11 юли 1864 г. в село Хадърча, все още в Османска империя. Той е третото дете в семейството на първия български свещеник във Варна - Константин Дъновски и на Добра Георгиева.
Петър се различава от другите деца - болнав е, а до 6-тата си година не говори, затова започва често да се усамотява и да медитира. Баща му много държи на неговото образование и Петър първо учи във Варна, а след това през 1886 г. завършва американско методистко училище в Свищов, в което попада под влиянието на протестантството. От есента на 1887 до лятото на 1888 г. учителства в русенското село Хотанца. Скоро, като всички други младежи, той е повикан на служба в армията, но поради тежкото му здравословно състояние е освободен.
След като бива освободен от българската армия, през 1888 г. Петър заминава за Америка.
Учи в Методистката теологическа семинария "Дрю" в град Медисън, Ню Джърси. Там изучава богословие и се запознава с развиващата се американска култура. Завършва през 1892 г. и след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, като там защитава дипломна работа "Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране". След това една година посещава занятията на Медицинския факултет в Бостънския
университет и получава сертификат, който му дава право да практикува медицина.
По онова време в САЩ голяма популярност придобиват различни окултни и сектантски движения и след като прекарва дълго време в тази атмосфера,
Петър Дънов се завръща в България през 1895 г.
С пристигането си във Варна веднага му предлагат да стане пастор, но той отказва и прекарва следващите пет години в усамотение. През 1896 г. издава книгата "Науката и възпитанието", в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи. По-късно, когато отново излиза пред света твърди, че е получил просветление и приема името Беинсá Дунó.
Дънов смята, че е изпратен на този свят с мисия, като пратеник на самия господ Бог. Във връзка с новоизградената му същност той започва да пише литературни трудове.
През 1900 г. завършва "Седемте разговора", в които излага окултните си идеи и възгледи. След като приключва, започва да обикаля страната и да проповядва. Скоро набира последователи, които са пленени от неговото учение. През същата 1900 г. с трима свои сподвижници той организира т. нар. верига, а 15 г. по-късно дава началото и на "Бялото братство". Петър Дънов организира събори, на които присъстват все повече хора.
Нарастващата популярност на Учителя не се харесва на православната християнска църква в България и на висшите духовници и Дънов е отлъчен от църквата през 1913 г., но това не му пречи да трупа още последователи.
В "Братството" влизат привърженици на различни религии, които оставят настрана своите вярвания в името на новото учение. Дъновистите доста успешно поддържат своята организация. Тя се издържа най-вече от големите дарения на някои от по-заможните последователи, както и от продажбата на книги, написани от самия учител Дънов.
"Братството" издава собствен вестник "Анхира" и списание "Всемирна летопис".
В София, в Борисовата градина, е създадено селището Изгрева, (днес квартал "Изгрев"), където последователи живеят в мирна среда и делят всичко по братски. През 20-те години на ХХ век организацията вече се развива много. Учителят Дънов изнася беседи по няколко пъти в седмицата, централно място в тях заема фигурата на Христос.
На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа "Ето човека", с която слага началото на "Сила и живот", а в тях Дънов включва основните принципи на своето учение, което нарича "Новото учение на Всемирното бяло братство".
През 1936 г. активист от политическата партия Демократически сговор, среща Петър Дънов на улицата и му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа.
Въпреки това Дънов успява изцяло да възстанови здравето си.
В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на "Братството" в село Мърчаево и се установява в дома на свой ученик. След края на вражеската атака "Братството" се завръща в Изгрева.
На 20 декември Петър Дънов изнася пред свои последователи беседата "Последно слово", а няколко дни по-късно, на 27 декември, Учителят умира на 80-годишна възраст. Тялото му е погребано в квартал "Изгрев".
Петър Дънов е възприеман от мнозина като духовен водач, от други - като месия, а трети тотално го отричат, наричайки го сектант. Едно е сигурно - той е необикновен човек, който оставя след себе си създаденото "Всемирно бяло братство". В годините то преминава и далеч отвъд границите на България.
Сподвижници на Учителя при пътуванията си в чужбина основават духовен център в Алпите и Париж.
Ученици на проповедника има дори и в далечна Япония.
В последните години от живота му много видни обществени дейци се прекланят пред неговите възгледи. Със сигурност едно от най-важните признания, които получава Петър Дънов е това на гениалния Алберт Айнщайн, който казва: "Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България".
Какво четем:
🔴 Триъгълникът на смъртта🔴 Румен Радев- генералът на духа
🔴 Отварят двореца на Асеневци през следващия сезон
Източник: Вести
Коментари
Последвайте ни във facebook!
