Мъничък, слабичък, лицето му бекетовско


Кольо не е мъртъв. Просто замина за друга снимачна площадка.

Детството ми премина в Сатиричния театър – моята майка беше актриса там над 30 години. Познавах всички там – още преди да се гримират – лица под лампичките на тоалетките…

Кольо Анастасов ми беше един от най-любимите. Мъничък, слабичък, а лицето му иронично, умно… понякога саркастично и остро, друг път детско и наивно. За масовата публика беше познат най-вече с импровизациите си на шопски, а аз го обожавах в трагикомичните му роли – „И най-мъдрият си е малко прост“, „Новото пристанище“ – и в двете си партнираше с моята майка.

С възрастта картата на лицето му, цялата му структура се превърнаха в идеалната бекетовска…

През 2015 г. работех като кастинг режисьор при Галин Стоев за филмовият му дебют „Безкрайна градина“. Една от главните роли в сценария е за възрастен диригент – самотник, който по неведоми, магични начини, променя живота и светогледа на другите персонажи. Пробвахме много талантливи актьори и все нещо не достигаше. Не достигаше във Вълшебството. Още в началото предложих Кольо, но някак чак през май месец Галин се върна към този вариант и ме помоли да отида и да го заснема. А аз някак бях сигурна, че това е нашият човек, нашият ангел, съвсем истински – току-що излязъл от някакво ново „Криле на желанието“. Пък и какъв „кастинг“ ще правя на Кольо – израснала съм с него, респектът ми, притеснението ми са огромни… Осмелих се и му звъннах. Той веднага ме позна: „Ехаааа – дъщеричката на Рут! Как си, скъпа?“. Казах му смутено за какво го търся… Мълчание от другата страна. Викам си – отсвири ме… А той изведнъж отговори:

„Ще ти звънна след два дни!“

Съвсем се отчаях… Обидих човека – така си помислих.. Точно след два дни телефонът иззвъня и ето го Кольо:

„Хайде да се срещнем в театъра… ама утре е 24 май – празник. На 26-и ще те чакам следобяд.“

Замъкнахме се с оператора пред Сатиричния, а там: ей го нашият филмов герой! От плът и кръв!

Какво сме говорили, не си спомням – сърцето ми пулсираше в главата, а и няколко гафа направих с въпросите си… Усещах безкрайната му скромност, достойнство, велика самоирония, щедрост… И истина! Тази гениална истина, към която всички ние се стремим цял живот.

Така Никола Анастасов изигра последната си филмова роля в „Безкрайна градина“. Случи се отново там да си партнира отново с мама, тя играеше корепетитор. После ми разказва:

„Милият – счупил ребра преди няколко месеца, стои търпеливо – незабележим, сгърбен на столчето, докато снимат другите кадри… Много се смяхме, докато си разказвахме за децата и внуците… Ама така – беззвучно, за да не пречим…“

Кольо не е мъртъв. Просто замина за друга снимачна площадка – там, из безкрайната небесна градина!

Сбогом, ангеле мой!


Какво четем:

🔴 НОВ ЗАКОН ЗАСЯГА ВСИЧКИ ШОФЬОРИ В БЪЛГАРИЯ. АКО НЯМАШ ТОЗИ СТИКЕР - ЛОШО!

🔴 МАЙКИ ИЛИ БГ МАМИ: ПО СИМПТОМИТЕ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ

🔴 Никола Анастасов: Човек трябва да го помнят с усмивка

Източник: Площад Славейков



Коментари



горе