Българинът, за който се прави един от първите електрически камиони в света


Всяко начало на ново място е трудно, в това спор няма, но трудно далеч не означава невъзможно. Всяка изминала година все повече българи напускат страната ни по различни причини, но всички тръгват с една-единствена цел и тя е за по-добър стандарт на живот. Светът е голям и възможностите са много, но новите хоризонти са пълни със несигурност и няма обещания, нито гаранции… Но гмурнеш ли се веднъж в дълбокото непознато, няма връщане назад. Някои успяват, а други просто се справят някак.
Предстоящата история е на един българин, прекосил Океана в търсене на по-добро място, тръгнал от нулата и постигнал много, само защото е вярвал в себе си и целите си, като не се предал, макар трудното начало, а продължил по пътя към успеха, за да може днес да каже, че е получил онова, което е желал.

Той се казва Людмил Стоянов и е родом от северозападния град, разположен край брега на река Дунав – Видин. През 1977 година, заедно със съпругата си, са сред първите които печелят „зелена карта“ от Програмата за разнообразяване на имигрантския  поток. Людмил кандидатства за виза, но безрезултатно – такава не получава. Пред БНР споделя, че в един момент даже е обмислял да минава през Мексико, но кратко след това съдбата му се усмихва и съпругата му печели „пропуска“. Така двамата заминават. По онова време, когато пристигат в Америка той е на 24 години, а тя на 20. Трудно събраните 4 000 долара свършват неусетно бързо. Установили се в Сан Франциско, където работят за бизнесмен, също дошъл от България, но вече установил се с фирма в Силициевата долина, младото семейство работи неуморно и в същото време пести от където може. Така например Людмил първите четири месеца ходи на работа с колело. Готовите пари отдавна са свършили и въпреки, че взема заплата, тя не е достатъчна, за да може да почувства стабилна сигурност. Още на втория месец си стяга багажа с намерението да се върне обратно в България, но мисълта, че съгражданите му ще одумват неговия неуспех, заклеймявайки го като човек от когото нищо не става, променя решението. Осъзнал, че е най-лесно да избягаш от трудностите, които животът поставя пред теб, той остава в Щатите, за да докаже на всички и най-вече на самия себе си, че може да посрещне стоически препятствията по пътя си и да постигне онова, за което е дошъл.

Семейството работи за българския бизнесмен в продължение на девет месеца, но скоро прозират реалността, че макар и красив, Сан Франциско е прекалено скъп град и има свойството бързо да изпразва джоба на новодошлия емигрант, тръгващ от стартова позиция. Ето как, Людмил и съпругата му отново стягат багажа и този път се насочват към Източните щати, който струват на жителя им по-евтино и са достъпни за хора, желаещи да се установят за постоянно. Пристигат в Чарлстън, Южна Каролина, където Стоянов има добър приятел. И трудното начало започва за втори път. Двамата се хващат да чистят магазини в продължение на две години. Разбрали с какво се занимава, познати от Видин се чудели как може в Съединените щати да бъде прост чистач на магазини, след като в България бил собственик на такъв. Но за честно изкараните пари няма срамна работа и Людмил го знае, като заявява, че дори пак да му се наложи да се труди по този начин, пак би го направил, без да се замисли.
В първите години на странстване в непознатата земя и опитите в двата щата, заради несигурността пред която са изправени, двойката взема трудното решение да се раздели с първородния си син и да го остави в България, под зоркото око и грижите на майката на Людмил. След четири-пет години, вече установени и сигурни му изкарват документи, с които да отиде при тях. Междувременно обаче им се ражда второ дете – отново момче, което предпочитат също да расте в родината заедно с брат си. Сега Стоянови са благодарни на бабата на момчетата, защото не само са отгледани добре, но и са израснали говорейки на родния български език, който биха усвоили по-трудно в чуждата страна. Вече поотраснали, родителите вземат децата при себе си и сплотяват семейството разделено на два континента.
Днес Людмил се занимава с транспортен бизнес, като има договор с една от най-големите фирми за пощенски доставки в Америка и вече в продължение на цели шестнайсет години работи за тях. Отначало е партньор с жена си и двамата заедно карали камиона, навъртайки общо над два милиона мили само на територията на САЩ, като са обиколили всички щати с изключение на Мейн. Започнал като първите чужденци в компанията, днес всички знаят името му и го уважават. След година си направили собствен сервиз, увеличили камионите и разполагали със шофьори от американски, руски, сръбски и български произход. Оказало се голям плюс, че Людмил говорел руски и сръбски, които използвал в пъти по-често дори и от английския език. Последно време, семейството е решило да намали малко оборотите и да се отдаде на спокойния начин на живот.
Сега Стоянов е един от първите 5 000 души в пределите на Америка, които са заявили поръчка за електрически камион от съвсем ново поколение. Машината е  изцяло електрическа с 2 000 конски сили и разполага с малък двигател работещ на метан, чиято функция е да зарежда акумулаторите на камиона. Пробегът му е между 1 200 и 1 500 мили, т.е. 2 500 км може да се минат с едно зареждане на батериите и ще бъде два пъти по-икономичен от стандартните камиони. Цената на този „звяр“ е между 350 – 400 000 долара, като пристига с безплатно гориво за 1 милион мили.
Н 2-ри декември Людмил е поканен на презентацията на камиона в завода в щата Юта, където „чудото на колела“ ще бъде представено и пред остатъка от света.

До тогава, ние от в. „България СЕГА“ пожелаваме успех на Людмил и семейството му и им желаем всяка нова миля да бъде измината за удоволствие!

Стелиян Стоименов  


Какво четем:

🔴 Една лилава врата - Водни спортове

🔴 Валя Балканска: Много завист има у нас, в чужбина българинът е по българин

🔴 Къде е най-скъпо и най-евтино да се живее в Лондон (КАРТА)

Източник: България сега



Коментари



горе