Георги Мамалев: Лекувах всички в "НЛО", само Велко Кънев не даваше
40 години най-големият ни комик Георги Мамалев играе на сцената на Народния театър. Няма да прави бенефис, защото не обича чествания и ордени, пише 24chasa.bg,
- Г-н Мамалев, бяхте гост на почти всички фестивали, които се организират това лято по морето. Как е фестивалната атмосфера?
- Няма нищо по-хубаво да участваш на фестивали по морето, и то когато е лято. Колкото повече фестивали има, толкова по-добре. Това е в кръга на шегата. Но наистина в Царево, където бях, кметът и Димитър Тодоранов - основният спонсор, са двигателите, които създадоха там този нов театрален фестивал. Два дни преди това бях в Ахтопол, където изнесох една шоупрограма в клуба на Наско Янкулов. Но не свърших с това. След това имах спектакъл в Пловдив, на другия ден заминах като гост на фестивала “Бургас и морето”. Там отново се срещнах с моята приятелка Катето Евро и със сина ѝ Алекс Кадиев. Него го познавам от дете.
- Какво пяхте заедно? Вероятно песента “Оставаме” от “Оркестър без име”.
- Не я пяхме, защото, както винаги, Катето пее “Ке сара”. Макар че, както тя обяснява, нотариално си е заверила обещание повече да не пее тази песен. И непрекъснато го нарушава. Но благодарение на нашата съдебна система все още не я преследват. Хубавото е, че в Бургас срещнах много близки приятели - Стефан Диомов, оркестрантите от бургаския оркестър “Горещ пясък”. Част от тях са нови момчета, но навремето с предишните и с НЛО всяко лято правехме дълги турнета - от 25 до 30 концерта. Играехме по 5 пъти в Бургас, 5 пъти във Варна, толкова и в Пловдив и после в Добрич, Русе, Търново, Габрово. Славни години. Както се казва: “А бяхме млади”.
- Как ви посрещат сега хората? Има ли разлика с онези години?
- Усещам, че вече има едно по-голямо уважение. Преди години ми викаха Гоше, Жорка, Мамалче. А сега - г-н Мамалев. Не знам дали това е хубаво (голям смях), явно времето е напреднало. Понеже е един ден преди рождения ми ден (интервюто е взето на 4 август, актьорът има рожден ден на 5-и - б.а.) с годините човек все повече се замисля за това какво е направил, колко му остава да направи, дай боже да е по-дълго време.
- Доволен ли сте от това, което сте постигнали досега?
- Не мога да кажа, че съм недоволен, но в чисто човешки план има неща, които не ми харесва, че съм допуснал къде от заетост, къде от немарливост. Аз съм такъв човек, че много често се коря вътрешно. Не мога да почивам. Една от отрицателните ми черти е, че 2-3 дена като се търкалям някъде и започвам да се събуждам с чувство на стрес, че работата ме чака. Затова толкова ми е почивката - 3-4 дни. Така едно от нещата, които съм пропуснал, е, че не знам английски. Дано да го реализирам, мечтая си да го науча. Другото е, че не проявявам интерес и не мога да работя с компютри. Което е странно за един възпитаник на механотехникума в Ямбол, специалност електроника и автоматика. Аз трябва да се стремя към компютрите от сутрин до вечер, даже и след полунощ. Но не проявявам никакъв интерес. Това е за мен някакво куфарче, което хората отварят, нещо четат. Жена ми и децата понякога ми пускат да чета и аз някакви неща или да гледам клипчета.
- Много хора могат да работят на компютър, но се броят на пръсти тези, които могат да играят като вас на сцената. За какво ви е този компютър?
- Ооо, благодаря много. Ето сега ти ми даде оправдание. Когато ме упрекват, че не владея компютъра, ще кажа това за сцената.
- Наесен ще бъдете в нова роля в Народния театър. Какво подготвяте?
- Представлението е много хубаво - “Мнимият болен” на Молиер. Невероятна комедия. Аз играя именно мнимия болен, нещо, което и в живота ми е близко. Не че съм мним болен, но обичам лекарства, лекари, обичам да контактувам с тях, да се съветвам. Вкъщи имам аптечка, която от време на време прочиствам от лекарства с изтекъл срок на годност, слагам нови. Както казваше Велко Кънев по време на турнетата, когато непрекъснато лекувах колегите - “Жоре, ти по време на турне само операция не можеш да направиш”
- Хипохондрик ли сте? - Не, но проявявам интерес кое лекарство за какво е. Явно детинската ми мечта да бъда лекар си остава в мен.
