Валя Балканска: Много завист има у нас, в чужбина българинът е по българин


Не се отказвам от Рожен, но искам песни вместо скари, споделя певицата

- Валя, чу се, че няма да стъпиш повече на Рожен. Наистина ли се отказваш завинаги от сцените на Рожен?

- Думите ми бяха изтълкувани погрешно. Аз се отказвам от Рожен в този му вид, като място, където преобладава търговията и комерсиализацията. Но никога, докато съм жива, аз няма да се откажа да пея на Рожен. Аз съм тръгнала от сцените там преди 55 години. Рожен е дух, затова съм казала така,

Рожен е родова

среща, не е

бира-скара

Той е символ, там България е била разделена и мисията му е да обединява хората, а не да ги разединява. Това събитие през годините е било правено от родопчани. Държа да си го правим пак родопчани, а всички могат да дойдат да ни видят. Не бива човек, който не знае какво е това за нас, родопчани, да го прави. И да го интересуват пържолите и кебапчетата само и да извлича печалби. Аз няма да се откажа от Рожен, но искам да се върне духът на обединението, усмивката и песента.

- Явно гласът ти е много силен. Намесиха се дори политиците по повод твоите думи и обявяват, че Рожен едва ли не е било търговско събитие.

- Прекалено напред излязоха парите. Например за участието ми в “Звездната вечер” получих покана от общината и приех. Аз на Смолян няма как да откажа, тук съм създадена и отношенията с хората и общината са прекрасни. В този град съм създадена и без подкрепата на Смолян нямаше да бъда Валя Балканска. Но е трябвало да участвам на откриването и ми се обаждат от онази фондация, която го организира, в последния момент, през нощта преди откриването да ме канят. Отидох, защото знам какво е Рожен. Много хора ми се обаждат и казват: “Госпожо Балканска, зад теб сме”. Родопа планина облагородява, тя не е островърха, не е остра, тя е мека и сладка планина. И като климат, и като гънки на планината, и като хора сме по-меки и песните са по леговати, защото са излезли от душата, в тях е всичко изживяно.

Кой както иска да тълкува думите ми. То напоследък и

цели интервюта

се появяват,

които не съм

давала,

но какво да направя. Аз казвам едно, а те излъчват, че Валя няма да се качи на сцената на Рожен повече. Звъняха ми да съм ходела на Бузлуджа. С политика не се занимавам и няма как да ида на Бузлуджа. Аз пея за хората и през ум не ми минава да мисля от кой цвят и партия са.

- Това ли за теб е най-важното, уважението към духовността, която съдържа думата Рожен за родопчани?

- Майка ми е учила как да стана домакиня, как да преда да плета, само на една кука не съм се научила да плета. Така съм научена, на четири крака ще отида, но щом съм обещала, ще отида. Сега си ударих гърба, но щом съм поела ангажимент, отивам и го свършвам. Но аз съм създадена от град Смолян, от ансамбъл “Родопа”, почетен гражданин съм на Смолян и дължа всичко на Смолян, на общината. Можех да бъда в чужбина, но огнището изстине ли ми, си губя силата, почвата под краката. За Рожен хората ми казваха: “Заради вас ще дойдем, много ви обичаме”, затова съм отишла. Не искам човек, който не знае Рожен какво е за родопчани. Какво знае той за родопската песен, за Рожен, само парите ли да дойде да събира. Ще съм на Рожен, щом е за община Смолян, щом е за родопчани. От 1961 г. не съм прескочила никакъв събор на Рожен, ще присъствам, ако го правят родопчани и община Смолян. Защото, като тръгна по улицата, и хората ме спират и казват: Здравей, Валя, обичаме те, как си?

И се боря да

има българщина,

да има дух,

да се зачита домът, родното място, да се обичат семействата. При мен постоянно се усеща обичта, но между другите завистта е голяма, защо ти имаш, пък аз нямам и се гледат злобно. В чужбина българинът е по̀ българин. Защото тук като платиш и може да излезеш чист.

- Сега твои записи ще бъдат в музей в САЩ.

