Стефан Стефанов: Вярвайте - при нас нещата са хайдушки и народни


anelia1Фондация „Старият Бряст" гледа към бъдещето, почитайки миналото

Броени дни след отбелязването на 176 години от рождението на Хаджи Димитър, в балкана над родния му град Сливен се проведе първият международен Хайдушки фестивал. Организираното от фондация „Старият Бряст" събитие цели да припомни славното минало на Сливен, познат като Градът на стоте войводи и да допринесе за развитието му като център на вековни традиции и култура, както и рекламирането на сливенския край като атрактивна туристическа дестинация.
Фондацията, стояща зад популяризирането на Старият бряст и масираната кампания за набиране на гласове, довела до избора му на Европейско дърво на годината през 2014, е известна на сливналии с патриотизма си и организирането на родолюбиви инициативи, целящи припомнянето на славното хайдушко минало на града и обединяването на хора, милеещи за българщината. Поводът за създаването на Фондацията, обаче, е по-скоро личен и свързан с родовата памет на нейния учредител и председател Стефан Стефанов: „След дълги години живот в София и Варна, през 2013 г. реших да се завърна в родния Сливен, осъзнавайки, че човек е най-щастлив, когато е близо до корените си. Скоро след завръщането си посетих къщата на баба ми в село Глушник, Сливенско, която наследих и където бяха преминали много от моите безгрижни детски дни. Никога преди това не бях обръщал внимание на двата столетни ореха в двора, но завръщайки се от големите многолюдни градове погледнах на тях с други очи – като човек, който цени завещаното от дедите си".
Идеята да обяви орехите за защитени дървета се ражда спонтанно и Стефан се свързва с Регионалната Инспекция по Околната Среда и Водите в Стара Загора. Пристигналите еколози излизат с неочаквано предложение да регистрират намиращата се в стария двор 500-годишна черница, която заедно с 200-годишните орехи влиза в Националния регистър на вековни дървета в България. Скоро след регистрацията им, гордият стопанин попада случайно на интернет страницата на конкурса „Дърво на България" и изпраща снимка в буквално последния му ден. Три дни по-късно получава изненадващо телефонно обаждане, с което организаторите на конкурса му съобщават, че неговите дървета са избрани за финалисти в група от десет дървета, класирани от жури, съставено от специалисти по околната среда. Последвалата фаза на интернет гласуване насърчава Стефан да разрови архивите на семейната история, а резултатите са крайно любопитни. Оказва се, че дворът с вековните дървета някога е бил собственост на Паскал войвода, дясна ръка и верен другар на знаменития Панайот Хитов. Известният хайдутин е единственият български войвода, чиято чета зимувала в Балкана. За разлика от него, останалите хайдути излизали в планината по Гергьовден и оставали в нея до Кръстовден, тъй като заличаването на дирите в снега било трудно, а оцеляването по време на зима в Стара Планина – почти невъзможно. Панайот Хитов не само изкарва две зими в Балкана, но доживява Освобождението и се включва активно в подготовката на Съединението и последвалия обществен и политически живот на страната.
Интересната история печели сърцата на интернет потребителите, които класират вековните дървета на първо място в конкурса с награда участие в надпреварата „Европейско дърво на годината 2013". Първоначално Стефан е скептично настроен за шансовете на неговите дървета в сравнение с тези на другите многолюдни европейски държави, но следейки конкурса забелязва интересна тенденция. Според неговите правила, последната седмица на вота се провежда със скрити гласове, което не позволява на гласуващите да виждат точния брой на подадените гласове за всяко от номинираните дървета. Именно тази специфика на състезанието позволява на водещата с над 20 000 гласа до този момент Полша да изгуби надпреварата от Унгария, победила с незначителните 400 гласа. Българските дървета остават на шесто място, а натрупаният опит от конкурса дава нова идея на Стефан Стоянов, който номинира на следващата година Старият бряст – дърво с над 1300-годишна възраст, символ на Сливен и природен паметник с богата историческа и културна значимост.
