Никополис ад Иструм. Щастие за археолога, радост за туриста

Поглед към градския одеон, където са се случвали и политически събития, и официални церемонии. Снимки: Тихомира Методиева

На по-малко от 20 километра от столицата на Второто българско царство се намира римският град Никополис ад Иструм, буквално – Градът на победата край Дунава. Победата от 102 г. сл. Хр. е тази над даките, населявали приблизително днешна Румъния отвъд голямата река, а основателят на селището е Марк Улпий Кринит Траян, образец за справедливост сред римските императори. Приемниците му получавали властта с пожеланието: „Бъди по-щастлив от Август и по-добър от Траян”. Сега е август, месец, наречен на първия монарх на световната империя и започва втората седмица от разкопките в селището, основано от завоевателя на Дакия. Румънските ни съседи до днес смятат, че дължат на Траян и националното си име, и езика, който говорят. Няма как да разберем дали дакският владетел Децебал, водил съпротивата срещу римляните, би одобрил това.

Работата в Никополис това лято ще продължи общо две седмици, с участието на доброволци от цялата страна под ръководството на екип археолози и реставратори от Велико Търново.

Противно на името си, Никополис не е разположен точно ad Istrum, защото Дунав всъщност е на около 50 километра от града. Достатъчно близо, за да влезе в названието на селището като ориентир, а и може би за разлика от други Никополиси – например този край Места, Nicopolis ad Nestum. Всъщност градът на Траян лежи между две места с голямо значение за средновековната ни история – царственото Търново и онзи наистина дунавски Никопол, където Иван Шишман е дочакал края си по заповед на османския владетел Баязид в 1395 г.

Никополис и антична Сердика имат нещо общо: и двата града се наричат „Улпия” по фамилното име на Траян. Съвременната ни столица е била Колония Улпия Сардикорум, тоест Улпиевата колония на сердите, а Никополис е бил Улпиевият град на победата край Дунава. Траян е държал да остави името си на Балканския полуостров и определено е успял. Дотук приликите между Сердика и Никополис приключват, защото античният град под столицата днес е предимно тухлен, без кой знае какви архитектурни съкровища (ако не броим базиликата „Света София”), докато Никополис е ползвал все още действащата каменна кариера при Хотница и е пълен със запазени фрагменти от скъпа декорация и каменни основи от едри блокове. В някакъв смисъл и двата града са свързани с Дакия – Никополис е основан в чест на завладяването ѝ, а Сердика става провинциална столица на териториите, наречени „Вътрешна Дакия”, след като римляните са принудени да се изтеглят от истинската, около 170 години след епохата на Траян.

Релеф с гущер. Възможно е това да е подписът на каменоделеца.

Релеф с гущер. Възможно е това да е подписът на каменоделеца.

Никополис просъществува от началото на втори до началото на седми век. През тези пет столетия като римски и ранновизантийски град той преживява нашествията на готи и хуни, покръстването и разделянето на Римската империя. Край на съществуването му слага епохата, в която на Балканите се появяват славяните и техните първи господари – аварите. В града не са засвидетелствани следи от християнската религия на късната Античност, но има данни за култове към античния бог на медицината Асклепий, към Кибела и към обожествените езически императори от династиите на Антонините и Северите, както и Гордиан ІІІ.

В четвърти век, когато светът се променя, готите започват да се заселват на Балканите като федерати на Римската империя и околностите на града минават под властта на това германско племе, бягащо от развижилия се във Великото преселение на народите Изток. Според ръководителката на разкопките доц. д-р Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново, погребенията и домашният инвентар, откривани например в Хотница, са с готски характер. По това време, четвърти век, романизираните жители на самия град трябва вече да принадлежат към универсалната християнска Църква, конституирана от Константин Велики и Никейския събор, докато готите и придружаващите ги варвари извън градските стени са се придържали към арианската версия на християнството.

