Възрожденци оживяват в първата фабрика на Балканите


В Сливен все още има останали мази на някогашни къщи. Характерно за тях е, че са дълбоки и направени от камък. Летем там трябва да си добре облечен, а зиме е по- топло от вън. Точно така е и в първата на Балканите фабрика, основана от Добри Желязков. Половин век тя е била затвор. Сградата е строена през 1843 г. Отначало служи за главен корпус на първата текстилна фабрика, създадена от Добри Желязков-Фабрикаджията. Внушителните й размери правят впечатление на всички пътешественици, посетили града. След Освобождението през 1878 г. сградата
се ползва
за фабрика
от частните акционерни дружества
"Напредък" и "България". През 1904 г. главното здание и част от източния двор са превърнати в затвор. Сградата на затвора е дълга 300 м и е висока 16 м. Тя е триетажна с дебелина на зидовете 1,2 м. Състои се от шест крила - по две на всеки етаж. Затворът е обграден с каменна стена, висока  4-5 м и дебела 1,5 м. В двора са разположени работилниците и специална площадка, където е стърчала бесилката. Западно от централната сграда на затвора се намират ниски помещения, заобиколени с висока ограда, в които са излежавали своите присъди жените.
Политическата история на затвора започва от май 1918 г. и продължава до 8 септември 1944 г. На тази дата
са освободени последните политически затворници
от  Сливенския затвор. През 1960 г. северното крило на първия етаж на сградата се предоставя на музея за разкриване на експозиция от текстилното производство в Сливен (открита през 1964 г.). В южното крило на същия етаж се разкрива експозицията за живота на политическите затворници (открита през 1965 г.). Експозициите съществуват до 1980 г., когато започва реставрация на сградата. С решение на Секретариата на ЦК на БКП от 1974 г. Сливенският затвор е обявен за исторически паметник и превърнат в Музей на политическите затворници.
След 1990г. сградата се ползва от различни неправителствени организации и фирми за разнообразна дейност. До миналата година, когато
държавата я предостави на община Сливен
и тя стана част от Регионалния исторически музей.
В сградата музеят ще разположи свои фондохранилища, експозиционни площи и ателиета, каза Николай Сираков, директор на Регионалния исторически музей в Сливен. Културната институция разполага с над 56 000 експоната, които в момента няма как да бъдат показани всичките. По думите му сега се открива възможност да се изгради цялостен комплекс, който ще бъде уникален за страната, защото сградата се намира в близост до Националния музей на текстилната индустрия. Нещо повече. В непосредствена близост е къщата-музей на Добри Чинтулов и къщата- музей на сливенския бит.
"Идеята е всички те да бъдат свързани и да стане един ансамбъл, който
да привлича туристи в
нашия град
заяви Стоян Марков, заместник- кмет на Сливен, отговарящ за европейските проекти. За пръв път пред "Стандарт" той разкри намеренията на Община Сливен за сградата на бившия затвор: "Работим по проект, с който тази историческа сграда да стане привлекателно място за всеки, който посети нашия град. Там ще бъдат изложени восъчни фигури на сливенски възрожденци и хайдути", каза зам.- кметът. Той работил  по този проект преди повече от 5 години. Вече като зам.-кмет Марков запознава с идеята кмета на Сливен Стефан Радев. "Много се радвам, че той я прие изцяло и ми възложи нейната реализация", обяснява Марков.
"Имаме проектна идея да направим към музейните сбирки и кътове с поне 12 восъчни фигури на най-известните сливналии и възрожденци, като на първо място да ни посреща фигурата на Добри Желязков - Фабрикаджията. Не на последно място
ще има и
за известните
ни войводи
Хаджи Димитър и Панайот Хитов, възрожденеца Добри Чинтулов, Дарителя Хаджи Мина Пашов и т.н.
Имаме изготвени проекти от Регионалния център за икономическо развитие на Сливен за климатизация на сградата, поставяне на асансьор, както и за създаване в мазите на сградата на място, където да се показват и дегустират вина на сливенски производители - още една гордост на нашия регион.
Имаме проектна готовност, и ни остава само да намерим финансиране.
Така това място люлка на индустрията в България да стане отново привлекателно за граждани, туристи и бизнес", каза Стоян Марков, който заедно с кмета на Сливен Стефан Радев вярва, че държавата няма да остане настрана и ще помогне проекта да се реализира. В името на Сливен и на историята българска.
Георги Мангинов


Какво четем:

🔴 Жеравна чака Кобрата в носия

🔴 Завършват разкриването на Акропола на Перперикон

🔴 Тъжни плажове

Източник: Стандарт



Коментари



горе