- Наистина ли предписвахте лекарства на НЛО по време на турнетата ви?
- Да, да, всевъзможни лекарства. Най-трудният ми пациент беше Велко Кънев, защото не обичаше да пие лекарства, дори и аспирин. Едва го принуждавах. Но и всички други в определени моменти съм ги лекувал.
- Затова ли ви е толкова близка новата пиеса?
- Тя е толкова добра, че е срамота, ако не изиграем ролите си както трябва. Прави я Владлен Александров, който режисира и последния ми моноспектакъл “Какво става”. Работил съм с него и в една чудесна френска пиеса на камерна сцена “Аз плащам”. Играем я с голям успех вече 5-6 години в Народния театър. Това, което той прави успешно, е да съкращава, защото материалът в пиесата е много дълъг. Нелек процес е, тъй като човек се притеснява да не вземе да изхвърли нещо хубаво. Аз чета моя текст, деля си ролята на откъси, защото така ми е по-лесно. След това, когато започнеш да играеш, вече не мислиш за откъсите, тъй като те се сливат в живота на героя. Но сега в началото знам, че в конкретния откъс моята задача е примерно: на 9-а и на 15-а стр. героят се проявява като скъперник, понеже говори за пари за лекарства. На друго място съм отбелязал: “Досаден господар”. На 17-а и 18-а стр. той се глези, защото болния всички трябва да го слушат.
- Кога ще бъде премиерата?
- През декември на “Голяма сцена” в Народния театър. Играя още във “Волпоне” в Сатиричния, в пиесата “Благородният испанец” в “Мелпомена”, отделно правя моноспектакъла си, канят ме и на участия. Участвам и в “Шоуто на Канала” по БНТ. Работа има. Този сезон се навършват 40 години, откакто съм на сцената на Народния театър. Бях поканен през 1976 г., когато бях студент последен курс. Предложиха ми роля на камерна сцена с Любомир Кабакчиев, Славка Славова, Виолета Гиндева, Кирил Кавадарков. Ролята не беше голяма, но за мен беше огромно щастие да играя с такива актьори. Развълнуван, отидох рано сутринта и гледах театъра отпред - от страната, където е фонтанът. Слънцето изгряваше иззад сградата и сякаш целият театър беше в ореол. “Боже Господи, отивам да репетирам роля в Народния театър”, си мислех тогава. И важното беше, че е роля, защото като студенти играехме масовки в различни представления, например весел народ върви на тълпи.
- Все още ли се вълнувате така, когато влизате в Народния театър?
- Вълнението не ми е минало и до днес. Не знам дали и при другите е така. Каквото и представление да имам, ми е нужна концентрация, няколко минути като на филм да ми мине какво трябва да изиграя. Желанието да бъда добър актьор не ме е напуснало и до ден днешен.
- Ще направите ли бенефис за 40-те години, откакто сте на сцената?
- Не си падам много по такива тържества и чествания. Какво толкова, човек си е свършил работата. Нищо гениално няма в това. Виж Молиер, Шекспир, Ботев, Иван Вазов, Станислав Стратиев. Такива хора, писатели, могат да бъдат чествани. За актьорите бате Любо Кабакчиев казваше: “Ние пишем с пръчка в бързотечаща вода.” Дори и да си отиде някой актьор, ако режисьорът реши, след известно време някой друг облича костюма и нещата продължават. Бързо минава времето, забравят се големи актьори. В киното по-дълго време може да останеш, да те помнят. Но и там е така. Младите примерно може и да се сетят за Жан Габен или за Марлон Брандо, ако са гледали “Кръстникът”. Но сега са други идолите, такъв е законът на шоубизнеса. Вероятно на премиерата на новата пиеса, която ще бъде през декември, юбилеят ще бъде споменат. По-важното от честванията и от това да се правим на велики и да си раздаваме ордени, звания и награди, е да си вършим добре работата. Както е казал Станиславски: “Обичай изкуството в себе си, не себе си в изкуството”. Бих казал, че това важи и за политиката. По-важно е политикът да цени политиката в себе си, отколкото да набута себе си в политиката само и само да осъществи някои свои грабителски намерения. За жалост, политиката е такава сфера, в която много хора отиват с цел лично да се облагодетелстват.