Не много далеч от Никополис трябва да е живял и прочутият готски епископ Вулфила или Улфила, създал в ІV в. писменост за своя народ и превел Евангелията от старогръцки на готски език. Неговият превод частично е оцелял в препис от VІ столетие, така наречения „Сребърен кодекс”, съставен вероятно за Теодорих Велики в Италия и съхраняван днес в Упсала, Швеция. Една от по-скоро забавните хипотези, свързани с Никополис и Улфила, принадлежи на д-р Ларш Мункхамар, шведски любител на Античността, свързващ един от релефите вграда с името на епископа: на каменния фриз е изобразено животно – куче или вълк – и според д-р Мункхамар това е знак, че Улфила, чието име означава приблизително „вълк”, не може също да не се е намирал някъде наблизо. Археолозите, разбира се, са доста предпазливи към такъв ентусиазъм, но районът на Никополис е и този на древния готски преводач.

Остатък от фриз с изображение на куче или вълк

Остатък от фриз с изображение на куче или вълк

Съдбата на балканските готи след победоносната, но изтощителна за тях битка при Адрианопол (378 г.) е постепенно изтегляне на запад и основаване на нови кралства в Италия и Испания. В първата половина на пети век Никополис трябва да е останал изолиран в буферната зона, създадена от хуните между техните владения и временно свилата се зад Хемус Източна империя. Това не е време на големи строежи в града: повечето големи паметници са от втори и трети век.

Никополис е един от градовете, в които се говори само старогръцки: всички антични надписи са на този език. Тук няма следи от разквартируване на римски легионери, тоест градът не е възникнал от военен лагер и в него не е имало латиноезично население. Управлението е в ръцете на буле или градски съвет и надписите изразяват верноподаническите чувства на местната аристокрация към благосклонните принцепси в далечен Рим:

„На божествения император Цезар Траян Август… от съвета и народа на Улпия Никополис край Истъра”.

Към града са водели римски акведукти, пренасящи питейна вода от десетки километри. На двайсетина километра от границите на селището са открити останки от водни кули и керамични късове от водопроводни тръби, както и руини от самата вдигната над земята прочута римска водопроводна система. Под видимите и до днес, настлани с плочи улици на селището, е имало канализационни тръби, отвеждащи отпадните води и дъждовете далеч от сградите.

Римска водна кула извън градските стени

Римска водна кула извън градските стени

В центъра на града е имало форум, обграден с административни и търговски сгради. Много ясно личат развалините на малък градски одеон – нещо като покрит театър с кръгъл или полукръгъл план, където са се случвали и политически събития, и официални церемонии. Въпреки иманярите, монетните находки и останките от стъклени предмети показват, че това е бил оживен град с висок стандарт и не е учудващо, че изследването му е започнало още в 1900 г, под ръководството на французина Жорж Сьор и с интерес, проявен от княз Фердинанд. Във Великотърновския регионален музей има сбирка с находки от мястото. Истината е, че днес римското минало на Никополис изглежда доста по-впечатляващо от това на София.

Средновековен пласт над античното селище няма „и това е щастие за археолога”, казва доц. Владкова. В седми век градът е изоставен и дори да е имало средновековно селище наблизо, то е извън стените на стария Никополис. Това е позволило по-доброто запазване на руините, макар че в периода на Второто българско царство крепостните стени на Търново и дори основите на двореца на българските владетели са били укрепвани с античен материал от Траяновия град: класическа картина на съдбата на античен градски център, практично използван от средновековните обитатели на района.

Много от древните руини са в добро състояние и са достъпни за посетители, така че отиването дотам определено си струва. До близкото село Никюп има съвсем приличен асфалтов път и ако човек е отишъл до Велико Търново или пък има път от Търново за Русе, може спокойно да се отбие до някогашния град на Траян, Адриан и Септимий Север, за да се докосне до духа на някогашната римска провинция.

Освен всичко друго, 6 август е Празник на динята в село Никюп. А на 13 август в Никюп и Никополис ад Иструм ще се проведе и историческият фестивал „Нике: играта и победата“ с антични възстановки. Великотърновската община и регионалният исторически музей са партньори на събитието, организирано от любители на античната история, ръководени от опитния реенактър Владимир Попов. Така че поводите за идване насам са повече от един.