Този път подготовката за конкурса започва отрано, а кампанията е целенасочена и добре организирана. За кратко време информацията за надпреварата достига българите по всички краища на света чрез специално обособена фейсбук страница и гласност по медиите. „За първи път българи от цял свят успяхме да се обединим надпартийно, без оглед на политически възгледи, етнос и вяра, и гласувахме заедно", спомня си Стефан. „Стратегията ни разчиташе на постоянство в гласовете и опити да деморализираме противника, така както аз се бях отчаял предишната година, виждайки конкурентът да води с 20 000 гласа. Също така мобилизирахме българите да продължат да гласуват и през последната „тъмна" седмица на гласуването. Старият бряст се беше превърнал в символ, чийто дънер символизираше общият ни българско корен и самосъзнание, а огромната корона от клони – силата на единството на пръснатите по света българи."anelia2
Резултатите от добре организираната кампания и обединеното гласуване на българите не закъсняват и Старият бряст е обявен за Европейско дърво на годината през 2014 г. с 77 526 гласа, изпреварвайки Ирландия, Полша, Франция, Италия и други европейски държави. Славата на хилядолетника с височина над 10 метра и обиколка на корена 5,65 метра се разнася по цял свят, а наградата е връчена на сливенския кмет на тържествена церемония в Европейския парламент в Брюксел.
Чувството за обединение е толкова въодушевляващо и обнадеждаващо, че за да го съхрани и продължи, Стефан Стефанов решава да учреди едноименна фондация. Новоучредената организация с нестопанска дейност е с прозрачна структура и абсолютно отворена към всеки, който поиска да се включи в нея. Условието за членство е желанието на всеки член да допринесе за нейната кауза и да дари каквото може: пари, идеи, труд или време, а желанието на нейния председател е в нея да не фигурират „мъртви души" като в повечето български организации и партии. Вместо йерархична структура, членовете на Фондацията имат равен глас в определянето на правилата за нейното функциониране, а сред основните цели са опазването и популяризирането на историческото наследство, подпомагането на изследванията в областта на сливенската култура, история и екология, заздравяването на връзките помежду всички родолюбиви българи, и възпитаването на младото поколение в духа на непреходните общочовешки добродетели. Към момента членовете на Фондацията наброяват стотина човека, които не търсят изгода, а активно допринасят за организирането и провеждането на многобройни нови мероприятия.
На миналия Димитровден – празника на Сливен, членовете на Фондацията организират състезание по планинско бягане „Надбягай лифта", в което участниците мерят сили по трасе с дължина 1895 метра, разположено под планинския лифт в природния парк „Сините камъни" край града. Идеята за спортното състезание тръгва от факта, че Сливен е дом на трима от най-добрите планински бегачи в света. Кирил Николов – Дизела е известен с рекордния си пробег на страната по билото на Стара Планина в рамките на четири и половина дни. Вторият от тях, Шабан Мустафа е световен шампион по планинско бягане и многократен шампион на България в бягания на дълги разстояния, а триатлонистът Красимир Костов е най-титулованият ни спортист в супер триатлоните на световната верига за свръх издръжливи състезатели IRON MAN.
За да популяризира постиженията на съгражданите си и стимулира любовта към Балкана, фондацията на Стефан Стефанов кани шампионите и всички желаещи да се включат в надбягването. Без специална предварителна подготовка, Дизела надбягва движещия се с 1,6м/сек. лифт с една минута, следван плътно от Шабан Мустафа, давайки надежда на организаторите, че Сливен би могъл да се превърне в национална столица на планинското бягане.
По инициатива на Фондацията се отбелязва и рекорда за скоростно изкачване на Хайдушката пътека край Сливен. Въпреки дъждовното време и калния маршрут 10 ентусиасти се включват в надпреварата, организирана в края на миналата година. Рекордът от 25 минути и 4 секунди е постигнат от горнооряховчанина Иван Сираков, чието име и постижение се изписват на табела, поставена в подножието на пътеката. Целта е всеки, който се изкачва по нея да може да сравни своята бързина с поставения рекорд, а организаторите на инициативата обещават да обновяват рекорда на табелата всеки път, когато той бъде официално подобрен.