- Какво ни чака, какво става, както питате в моноспектакъла си?
- Сега покрай президентската кампания най-много се търсят генерали. Тези, които обявиха кандидатурата си и там няма генерал, загубиха. Трябваше да изчакат. Но ако говорим сериозно, има и нещо друго. Ако изберат президент генерал, и министър-председателят е генерал, това няма ли да подкопае доверието на съседите у нас? Ще кажат, тия са пълни с генерали, кой знае каква голяма армия имат. Затова няма да се учудя ако Бойко Борисов, както му се ежат, вземе и се кандидатира за президент. Поне президентът само да е генерал, а за министър-председател ще намерим някой цивилен.
- Каква е най-голямата ви мечта?
- Чак пък най-голяма. Но ми се иска тази роля, която ще репетирам от есента, да стане добра. Иначе мечтая близките ми да са здрави. Звучи като клише, но наистина мечтая да има мир, тъй като в момента нещата не са много оптимистични. Има напрежение в държавите покрай тези атентати, покрай възраждането на ислямизма и многолюдната миграция. Покрай атаките, извършени от хора, които са четвърто поколение раждани в големите европейски градове, ми се струва, че тези народи не разбират от точно такава демокрация, както я разбираме в Европа
- Какво трябва да се промени в Европа?
- Трябва да сме готови за много решителни мерки. Някои от тях вероятно няма да ни харесват, но така не може да продължава. Това, че Европа е чудесно място за живеене и целият свят се стреми да дойде тук, не означава, че ние, европейците, трябва да се свием в ъгъла, за да не нарушаваме правата на чужденците. Всеки, който иска да емигрира тук, трябва да знае, че Европа е предимно християнско място със своя религия и култура и той трябва да се подчини на това. Когато ние отиваме в Арабския свят, спазваме техните порядки. Така е и когато влезеш в нечий дом. Като възпитан гост се съобразяваш с изискванията на този дом. Ако човек нахлуе някъде като крадец и разбойник, той обикновено бива изхвърлен. За да се регулират нещата, трябва ЕС да въведе изключителни правила за влизащите в него. Ако трябва, да се затворят границите. Може би ще има и други непопулярни мерки. Но когато едно общество трябва да защити демокрацията си, вероятно някои права ще бъдат ограничени. Заради тези атентати Европа всъщност е във война.
- Какво е да сте дядо? Хубаво ли е?
- Тя по цял ден вика деди, деди. Такава радост е да имаш такава весела внучка като нашата. Обича да си играе, да се закача, обича смешки, танци. Сега вече започва да говори, връзва изречения, непрекъснато показва кой какво. Много интересен човек е. Много сме щастливи.
- Как приемате популярността? Вие сте сред най-обичаните български актьори. Какво ви казват хората?
- С годините популярността сякаш расте. Даже тази сутрин на светофара на Южния парк един човек, явно отива да спортува с колело, спря на пешеходната пътека и ми каза: “Мога ли да стисна ръката на един обичан артист?” Казах му: “Благодаря ви, вие сте човек определено с вкус.” “Така е”, отвърна той и тръгна весел. Приятно ми е, че като вървя по улиците и повечето хора като ме погледнат, на лицето им се изписва усмивка. Значи ненапразно съм работил толкова години.
CV Георги Мамалев е един от най-големите и талантливи комици в българския театър. Цели поколения знаят наизуст репликите му от “Оркестър без име” и са гледали по няколко пъти филмите, в които участва. Георги Мамалев е играл в над 25 игрални филми и телевизионни сериали, участвал е в десетки театрални представления и тв предавания. Мамалев има удивителната черта и в живота да е такъв, какъвто го възприемаме на сцената - усмихнат, честен и много добър. На 5 август той навърши 64 години.
Какво четем:
🔴 Просто добавям по малко в пералнята всеки път... Когато видите как изглежда прането ми, ще направите същото!🔴 Среброто притежава невероятна лечебна сила! На кои зодии подхожда среброто
🔴 Почитаме Димчо Дебелянов
Източник: Petel
Коментари
Последвайте ни във facebook!
