"Добро утро, бабо, как си"


"Аз не съм политик, а project manager. За мен това е проект." Така говори за работата си 66-годишният кмет на село Свежен Христо Енков. За него управлението на едно малко населено място в полите на Средна гора не е по-различно от ръководенето на екип и постигането на бизнес цели в голяма инженерна компания като Siemens, на която посвещава 25 години от живота си. Е, може би с тази разлика, че тук той влага и много сърце в мисията си да вдъхне нов живот на село Свежен, което като всяко българско село вехне заедно със своите възрастни обитатели.

Въпреки че е прекарал целия си съзнателен живот в Дания, Христо Енков изглежда като човек, който никога не е напускал селото, в което е родена майка му. Толкова е свързан с мястото, с хората, а в думите му няма и следа от акцент или претенция. Свежен от детските му спомени обаче е съвършено различно място от Свежен в златната му възраст и той се е заел да създаде на близо стоте му жители условия за живот като от "добрите години" на селото.

Добрата комуникация с жителите на Свежен е център на управлението на Енков. Затова на стените на кметството висят обещанията и целите му по време на мандата. Освен това кметството има и виртуален дом във Facebook, където всеки понеделник кметът се отчита за дейността си от последните седем дни. Бабите и дядовците в селото са "в час" с технологиите, тъй като използват таблети, за да поддържат връзка с децата и внуците си от града.

Христо Енков нарича жителите на Свежен "неговия екип", без които той не би могъл да си върши работата добре. Съпругата му, която е датчанка и се занимава със социални проблеми, също е активно въвлечена в дейността на кметството. Нейна е например идеята за инициативата "Добро утро, Свежен", в която всяка сутрин тя самата, кметът и техни съмишленици прозвъняват жителите на селото, за да ги попитат как са и имат ли нужда от нещо. Тъкмо така Енков приема ролята си на кмет - да бъде част от общността, не просто начело.

Сред непосредствените му задачи са да осигури качествени питейна вода, транспорт и интернет комуникации на селото. Доскоро в Свежен не е достигал транспорт, с който бабите да ходят на лекар в съседните градове. "И се хванахме, тропахме, ходихме на хиляда места, по едно време един от областните управители се обади и каза: "Ела да те видя кой си. Само премиерът не ми се е обадил за тебе", разказва през смях Енков. Мисията завършва успешно и от миналата есен до селото вече има автобусни линии до други селища. През пролетта на следващата година се очаква да има и добра wifi мрежа, която да реши дългогодишен комуникационен проблем на Свежен - че само един мобилен оператор има покритие там.

Оттам насетне кметът иска да постави Свежен на картата на културно-историческото наследство на страната, за да привлича посетители. Селото е обявено за архитектурен резерват още през 1986 г., но само една част от старите къщи са реставрирани и са съхранили възрожденския си вид. Други са изоставени, порутени, с паднали покриви. Христо Енков иска да надгради и развие мястото в истински резерват, който да разказва истории на гостите си. Според местните разкази Свежен е основан през 1397 г. от великотърновски боляри, а по време на Османската империя е имал статут на независимо селище. Църквата "Св. Георги", която вероятно датира от средата или края на Второто българско царство, е била опожарена малко преди Освобождението и амбицията на кмета е да привлече археолози да я проучат. В Свежен е и родната къща на полк. Владимир Серафимов, популярен като "освободителя на Източните Родопи", в която има данни, че се е укривал Васил Левски. Тя не се поддържа и не е в добро състояние, но кметът планира да я реставрира и да я създаде къща-музей в двора. А сградата на училището иска да превърне в културно-исторически информационен и учебен център. За да осъществи всичко това, кметът извършва активна дейност по фондонабиране през мрежата си от контакти в страната - въвлича "добри българи", които дори да нямат общо със селото, да помагат финансово.

"Аз се кандидатирах само защото можех да направя нещо за селото, а не защото ми беше необходимо. Не можехме да стоим нито аз, нито съпругата ми и да гледаме възможностите, без да направим нещо", обяснява днес Христо Енков. През лятото на 2015 г. жителите на Свежен сами започват да тропат на вратата му да се кандидатира за кмет. Той им отказва любезно неколкократно, но докато е на почивка през септември, свеженци създават инициативен комитет за номинацията му. Накрая чувството за дълг надделява и все пак Христо Енков сяда на кметския стол. "Съгласих се, защото съвестта нямаше да ми позволи. Потенциалът на селото е много голям. Щях да се ядосвам, че не съм опитал активно да направя това, което съм мислел", разказва той. И после добавя скромно: "Аз не съм много по-различен от останалите. Може би разликата е, че заради многото години, в които съм живял в Дания, имам възможността да гледам на нещата в България от друга страна."


Какво четем:

🔴 Защо няма да напусна България?!

🔴 Как да се спасим от влудяващите газове след консумацията на боб?

🔴 В неделя имен ден празнуват две хубави имена!

Източник: Капитал



Коментари



горе