Георги Желязков: Аз избрах Кариера в България


Георги Желязков: “Все пак хората, които се връщаме, трябва да сме готови на моменти да плуваме срещу течението, но в това няма нищо лошо. Само трябва да намериш своето място и да работиш упорито.”

Име и Фамилия: Георги Желязков

Къде работиш?

Станах учител на „Заедно в час” и организацията има основен принос за решението ми. Преподавам в 144 СОУ „Народни будители”, София – училището, в което учих до 7-ми клас.

На каква позиция?

Учител по Испански език.

Опиши работата си с няколко изречения?

Автономност, комплексност и зависимост между усилия и резултати – според повечето хора това трябва да притежава работата, която носи удовлетворение – наскоро си го припомних в една книга. На този етап учителството ме предизвиква с горните три характеристики на професията. Работата пък не се свежда до преподаване на материала, тъй като училището е един жив организъм с богат живот и значителен потенциал. В тази връзка най-вълнуващото за мен сега е как училището да става все повече център на общността, да бъде привлекателно за младите, да им дава свобода да творят и да поемат нови отговорности. 

Къде си учил/работил в чужбина (държава, университет, компания)?

Извън България най-дълго съм живял в Испания. Там учих и работих близо пет години – основно в Мадрид, където като втора специалност за кратко учих Право и Политология в Автономния университет. След като прекъснах, се преместих в Билбао за магистратурата си по Международна хуманитарна дейност в Университета Деусто в Билбао. Един семестър учих и в Университета Упсала, Швеция. После живях за кратко в Уганда и Белгия, където направих стажове, които бяха част от магистърската ми програма.

Колко време беше в чужбина?

Около 6 години.

Кога се върна в България?

Окончателно се върнах през лятото на 2012 г.

Защо избра/какво те накара да се върнеш в България?

Винаги съм знаел и усещал смисъла да съм си у дома. Спомням си един момент, докато бях в Испания, когато си казах: „Когато съм готов, ще се прибера в България.” Сега съм щастлив, че съм активна част от промени, които вярвам, се случват за добро. При връщането си в България не знаех, че ще реша да остана, но ето че за мен е много по-смислено да работя с приятели-съмишленици.

Би ли посъветвал младите хора да се върнат в България? Защо (да/не)? Какво би казал на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

Хората много обичаме да ни е „на готово”, а в България повечето неща не стоят точно така. Все слушам, че на запад като цяло ти било уредено – отиваш и знаеш за какво работиш, за какво си харчиш парите и т.н. Все пак хората, които се връщаме, трябва да сме готови на моменти да плуваме срещу течението, но в това няма нищо лошо. Само трябва да намериш своето място и да работиш упорито. „В България няма бъдеще” е клише и се ползва главно от неумеещи да се аргументират хора.

Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред теб, когато се върна?

1) Отне ми време да се пренастроя от търсене на професионално развитие като хуманитарен работник по света към нещо сходно, което да носи желаното удовлетворение в България;

2) Бях разредил голяма част от контактите си с близки хора у дома, докато бях в чужбина;

3) Да започна да се занимавам с желаната работа ежедневно, а не като странично занимание или хоби.

Какви според теб са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

1) Добавената стойност на това да работиш в познат контекст;

2) Многобройните ниши, чакащи съзидателната ти сила да се появи;

3) Близките по светоусещане хора.

Какво ти липсваше най-много, докато беше в чужбина?

Семейството, приятелите и чувството за смислена устойчивост в работен аспект.

Опиши живота си в България с три думи.

Предизвикателен, прогресивен и цветен.

Как си намери работа?

Още докато бях в Испания чух за „Заедно в час“ от приятели и ми стана интересно. Веднъж на родна земя, научих повече за мисията на организацията и реших да кандидатствам.

Любимото ти място в България?

Много са, но може би все пак връх Ком в Родопите.

Защо избра да останеш в България? Съжаляваш ли?

Желанието ми да стана хуманитарен работник по международни мисии постепенно беше заменено от това да работя с деца и младежи.  Не съжалявам, че останах в България – щастлив съм, че работя като учител.


Какво четем:

🔴 Йорданка Телкиянова: Аз избрах Кариера в България "Бих им казала,...

🔴 Класация по скъпотия: Колко струва сянката по родното Черноморие

🔴 Д-р Неделя Щонова: Само след 2 седмици няма да познаете тялото си, но правете това 10 минути на ден!

Източник: azizbrah



Коментари



горе