Никола Анастасов: Човек трябва да го помнят с усмивка
Никола Анастасов приема поздравления от публиката на 84-ия си рожден ден в Сатирата.
Снимка: от екрана на бТВ
Само преди месеци - неузнаваем, отслабнал, остарял, но с неизменната си усмивка, актьорът Никола Анастасов превъзмогна влошеното си здраве и се появи на рождения си ден в представление пред публиката на Сатиричния театър. През последните 2 години Анастасов претърпява 8 операции, всички направени от гастроентеролога Ради Цонев, когото актьорът вече нарича свой син. Тогава Никола Анастасов, наричан “Усмивката на Сатирата” даде интервю пред камерата на бТВ. Днес близките му съобщиха, че големият актьор е починал в съня си. В негова памет предлагаме отново това последно интервю.
- Толкова много години сте прекарал тук в този театър…
- Цял живот.
- Колко са всъщност?
- Тука 59 само в Сатиричния театър и 2 – една във Враца и една във Варна. При
основаването на театъра от тогава съм актьор и съм много щастлив, че от тогава
не напуснах театъра си, макар че ме поканиха в Народния и толкова беше престижно
да играеш в Народния, по много причини, но като ме видя Стефан Сърчаджиев директорът
на нашия Сатиричен театър, че отивам при директора на Народния театър, за да уговаряме
условията, вика: „Да не си стъпил в Народния театър, връщай се веднага, остани
си в тоя театър! Той е твой!”
В роля в Сатиричния театър, 70-те години. Снимка: Архив на Сатиричния театър
И аз наистина го превърнах в мой театър и повече не му изневерих. Аз въобще не съм му изневерил, но бях на крачка да вляза в помпозната червена сграда на големите творци, но ето тука съм много по-щастлив.
- Наричат ви „Усмивката”. Това е един от прякорите ви, а какво ви кара да се усмихвате?
- Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужен
да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен. Всички живеем за да се
радваме един на друг, а смеха както казвам аз е превъзходство на духа и по-хубаво
нещо няма. Но той Калоянчев го измисли това „усмивката на Сатиричния театър”.
- Вие защо обичате толкова театъра? Задавал ли сте си този въпрос?
- Много е странен и чуден въпросът ви, защото аз кандидатствах от немай къде
в театралната академия, защото другаде не ме приемаха и не бях и гледал театър
при това, а само опера. Имах нахалството да се явя и изпълня, и то научих стихотворението
„Юноша” на Христо Смирненски за 2 дни, и на третия се явих. Сега, аз просто съм
имал съм късмет, харесали са ме.
По едно време вече пресяване на последен тур изведнъж викат: „Абе, кой го пусна
пък това момче”? И професор Филипов каза: „Абе нека влезе, щом е достигнал до
тука, значи си има нещо”.
И аз влязох в неговия клас и той там каза: „Ей, аз те взех, макар че имаш много
кусури. Но нали за това е театралната академия - да превърнем минусите в плюсове!
Това, което имаш, разбира се, крив нос, щръкнали уши, нисичък си, дребен, всичко
може да се пооправи, ако се превърнеш в един комедиен актьор, в едни характери
човешки и ги превъплътиш на сцената и това ще покрие всички твои недостатъци”.
С Кирил Господинов, Георги Парцалев, певицата Леа Иванова. Снимка: Архив на Сатиричния театър
Големият педагог Дановски, който стана директор на Сатиричния театър, така ни учи - като е гарга, да е рошава, и ние станахме всички рошави гарги. И ето от тези рошави гарги се явиха куп големи български артисти, които остават за вечни времена.
- Кого помните най-ярко от всички тези артисти?
- Просто ще обидя някой. Те са толкова много и всички са различни – ами Григор
Вачков, ами Парцалев, ами Калоянчев, Константин Коцев, Васил Попов, ако започна
да изреждам, това са страхотни брилянти, да имаш в спектакъла си такива актьори
разностранни неповторими, а и жените…. Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, всички,
които се научихме на този нов вид театър сега толкова любим и не мога никога да
го напусна дори с малка операцийка на корема – пак дойдох и играх.
Сега аз бях страшно изненадан, когато преди два дни стъпих след дълго отсъствие
в театъра и видях афиша, „Новите дрехи на краля” и замрях, защото това е, тази
пиеса я играхме ние, най-първите актьори на театъра, и там играх моята първа роля.
И така се зарадвах, като че аз ще играя.
Но те сигурно си имат свой стил, сега ще ги гледам като излезе премиерата, ще
ги гледам и сигурно ще им се радвам, защото всеки носи със себе си нещо ново неподозиращо
и неочаквано, така че поколенията се сменят, дано да се запази приемствеността,
а иначе таланти Бог дал в България.
Какво четем:
🔴 Почина Никола Анастасов🔴 Никола Анастасов си отиде
🔴 Храните, които никой над 40 години не трябва да яде!
Източник: e-vestnik
Коментари
Последвайте ни във facebook!
