Село Буката в Родопите – в друго време, в друг свят

Всичките ни високи планини обичам. Както и да пробвах да ги подредя в класация, не успях. Но Родопите са ласкави. Те са полегати, меки, зелени до секване на дъха и гостоприемни. И веднъж попаднала в недрата им, няма никакъв начин да спра да се връщам там. Отдавна преодолях фалшивия и напомпен патриотизъм, че „от наШте планини по-хубави няма по света”. Бях навън, видях, полудях от красота и знам, че когато си в дивото, място за шовинизъм няма. Природата е едно. Тя е...тя е дом. Там съм наистина у дома си. Лягам свежа, събуждам се наспана и душата, сърцето и белите ми дробове се раждат всяка сутрин отново и отново. Добре. Решихме Родопите да са посоката тази година. Заради онази ласкавост, за която стана дума.

Компанията бе многолика и пълна с достатъчно различни типажи. Един от друг по-шантави. Но обединени от обичта си към гората и мириса на бор. Никой не разбра защо се насочихме към селище, което липсва на картата. Буката. Южно от Смолян, почти на границата с Гърция, на около километър от с. Могилица. Близо до селото е махалата Ухловица и едноименната пещера. Неповторими карстови форми и образувания. Тя е на около 35 километра южно от Смолян. Веднъж стигнали до там, ще видите един необикновен свят и образувания на повече от 3 милиона и половина години. Има една mааалка подробност. Пътят до там е дълъг и стръмен. Ще оставите по стълбите купища мрънкотене и минимум 3 литра пот. Какво тук значат някакви си 288 метални стъпала до входа на пещерата? Гледката към река Арда и пограничните била си струва.

Пещерата е дълга около 460 м, от които 330 са благоустроени. Намира се на 1040 метра надморска височина. Стръмни стълби отвеждат към долното ниво на пещерата. "Ухловица" е изваяна в протерозойски мрамори и нейното образуване е започнало преди около 3,5 милиона години. Наблизо минава и горното течение на река Арда. Недалеч от Буката може да се поеме по много туристически маршрути. Околността е магнетична. Пещерите, махалите, планинските склонове и върховете са пълни с гледки и приключения.

Ако търсите обаче „разнообразия” от градски тип, с които сте свикнали, не тръгвайте натам. Животът в селото приключва със залеза. Напълно. Стаи под наем дава само местния кмет, който е пригодил къщата си за семеен туризъм. При това се е постарал добре. Направил си е и механа, в която предлага вкусна храна. Скъпа. Много скъпа. Магазин и място за купуване на продукти в селото и околността няма. Домакинът е единствения ви шанс да хапнете нещо на леко дебела цена. Купува сутрин доматите по 30 стотинки за килограм от съседите си, гледа новините и ако там кажат, че доматите в София са по 3 лв. за кило, ви ги калкулира по 3 лв.

Женицата му е като навита на пружина и денонощно се върти като вретено в услуга на съпружеските заповеди. Така са си подредили живота хората, така си го живеят. Явно така си го харесват. Срещнах едно интересно момиче. Саня. Помакиня. С прекрасни грейнали топли и слънчеви очи, добро сърце и широка усмивка. Взех я за стара жена от селото и много се радвах на ежедневните разговори с нея. Поздравяваше, споделяше, обожаваше да се впуска в разговори с нас. Липсваше й комуникация с хора. Оказа се, че ми е набор и е на... 33 години. Дълго гледах очите й, втрещена и невярваща, когато Саня каза на колко години е. Не беше излизала от селото никога. Мечтае да види морето и да се прероди в птица. Става в 4 сутринта. Дои кравите, грижи се за градината, изпраща кравите, готви, чисти, посреща кравите от паша, ляга и спи. И така – откакто се помни. Има телевизор и донякъде живее в него. Чрез него. Селото няма много млади хора. Малкото останали деца учат в Смолян. В седмичен пансион заради трудното придвижване в планината и невъзможността да се пътува всеки ден. Интересно място е Буката. Различно. От живота в големите градове е различно. А може би животът там върви в друго време. В друг свят.