- Мартин Кьонинг го прави. Животът му е такъв на него, че да събира звуци и за него е труд, в Солун щеше да ходи, в Скопие, навсякъде, където е правил записи, ще ги събира и представи в музей в САЩ. Издирва всички хора в България, които е записвал. И се замислих защо да няма такъв музей и в България - тази песен, която е в Космоса, е тръгнала от Смолян. И те с Елка Русева приемат идеята. Но Мартин е много етичен човек, подписала съм договор с него това да го изложи в САЩ. Желанието му е и в Смолян да има музей. Жена му Маргарита е била балетистка. Бяхме му на гости в Сиатъл. Живее в имение на островче, много хубаво място. Картофи си вадят като мен, риган си сеят, овчици има. Той е на 78 г. и е строен, хубав, енергичен.

- Направихте много концерти в САЩ, казват, че си поставила рекорд по публика?

- Елка Русева казва, че сме били рекорд на публика в САЩ, не са имали по толкова хора от България. Обикаляхме между Канада и САЩ и обратно. Бяхме в Торонто, Отава, Монреал, Калгари, Ванкувър, Атланта, Филаделфия, Чикаго, Лос Анджелис, Лас Вегас. След това в Долен, Благоевградско, където е запазена българщината, направихме страхотен концерт. Много ме е яд, като хвалим чуждите места. Защо? Тръгни, огледай си родината, да видиш колко е по-красива от всички останали. Рожен колко народ събира, никъде другаде няма да се събере толкова народ!

Дойде моята приятелка, унгарката Андрея, с която 30 г. поддържаме връзка. Тя ме закара към Неделино, бях там жури. Казва: “Валя, България е невероятна страна”. Но хората сме станали лоши. Всичко идва от дома, от семейството, как се възпитават децата? Ние как сме били отгледани, като е нямало памперси, пак сме оцелели, че и на 76 г. съм станала. Детство съм нямала, баща ми е убит на фронта, майка ми с деца, едно време се раждаха и сме яли каквото има. Затова съм научена, че човек не се подминава, каквото и да ти е на теб. Всеки има нужда от най- важното - усмивка. Така ме е учила майка ми. Мине ли чужд човек, ще попиташ гладен ли си, жаден ли си и когато си дал, да не го споменаваш.

- Какво е да те приемат сънародниците ти като символ на българското?

- За една песен няма да се кача на сцената само заради парите, да кажат хората - тази, докато се покаже, и слезе. Не искам да се отнасям към хората с неуважение. Защото с отдаване и с труд животът е чудесен, но за да го постигнеш, трябва да дадеш. Една ромка в центъра на Смолян скочи от тротоара и вика: “Како, много та обичам”. Хубаво, и те да ни обичат, всичко е взаимно. Но ме дразни, че им дадохме много предимства. Не може една българка да работи цял живот, едва да отгледа едно и две деца, а те с по 7-8 да се водят самотни майки. И не подписват, пък деца раждат. Откъде са дошли тези деца? Когато е нямало институции, как са си гледали децата, а сега държавата трябвало да ги издържа! Моето предложение е както в Китай, като имаш от три нагоре, задължително на работа. И аз имам три деца, внуци, правнуци, но няма да тропам на вратата на общината, а ги карам ако нямат работа в градината, да се нагърбят и да си изкарат. Да се учат на труд, на уважение. Посяла съм си тук бадеми, дюля, ягоди, фасул, картофи, арония, ябълки, къпини, дрянка ще си засадя. Създавай и ще има и за теб и след теб. Събирам съчки, защото ми е жал за гората. Ти посадил ли си дърво, та да дойдеш да го отрежеш? Затова си живея на ранчото, ако бях на терасата на блока, две седмици нямаше да оцелея.

Визитка

* Родена на 8 януари 1942 г. в махала Лагът, недалеч от с. Арда. През 1960 г. започва работа в ансамбъл “Родопа”

* В 56-годишната си кариера на сцената има над 2000 концерта у нас и в чужбина.

* Най-известният ѝ запис на песента “Излел е Делю хайдутин” полита през 1977 г. в Космоса с американската станция “Вояджър”-  Носител е на орден “Стара планина”

* Майка е на 3 деца, има 5-има внуци и четири правнучета


Какво четем:

🔴 Къде е най-скъпо и най-евтино да се живее в Лондон (КАРТА)

🔴 Важно за българите в чужбина! Очакват се опашки за нови паспорти през есента

🔴 Рожен 2016

Източник: 24 часа



Коментари



горе