"Караджа дума Русанки" разплаква Чикаго, "Радина мама думаше" идва от Дубай

За трета поредна година Стара Загора събира български фолклорни изпълнители от чужбина

Някогашната солистка на ансамбъл “Тракия” от Пловдив и на оркестър “Канарите” Теменуга Жекова сега преподава математика и английски език в американско училище в Чикаго. Бившият танцьор от трупата на Нешка Робева Валентин Иванов кара камион също в Чикаго. Константин Маринов от Стара Загора, който дълги години е танцувал народни танци във формациите “Загорче” и “Загоре”, пък е шофьор на такси отново в Чикаго.

Тримата са приятели, обединява ги любовта към българския фолклор. Те са в основата на създадения преди 6 години в американския град български ансамбъл “Верея”.

Идеята е на Константин, който за приятелите си е Коцето. “Случи се така, че поне половината от танцьорите и музикантите във “Верея” сме от Стара Загора, затова и нарекохме формацията си на старото име на нашия град. Почти всеки един от нас в България е бил или танцьор, или певец, или музикант.

В Северна Америка -

САЩ и Канада, вече

има 48 български

фолклорни състава,

които предстои да обединим в асоциация. От няколко години Чикаго е домакин на фестивал на българския фолклор, българските училища там са около 15, предстои да открием и наше читалище”, разказва пред “24 часа” Константин Маринов.

По негови сметки, само в САЩ сега живеят поне стотина българи, които в родината са се занимавали професионално с български фолклор и не искат да късат с него.

“В чужбина по свой начин милеем за България, фолклорът ни събира и ни дава сили. Той е връзката ни с родината, която искаме да завещаем на децата си. Затова дори в семейства, където децата почти не знаят български език, се стремим да танцуват наши народни танци”, продължава бившият танцьор.

За Чикаго се знае, че е най-българският град в САЩ - там диаспората ни достига 300 хиляди души. Затова и публиката за изявите на верейци е гарантирана.

Преди 3 години, при едно от завръщанията си в родния град, Константин предложил, а общината прегърнала идеята, в Стара Загора през лятото да се провеждат срещи на български фолклорни изпълнители, които живеят в чужбина. Тази година концертите се организират вече за трети пореден път, зад инициативата застава и Държавната агенция за българите в чужбина.

Изпълнителите пристигат в Стара Загора на собствени разноски.

На сцената в новия парк в кв. “Казански” някогашната солистка на ансамбъл “Тракия” и на оркестър “Канарите” Теменуга Жекова изпълни със синовете си Момчил, на 7 години, и Живко, на 12 години, песента “Я кажи ми, облаче ле бяло”.

Със съпруга си Ангел Жеков, също известен музикант, Теменуга е в Америка вече 15 години. Там са родени и синовете ѝ. “Всяка година се връщаме в родината, за да се зареждаме. България е винаги в сърцата ни, фолклорът ни крепи”, изповядва тя пред “24 часа”. Когато ѝ е трудно, намирала утеха в песента. Най-често - в “Караджа дума Русанки”. Не е случайно, песента е от родния ѝ Сливен.

Теменуга е завършила музикалното училище в Котел, след това - и Музикалната академия в Пловдив. Пее във “Верея” - Чикаго, но самата тя е създала и дамски хор “Гласовете на малка България”, който изпълнява акапелно обработен нашенски фолклор. Всичко това тя прави в свободното си време. Иначе е учителка на американчета и е забелязала, че българският фолклор ги впечатлява. За възпитаниците ѝ от втори и трети клас правото хоро звучало интересно. А на децата със специални потребности, на каквито също преподава, бавните народни песни от България действали успокояващо.

Съвсем естествено е двамата синове на семейство Жекови да вървят по стъпките на талантливите си родители.

Фолклорът е в кръвта и на двете дъщери - на 6 и на 11 години, на танцьорите във “Верея” Таня и Валентин Иванови. Таня е от Стара Загора, дълго е играла народни танци в ансамблите “Зорница” и “Загоре”, Валентин е от Монтана, но преди да поемат към Америка със зелена карта,

танцувал десетина

години в трупата на

Нешка Робева

“Вкъщи говорим само на български”, твърдят изпълнителите.

Така е и в семейството на 17-годишната певица Моника Азманска, която идва от Дубай.

Момичето било едва на 13 месеца, когато родителите му, строителни инженери, поели по пътя на емигрантите. Първо в Торонто, а от 2008 г. - и в Дубай. Моника е идеалният пример за дете, расло само в чужбина, което никога не е късало с българския си корен. Майка ѝ Теменужка Азманска била танцьорка в родния си град Русе, баща ѝ е от Благоевград, а там са прословути с любовта си към македонската музика.

Самата Моника догодина завършва френски лицей в Дубай и се готви да стане студентка в САЩ или в Канада, но това не пречи на успешните ѝ изяви като българска народна певица. Говори прекрасно български и ще бъде догодина

първата абитуриентка

на българското

училище “Българче”

в Дубай,

където учели около 40 деца. И сигурно ще изненада мнозина, когато каже, че от българските поети обича най-много Пенчо Славейков заради скрития смисъл в стиховете му.

От 3 години Моника взема уроци по пеене по скайп от Петя Драгнева, специалист от хуманитарна гимназия във Варна. Макар едва 17-годишна, тя вече има записи в Българското национално радио, като една от песните си записала с Теодосий Спасов. Моника е едно от талантливите деца във фондацията на Димитър Бербатов, беше и сред лауреатите на последния събор на Рожен. Издала е и 2 компактдиска с народни песни.

“Като дете я приспивах с наши песни - всяка вечер пеех по 3 пъти по 33 песни, завършвахме със “Заблеяло ми е агънце”, споделя пред “24 часа” майка ѝ Теменужка. И със сигурност не преувеличава.

В Стара Загора Моника извиси глас с “Що не ме ожениш, мамо” и “Радина мама думаше”, обича много “Калиманко, Денко”. Понякога пеела и на съучениците си от френския лицей в Дубай, а те я слушали с нескрит интерес, защото намирали нещо общо между българския и арабския фолклор.

Семейството на Таня и Валентин Иванови са част от ансамбъл "Верея" в Чикаго. Преди да заживият в САЩ, Таня е играла в старозагорските формации "Зорница" и "Загоре", Вальо бил в трупата на Нешка Робева.