От даляна право в тигана!

Даляните са традиционен начин за риболов, но с разширяването на морския туризъм те влизат в конфликт с интересите му. Течение може да отнесе
невнимателен плувец в мрежите и да доведе до удавяне. Високите скорости, развивани от джетовете, също са предпоставки за сериозни наранявания или смърт. Това води до призиви на заетите с туризъм за ограничаване или премахване на даляните.

Съгласно българския Закон за рибарството и аквакултурите даляните са промишлени съоръжения, собственост са на държавата и се отдават на концесия.

“Чайка”, космонавти и още нещо

Мария Кехайова

На далян “Чайка” край Созопол е сниман култовият филм “Оркестър без име”. Паметните сцени на морския бряг са именно тук, на райското кътче край морето, което вече е застроено до неузнаваемост. Туристи разказват как три пъти обиколили по стария път за Созопол и гледали под лупа всяко камъче, докато намерят любимата си спирка от миналото – даляна близо до къмпинг “Каваците”.

Освен че около него вият снаги много нови постройки, той естествено, се кипри все там, под стръмния бряг на стария път. Едно време на даляна имаше заведение. Менюто не бе богато- продаваха само чироз, но пък с чаша памид в ръка и поглед зареян към морето, преживяването на брега бе неповторимо. Сега заведението пак го има, но е модерно и уютно, пълно с вкусно приготвени риби и миди. Взето е на концесия заедно с даляна.

Рибарите пърпорят с лодките край мрежите, вадят морски дарове и веднага можеш да си поръчаш – риба на скара, на тиган, без или със сос “и още нещо”. За този разкош допринася и близката мидена ферма. Това място, което преди се знаеше само от местните хора и от няколко семейства бургазлии, си има своята история.

Далян “Чайка” преди се наричаше “Юрий Гагарин”. Причината е, че тук наистина е идвал първият космонавт и е засадил борче. Сега борът на Гагарин е голям и под него е прохладно. Нормално е, на 50 години е, разказват рибарите. Бай Ангел Карабаджаков е ветеранът рибар, който помни срещата с Гагарин.

“Изнамерили сме автентичната снимка – на рибарите от даляна и Гагарин при срещата им преди половин век”, разказа пред “Труд” един от собствениците на райското кътче – Стоян Георгиев.

На фотоса е отбелязана датата – 15.06.1966 година. Първият космонавт е написал собственоръчно:” За риболовците на далян “Чайка”. И наистина, снимката си е останала за тях. В момента рибарите вадят сафрид, барбун, меджит и попчета. Заведението предлага “миди по стара талянджийска рецепта”. Те са варени, със специален сос от вино и подправки.

В близост до далян “Чайка” лозе има и първият български космонавт Георги Иванов. Той обаче очевидно отдавна не е идвал насам, защото мястото му е обрасло със зеленина, разказват риболовците.

Друг далян, също действащ, който може да се посети, защото има хубаво заведение, е този между Равда и Несебър. Носи името “Акротирия”- така се нарича заради местността – нос Акротирия. Носът, издаден в морето, е “приютил” даляна. Тук също атмосферата е романтична и уникална, порциите – пресни и вкусни, извадени току-що от морето. Има още едно място, което всички знаят като “Даляна” – край Бургас, в местността Отманли. Това обаче не е същински далян като “Чайка” и “Акротирия”, а е бирария “Даляна”. Тя е в близост до рибарското селище на Бургас Ченгене скеле. Рибата също тук се носи от морските вълци.

И в летните нощи морските дарове вървят прекрасно с “умряла от студ бира”, разказват туристите. Но го посещават и през зимата.

Всъщност името на бирарията в Отманли не е случайно. Навремето тук наистина е имало далян, и то учебен – за възпитаниците на техникума по морски и океански риболов на Бургас, т.е. за бъдещите моряци и риболовци.

 

 

Телета излизат от морето, рупат ябълки

Не е задължително да е на риба – Паламуда, Попчето… Може и да е по външен белег – Брадата, по фамилия – Сербеза, или по нещо друго. Рибарите си развързват езика само когато решат, и то обикновено след като доволно похапнат рибена чорба и са сити след целодневното люшкане в морето. Та тези странни и облъскани от морските вълни хора разказват прелюбопитни истории. Сред тях е тази на Сербеза.

“Ставам една сутрин – разказваше той – и що да видя – целият плаж осеян с ябълки.” Всички наоколо клатят невярващо глави. Но той не спира, а продължава, и то с още по-невероятното: “А пък от морето излизаха живи телета и ги рупаха.”

Всички се заливат от смях.

Но къщата му е на плажа – точно срещу бургаското пристанище.

После наистина докери разказваха, че преди години два кораба, преди да стигнат до кея и да пуснат котва, се килнали и потънали. Единият бил пълен с ябълки, другият – с телета, жива стока.

