Любовта е живот и щастието на живота е в нетленността на любовта


Днес реших да посветя няколко нови мои мисли за „изкуството на любовта” и на нейното съвършенство, надявайки се с думите си да мога да Ви дам някои полезни идеи.

Любовта е психическото привличане и близост, които чувстваме към другите. То е чувство, което се характеризира с приятелско настроение, чисти намерения, безкористен и искрен интерес.

Да установим връзка означава да обичаме и да споделяме. Преди обаче да споделим трябва да имаме вътре в себе си обич и за да можем да се влюбим, трябва да сме изпълнени с любов.

Две цветя могат да бъдат красиво свързани. Те са открити. Могат да споделят взаимно аромата си. Могат да танцуват под едно и също слънце и вятър. Могат да говорят помежду си, да си шепнат. Това обаче не е възможно за две семена. Семената са напълно капсулирани без никакъв прозорец навън. Как могат да се свържат? Човекът се ражда като семе. Вероятно ще се превърне в цвете, а може и да не стане. Всичко зависи от самите нас какво ще направим със самите себе си.

Доста хора гледат на любовта първоначално като на проблем, защото не знаят как да се влюбят, как да обичат, как тоест да развият способността си за обич. За други, любовта представлява обективен проблем, а не някаква психическа способност. Трети, пък се объркват между първоначалната проява на любовното чувство и неговата продължителност.

Първата крачка е да стане ясно, че любовта е едно изкуство, точно както и самият живот е един вид изкуство.

Има също така значение да знаем за кой вид обвързване говорим, когато изричаме думата любов. Прастаро и общочовешко е съществуването на два вида любов : Любов като нужда и Любов като подарък.

Има два начина да живеем. Единият е да бъдем зависими и другият е да обичаме. Симбиозното единство има свой биологичен образец във връзката между бременната жена и ембриона. Те са две същества в едно цяло.

Пасивната форма на симбиозното единство е подчинението или мазохизмът. Активната форма на симбиозното единство е господството или садизмът.

В любовта двамата ставаме едно и въпреки това оставаме двама. Това е най-висшето чувство на съвършенството.

Любовта е свързана със свободата и позволява свободата. Когато обичаме, не се намесваме в личния живот на другия. Да желаеш или да се надяваш на любовта на другия означава да го лишаваш от свобода, защото му определяме какво да прави. Истинската любов предполага преминаване от самота към усамотение. Започва, когато сме способни да останем сами със себе си и да се чувстваме щастливи със самите себе си.

Любовта е действие. Та е даване, а не отрицателно чувство. Предлагането само по себе си е една изискана радост. В действието на предлагането нещо ново се ражда и двама души чувстват благодарност за живота, който се е родил и за двамата. Освен от момента на предлагането, активният характер на любовта става виден от това, че винаги съдържа някои основни елементи, които са общи за всички видове любов. Тези елементи са: грижа, отговорност, уважение и познание. Освен това, ако искаме да станем изкусни майстори в любовта, трябва да започнем да се учим на дисциплина, концентрация, търпение, чувствителност към самите себе си, вяра и смелост във всички етапи на живота си. Вярата в другите стига своя апогей при вярата към човечеството.

Любовта не е само едно силно чувство. Тя е едно решение, едно обещание. Не е място за почивка, а отправна точка към зрелостта, партньорството. Хармония или сблъсък, радост или притеснение, това е второстепенно в сравнение с основния факт, че двама души се чувстват като едно общо цяло чрез същността на нашето съществувание. Любовта е едно лично преживяване, който можем да изпитаме само чрез самите себе си и заради самите себе си. Тя не е мозъчно занимание, не е само удовлетворение за тялото. Любовта е една нагласа, една ориентация на характера, която определя нашата връзка със света като цяло, а не само с един конкретен „обект” на любовта.

Когато обичаме един човек, лека полека, периферията на човека изчезва, формата на човека изчезва. Влизаме във все по-тесен контакт с аморфното, с вътрешното. Тогава Вселената ни се разкрива. Тогава другият човек се превръща в една врата, която се отваря към един друг по-висш и съвършен свят.

Когато има любов, тя е лична и безлична, със или без предмет. Тя е като ароматът на едно цвете. Можем да го усетим всички, но това което има значение е ароматът, а не на кого принадлежи.

Как ще се изрази любовта и как ще се развие, това вече е въпрос на конкретната личност и зависи от всеки един от нас поотделно.

Източник:



Коментари



горе