Да ви ... на емиграцията


Наслушах се, начетох се, нагледах се на „емигранти”.

Eмигрантите в кавички не са обикновени емигранти... Това са емигранти по душа. Преди всичко – по дух и убеждение. Това са хора, които ненавиждат страната си (на първо, второ и трето място – много я ненавиждат). Информирани са подробно за всички нефункционалности на системата, за цялата корупция, пошлост и мизерия, в която затъваме, за причината в лицето на недобросъвестните ни политици, които „ни крадат”, за безизходицата, която никога няма да се промени, защото „става и ще става все по-зле”.

Мотото на емигрантите по душа и убеждение е простичко: „Обичам родината, мразя държавата.” Обичат родината заради планините и морето, а мразят държавата, защото тя им е виновна за абсолютно всичко останало. Държавата е виновна за липсата им на квалификация, липсата им на амбиции, за вродения им мързел, който нямаше да бъде вроден, ако се бяха родили другаде, разбира се. Държавата е виновна, че нямат по-хубава кола, по-скъпи дрехи, по-добра работа...

Мисля си – дали понякога не се чудите, драги „емигранти”, с труда, който полагате в името на желанията си, и с енергията, която отделяте за мрънкане и самосъжаление, в коя страна, по-точно си мислите, че ще ви се „оправи животът”? Вашата чужбина не ви иска! Дошло й е до гуша от вас! Задръстила се е от паразити, които мечтаят някой да им е благодарен, защото му дишат въздуха. Всеки момент ще повърне всички излишъци, които затрудняват храносмилането й и й натравят организма. И така трябва.

Емигрантите по душа имат и друго убеждение. Че тук за тези пари не си струва да се напъват. Но там... ооо, там те ще дадат най-доброто от себе си, защото „ще знаят за какво го правят.”

Само един въпрос – Вие знаете ли какво е да береш ягоди по 12 часа на ден – под дъжда в красивите околности на Лондон? А да чистиш остатъците от чиниите на преялите калифорнийци при 40 градусова жега – пак по толкова? Няма как да знаете... Нито това – нито защо ще го правите. Защото вие дори не знаете какво правите, когато мрънкате и обвинявате обстоятелствата около географското ви (НЕ)разположение.

Мога да ви кажа – отказвате се от личната отговорност за живота си. А правите това, защото така е по-лесно. А избирате това, защото имате съответните качества, които ви го позволяват и препоръчват. Така е. Съжалявам. Вие сте парадокс и феномен – неемигриращи емигранти. В същото време сте част от тъжното клише на хората, които историята познава, но не помни – щеемигрирамнякогаемигранти.

И, за да ви докажа, че съм права, ще ви попитам още – като тук не ви е хубаво, като ви се емигрира „та две не виждате”, защо просто не го направите...? (ех, то и това си изисква усилията, щеемигрирамнякогаемигранти). Където и да отидете по света, със себе си навсякъде ще носите онеправданата си, пренебрегната, недооценена, хленчеща и недоволна емигрантска душа по убеждение. Така е.

Разбира се, има специалисти, способни хора, които могат да постигнат много, които трябва да постигнат много извън България, защото тук е малко тясно за някои таланти, наистина... Нещо повече – те са длъжни пред себе си, страната си и дори света – да махнат границите. Има много такива хора.

Забелязала съм, обаче, че те не мрънкат. Те са прекалено заети да се развиват, да търсят начини, да правят това, което могат най-добре и да гледат към следващата стъпка, която естествено ще ги заведе по-високо. Те горят в себе си и своето нещо и действат, действат, действат... Има много такива хора.

Въпросът е – вие, скъпи „мразещи държавата”, „емигранти по дух и убеждение” - от тях ли сте?

П.П. Като пиете пред Народния, оставяйте стъклените бутилки от бира до кошчетата, а не в тях. Наздраве.

Милена Янинска


Какво четем:

🔴 Ваканция в българското село - къде и защо

🔴 Мисионис - призрачният град в Стара планина разкрива тайните си

🔴 Падаща "звезда"

Източник: Lentata



Коментари



горе