Със завидно посещение и ентусиазъм на участниците преминава и инициираният през миналата година от Фондацията първи Общобългарски събор в Брюксел в Деня на българската просвета и славянската писменост 24-ти май. Над седем часа музикантите от ансамбъла за народни песни и танци в Сливен извиват кръшни български хора, в които се включват много българи, жители и гости на града от всички краища на Европа. Хорото повежда еврокомисар Кристалина Георгиева, а родолюбивите ни сънародници оставят трайни впечатления като посланици на българската култура и историческо наследство.
Традицията да обединяват българите чрез богатата ни история продължава и това лято, когато Фондация „Старият Бряст" организира фестивал „Хайдушка среща". В основата на идеята за фестивала е документиран спомен на Панайот Хитов, в който той описва как знаменосецът на четата Хаджи Димитър пренася на ръце по стръмната Хайдушка пътека в местността Карандила цял мях с вино за четата си. За да повтори неговия подвиг, Фондацията организира състезания за бързина, смелост и издръжливост, подобни на юнашките игри, устройвани навремето от хайдушките чети за избор на войвода. Така в хайдушкия фестивал се обособяват шест отделни състезания, целящи излъчването на един победител. Автентичната атмосфера на събитието е гарантирана от историческите възстановки по време на състезанията, а организаторите приканват публиката да облече народни носии. Събитието не преследва комерсиални цели – входът за фестивала и участието в състезанията са безплатни, цените на хайдушката трапеза с чевермета са абсолютно символични, а всеки, облечен с носия е черпен с безплатно вино на корем. Състезанията са последвани от надпяване с хайдушки песни, в което се включват малки и големи.
Най-голямо любопитство буди дисциплината за пренасяне на мях, пълен с вода, по стъпките на Хаджи Димитър. Състезанието е предшествано от обществен дебат, в който по-старите алпинисти твърдят, че изкачването на стръмната пътека с над 1000 метра надморска височина с 44-литров мях на ръце е невъзможно. В крайна сметка по нея тръгват 17 смелчаци, които до един успяват да я изкачат с пълните мехове. Сред тях са чиновник, културист и служещ в армията. Четирима от тях са американски войници от близката база в Ново Село, които освен към състезанията, проявяват голям интерес към хайдушките разкази и историята на Панайот Хитов и Хаджи Димитър. Дузина американци се включват и в състезанията за бягане от Слънчева поляна до легендарната Драгиева чешма и обратно, както и в надпреварите по хвърляне на нож и голям камък и по хайдушка борба.
Благодарение на американските участници, задокеанската преса отразява събитието. Освен във вестник „Marine Corps Times", материал за фестивала излиза в независимия вестник „The Globe", а това дава повод за гордост на участвалите войници от поделението в Ново Село. Освен това военнослужещите влизат в бюлетина и ведомствените медии на Пентагона, който поощрява тяхното участие. Вестниците разказват историята на Хаджи Димитър и четата на Панайот Хитов, същевременно популяризирайки целите и инициативите на Фондация „Старият Бряст" извън границите на България.
Победителите в игрите получават хайдушки свидетелства, даващи им правото да се окичат с прозвището „сливенски войвода", а големият победител е 39-годишният командир на танк в Танковата бригада в Сливен сержант Марин Китов. За награда той получава 1000 лева и пояс за пищови, какъвто е носил самият Хаджи Димитър.
Отзвукът от хайдушкия фестивал не закъснява и мераклии се записват отсега за състезанията през следващата година. Организаторите планират да популяризират идеята си дори в спортните зали в страната. „Догодина реално ще търсим най-силния мъж в България", споделя Стефан Стефанов. „За мъжете е въпрос на чест да покажат, че могат да се справят с препятствията. Именно затова държахме на първото издание на фестивала тази година да излъчим реален победител с парична награда вместо да залагаме единствено на историческите възстановки на хайдушките надпревари. За всички ни е любопитно да разберем дали съвременните мъже са силни и издръжливи колкото дедите си".