 

Капанчетата на Северното Черноморие

Кръстина Маринова

Най-източната кръчма “При бай Пешо” на Шабленския фар предлага винаги прясна риба, която стопанинът, на когото носи името, вади всеки ден сам. Бай Пешо е сменил своята легендарна лодка “Зора”, която прехвърлила четири десетилетия, и си купил по-нова 4,15 м на 1,80 м с двойно дъно. Старата продал дори с винта в Златни пясъци, като си мислил, че ще я ползват за риболов, а новият собственик стъкмил в нея барбекю. Хотел-ресторантът на бай Пешо се намира в рибарското селище Кария и няма турист, тръгнал да търси вкусната шабленска рибена чорба, да не го знае. По неговата статистика повече от 90% от гостите му предпочитат да закусват с нея, защото, както сам казва, няма по-ефективен “бульон трезве”. “С много мерак и с много видове риба!”, казва той накратко своята рецепта. Специалната подправка държи в тайна, както и цените на предлаганите морски изкушения. Издава само, че пресният сафрид струва 9,50 лева за 300 грама. С 200 грама никого не мога да нахраня, категоричен е морският мъж. Цаца не предлага, защото вади по-вкусната от нея хамсийка. Който иска да знае цените, ще ги види в менюто, отсича бай Пешо. Не иска да се публикува кулинарната му тарифа, защото “цял автобус проверяващи дебне и търси под вола теле”. За майсторлъка си в кухнята следва принципа – да приготвя рибата вкусна, както едно време са я подготвяли старите шабленски рибари – само в тиган, а не във фритюрник с палмово масло, а в истинско олио, колкото си поеме.

На километър от границата с Румъния, на брега на Дуранкулашкото езеро е ресторантът “Златна рибка”, който с годините се превърна в изискан екокомплекс . Той е направен от екоматериали и представлява няколко къщички на два етажа с различни имена, като една от сградите е така известната първа кедрова къща в България. Ресторантът е разположен на двайсетина метра от водата, където малък дървен кей навлиза в езерото, разполага с просторна тераса. Отвътре интериорът на самото заведение напомня стар кораб, по стените на който има викториански препарирани птици и кормило на лодка. Менюто изобилства с морски и езерни деликатеси – различни видове прясно уловена риба, която стопаните му вадят сами от морето или езерото, хайвер, раци, скариди и много други изкушения. Всъщност това е мястото за ядене на риба. Всички посетители идват и заради хубавата рибена чорба, която е специалитет на заведението. Тя се сервира с типичната за района лютика, по лъжичка от която се слага в чорбата. Другите големи достойнства са варените раци и златистата пържена риба от над десет вида – и черноморска, и сладководна.

Задължителна спирка на хората с вкус към морските дарове е ресторант “Дълбока” на изградената преди повече от 12 години надводна мидена ферма в красивия и чист залив на Калиакра и в близост до каварненското село Българево. На входа с дървена арка посреща надписът” Тука е така”, а надолу към заведението на самия бряг на морето водят стръмни каменни стълби и екзотиката е пълна. В ресторанта предлагат мидена супа по 5 лв., колкото струва и порция хайвер, миди с кокосов орех – 4 лв., както и всякакви кулинарни варианти с черупчестите лакомства – миди натюр с лющян и копър, миди с ориз по бургаски, огърлица от миди, салати “Моряшка”, “Романтична нощ”, Морска сирена”, салата от рапани и др. за по около 8-8,50 лева. Има и десерти с миди – с тиквен или ябълков пълнеж по 6 лв. Чорбата “Рибен абордаж” е по петарка.

Интересното е, че типичната шабленска рибена чорба, такава, каквато предлагат само за ВИП – гости в най-северночерноморската почивна база на властта, може да се намери и във Варна. Предлагат я в крайбрежното заведение “Хавай“ до II буна и струва само 3,50 л. Сервират я със саламурика и препечени филийки. Ресторантът се зарежда от лодките на близкото само на крачка рибарско сдружение “Алея Първа“. Първият улов от сафрид влиза направо в тиганите на “Хавай“. Тези дни излиза по-дребен зарган, дребен паламуд, или както го наричат – циганката, каза собственикът на заведението Иван Иванов. При рекорда, който удари цената на сафрида на рибната борса този сезон – до 12-13 лв. за кило, тук порцията струва 8,50 лв.

Какво четем:

🔴 ЧЕПЕЛАРЕ – РАЗЛИЧНИЯТ КУРОРТ

🔴 Най-добрите места за почивка на българското море

🔴 СОЗОПОЛ – ВАКАНЦИЯ С ДЪХ НА РОМАНТИКА И СМОКИНОВО СЛАДКО

Източник: Труд

Коментари