Отвсякъде гонен, навсякъде желан – Царят на епиграмата Радой Ралин


Съвсем случайно, преди няколко дни, с приятели започнахме да споделяме интересни мисли в стихотворна форма и установих, че повечето от нас цитират мисли на Радой Ралин. Разбрах, че неговата мъдрост е толкова универсална и леснодостъпна, че отдавна е станала част от фолклора, без дори да се подозира, че в същност всичко това се е родило в главата на един човек, със страхотна биография. С удоволствие изчетох част от материалите, публикувани за него и ги компилирах, за да ги представя на нашите читатели. Този път реших да наблегна само на основните моменти и най – вече на контраста във вижданията му, дошъл в резултат на промените в „развития социализъм”.

Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов, роден на 22.04.1923 в Сливен. Правнук на Таньо войвода – сподвижник на В. Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град (1941) и право в СУ (1945). По това време полицията го следи под кодовото име „Философът“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно, комунистическата Държавна сигурност ще го преследва под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“. През юли – септември 1941 заедно с Д. Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 е арестуван. През 1944 (3 месеца) завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския к-т на ОФ в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на ръководството му заминавадоброволец на фронта. Участва във II световна война (1944-45). Редактор (1945-46) в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия (1947).

През 1953 е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър – първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище наантикултовската сатира. През 1946-49 е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952-61 – във в. „Стършел“, 1961-63 – във в. „Литературни новини“, 1961-63 – в Студията за игрални филми, 1964-66 – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в изд. „Български писател“ (1967-68), в Българска кинематография (1976-87), през 1987-90 – във в. „Литературен фронт“. От 1992 заедно с Б. Димовски и К. Стоянов издава в. „Щастливец“.

За пръв път отпечатват негово стихотворение през 1931 в детския в. „Изгрев“ (Сливен). Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939-40 във в. „Бургаски фар“. Същинската творческа биография на Радой Ралин започва със стихосбирката „Войнишка тетрадка“, в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки паметен знак за негероичния и нехрабър воин, който в смъртта не търси слава, а свобода. През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретичноизкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници и заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“.

Характерна за епиграмното му изкуство е книгата„Люти чушки“, изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на бълг. език. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата,поговорката, баснята, народната приказка.

Радой Ралин умира на 21 юли2004 г. На негово име е наречен площадът пред бившето кино „Изток“ срещу хотел „Плиска“ в София. На 24 май 2012 г. там е поставена и скулптура на Радой Ралин, дело на приятеля и твореца Георги Чапкънов. Фигурата е с разперени ръце и открити длани, с което изразява „щедрост на откровенията“ и сякаш казва „Спрете се…“ Често, минаващите покрай скулптурата младежи си правят „Здрасти“, като допират ръце, защото тя е в естествен ръст, стъпила (без всякакви постаменти) директно на плочника .На Радой Ралин е именуван връх на остров Ливингстън: 62°38′33″ ю. ш. 60°01′25″ з. д.

Толкова за биографията му. Радой Ралин е живял достатъчно дълго и буйно и има много моменти, които ще бъдат пропуснати, дори и при далеч по – обстойно изследване. Искам само да напомня, нещо което написах в статията си за закуската с Митеран. „Радой Ралин казва, че промените в България ще се забавят заради вече създадената плутокрация – власт на забогателите от властта и че идеалите на социализма, за които са се борили, не са осъществени”.

Това е българския Езоп – човек предан и отдаден на идеята за свобода, равенство и братство, останал верен коректив на всяка власт, която се отклонява от идеализма, а вместо него затъва в блатото на егоизма. Арестуван за съпротива срещу монархическия режим и свидетел на изгарянето на собствените си произведения, от комунистическата цензура. Изключвам от училище заради четене на леви стихотворения и посочен като дисидент от френския президент.

За „десерт”, ви оставям няколко негови крилати фрази:

1.“Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!“
2. „Безсънието на гладния е най-честната телевизия.“

3. „Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.“

4. „Докато го надявам, надявам се…“5. „Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват…“

6. „Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…“

7. „Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание.“

8. „Единствената безспорна истина са некролозите.“

9. „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.“

10. „Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.“


11. „Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!“
12. „Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.“
13. „Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.“
14. „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“
15. „Педя човек — лакът брадва.“

16. „Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.“

17. „Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?“
18. „Приятелството е демокрация, но колко трае?“

19. „Проституирай според чергата си.“

20. „Революцията е една премиера. После спектакълът пада.“

21. „Роднинството е тоталитаризъм — нямаш право на избор, но е истинско и вечно!…“

22. „След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?“

23. „Смеха — и глухите го чуват и слепите го виждат…“

24. „Спестяваната съвест се олихвява.“

25. „Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.“

26. „Съединението прави салата.“

27. „Търпението е незабележима форма на гниенето!“

28. „Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден.“

29. „Ела култ, че без тебе по-култ.“

30. „По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака.“


Автор: Стоян Гълъбов


Какво четем:

🔴 Българските колобри пренасят скрипта на възкресението в Босна и Хърватска

🔴 България преди 40 години отвисоко

🔴 В България масово се унищожава растение, което лекува рак и предпазва от инфаркт

Източник: socbg



Коментари



горе