Журналистът Джеймс Баучер играе ръченица в прочутата картина на Иван Мърквичка


"Ръченицата" на Мърквичка. e картина, която разказва на поколения българчета за националния бит, обичаи, образи, носии и нрави от епохата след Освобождението.
Първия вариант Ян Мърквичка рисува през 1894 година. Можем да допълним биографията с екзотични за шедьовъра факти. В него по невероятен начин се срещат двама български фенове - чешкият художник Ян Мърквичка и британският журналист Джеймс Баучер.

Как историята събира тези двама чужденци в кръчмата на село Бистрица, за да останат завинаги в класиката на българското изкуство?

По покана на правителството на Източна Румелия 25-годишният възпитаник на Пражката и Мюнхенската академия Иван (Ян) Мърквичка (1856-1938) пристига в новоосвободеното ни отечество, за да се превърне през следващите десетилетия в класик на българската живопис, основател на първото сдружение на българските художници, учредител и дългогодишен ректор на Държавното рисувално училище. През 1889 г. той се установява в София, където вече живее Джеймс Баучер (1850-1920) като кореспондент на в. "Таймс".

Невероятният ирландец напуска престижното преподавателско място в колежа "Итън" и се превръща в упорит защитник на националната ни кауза като репортер "от мястото на събитието". По време на балканските войни заявява, че да се присъедини Цариброд към Сърбия, е все едно да се даде Кент на Германия.

Британският денди обича да се предрешава в български народни носии,
да спи завит с ямурлук, да яде хляб и кромид и да пие ракия. Завързва приятелства с хора от различни прослойки. Неговият файтонджия, с когото се сближава, е родом от село Бистрица. Допускам, че тъкмо той е завел дружината на Баучер, състояща се от Мърквичка и ген. Вазов, в кръчмата на родното си село.

Вглеждайки се внимателно в платното, ще установим, че белодрешкото, който друса шопска ръченица в центъра на композицията, е самият кореспондент на "Таймс" - ирландецът с българско сърце Джеймс Баучер. В духа на академичната школа Мърквичка прави редица предварителни рисунки и ескизи от натура - на интериора, персонажите и детайлите, а картината "сглобява" впоследствие. Творбата е високо оценена още навремето, а и самият автор я е смята за ключова. През 1906 г. създава втори вариант.

Персоната на Баучер привлича още един виден български живописец. Около 1915 г. към края на кореспондентския му мандат Никола Михайлов прави портрет на Баучер в шопска носия.

Волята на британския журналист е да бъде погребан в Рилския манастир, където и сега почива в мир. А в последните години на живота си Мърквичка често пътува до България, за да запали свещ за покойните си синове, единият от които геройски загива на фронта като български офицер.

Живописният шедьовър "Ръченица" днес е притежание на Националната художествена галерия. (Неизвестен вариант на картината, пазен в чужбина, е продаден преди време за 75 000 лв. - бел. ред.).

*Бисера Йосифова, известен изкуствовед, зам.-директор на Националната художествена галерия. С нейната публикация започваме серия материали за историята на шедьоврите в българската живопис.


Какво четем:

🔴 До какво водят недоспиването и прекомерният сън

🔴 Не само изчезнаха, но не се появиха повече! Обикновен домашен крем от хладилника прогони разширените вени и спуканите капиляри

🔴 КАК ДА СИ НАПРАВИМ ПРОЗРАЧЕН ЛЕД В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ

Източник: 24 часа



Коментари



горе