Особен повод за гордост за председателя на Фондацията е акцията по укрепването на Старият бряст. След подробен доклад, изготвен от международен екип от еколози след спечелване на титлата Европейско дърво на годината, става ясно, че предпазните покрития върху голямата хралупа в ствола на дървото са разрушени и то се пълни с дъждовна вода, която води до процеси на загниване и интензивно съхнене. Диагностиката на дървото с помощта на почвени анализи и компютърна томография показва, че в ствола са останали едва 30-35% жива плът и дървото се нуждае от интензивни възстановителни и укрепителни действия, сред които ваксинация, терапия и укрепване на хралупата.
Въпреки сключения договор между предходното общинско ръководство и ръководителя на екипа от еколози д-р Франк Рин, поддръжката на дървото бива отложена поради бездействие от страна на новоизбраните общинари, които не извършват необходимите плащания. В резултат набелязаните мерки за удължаване на живота на бряста не биват осъществени и у сливенската общественост се появяват страхове за бъдещето на дървото-символ.
Алармирани от липсата на адекватни действия по спасяването на бряста, членовете на Фондацията изпращат официално запитване до кметската администрация на града. В отговор получават писмо, подписано от кмета Стефан Радев, в което се твърди, че по преценка на местните специалисти от отдел „Екология", непосредствена опасност за здравето на емблематичното дърво не съществува и общината не възнамерява да предприеме каквито и да е заздравителни действия. Писмото съдържа и косвени обвинения срещу загрижените граждани, които се бъркат в работата на специалистите от общината.
Шокирани и възмутени от необоснованото и неотговарящо на истината общинско становище, членовете на Фондацията започват своеобразна кампания, целяща да информира широката общественост и провокира бързи действия у властимащите. Материали за състоянието на Старият бряст се появяват из централния български печат, а от Фондацията изпращат отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов. Писмото на Фондацията е подкрепено от различни обществени и екологични организации, сред които „Екогласност", „Национален фронт за спасение на България" и Гражданско сдружение „Св. Георги Победоносец".
След вдигнатия шум и публичните обвинения в нехайство, сливенските общинари преподписват оригиналния договор с германските еколози, изплащайки паричните си задължения към тях. Своевременно дървото бива ваксинирано, а клоните в начален етап на гниене са укрепени чрез завързване със специални въжета към здравите клони. През есента предстои да бъде направена нова циментова запечатка по ствола, която да спира навлизането на дъждовна вода в него. За Стефан Стефанов, обаче, победата в спора с общината е сладко-горчива: „Действително действията на Фондацията доведоха до пълно осъществяване на исканията ни, но за съжаление, отнеха ценно време. Споровете ни продължиха цели две години, през които брястът можеше да бъде лекуван".
За радост на сливналии, инициативите на Фондация продължават. По предложение на наш сънародник, живеещ във Франция, това лято членовете на организацията обсъждат идеята за планински маратон. Предстои да се направи оглед на потенциално трасе с дължина от 42 470 метра, започващо именно от Старият бряст в центъра на града. Твърди са и намеренията им за осъществяването на втори Хайдушки фестивал догодина, в който комерсиалният елемент да бъде отново напълно отстранен. „Тъй като сме Градът на 100-те войводи, вярвайте - при нас нещата са хайдушки и народни", смее се Стефан Стефанов. „Искаме хайдутството и войводството тук да са представени не просто от носии, песни и танци, а от история и достоверни възстановки на реални състезания без театрален елемент. Амбицията ни е догодина да приготвим трапеза от сто чевермета и сто метра скара в чест на стоте войводи. Всеки гост е добре дошъл. Важно е хората да знаят, че вместо комерс и търговски кич, при нас ще открият автентична историческа атмосфера и събитие, организирано с изключителна любов към миналото и гордост от героичните ни революционери."

Анелия Петрова
за в. "България"


Какво четем:

🔴 Най-възрастният човек в Еленско е 104-годишният дядо Митьо от Костел

🔴 Стела от Швейцария: тайничко си мечтая да се върна в България

🔴 БЪЛГАРИЯ Е НАЙ-БОГАТА СТРАНА В ЦЕЛИЯТ СВЯТ

Източник: Bulgaria Weekly



Коментари



горе