Кольо се радваше, когато публиката плачеше със сълзи


Забравиха го за 70-годишнината му. Изпращаме го в петък

Край, Сатиричният театър осиротя докрай! Не е за вярване, Кольо Анастасов отиде при Калата, Гришата Вачков, Парцалев, Константин Коцев. Изпращаме го в петък с последните аплодисменти в неговия дом - Сатиричния театър.

Някак си в детството ми, още преди да усетя театъра, те най-силно присъстваха в отпушването на всекидневните грижи, проблеми, сиво бъдеще. Смял съм се до сълзи от техните майтапи. Има и такава човешка способност - да можеш да се заливаш от смях, без да ти пука, че изглеждаш странен, повърхностен, несериозен.

Когато гледах премиерата на “Сако от велур”, нямаше места и ме сложиха на първия ред. Спуках се от смях, направо плачех и непрекъснато бършех очите си. По едно време гледам, че Анастасов ме сочи на другите и те започнаха да ме наблюдават. Много по-късно в живота, когато се сприятелихме с Кольо Анастасов, разбрах, че

на актьорите

комици им е

ужасно приятно, ако зрителите поемат шегите им и се забавляват.

Кольо Анастасов прави качествена роля в “Сако от велур”. Той остава затворен в асансьор, който се разваля, та трябва жена му да носи храна и вода. С това представление Сатирата гостува в Москва, където техният Сатиричен театър играе също “Сако от велур”, но с изрязаната роля на Висящия. Сторила им се пришита, ненужна. Обаче, като гледали Кольо да виси в асансьора между сцената и тавана - наивен, измъчен, но и нахъсан, самогероизиран, оптимистичен, за да не стресне жена си - московските колеги решили да възстановят тази част от спектакъла.

Кольо Анастасов винаги се е подценявал. В ситуациите, които описва в книгата си “Я, колко мъка” той е студентът от ВИТИЗ,

който умира от

срам, че е нисък,

с клепнали уши, както изрежда професорът му Филип Филипов “минусите, които може да превърне в плюсове и да изиграе Квазимодо - грозен, страшен, абе блестяща роля!” Там е състудентът на Татяна Лолова, Гинка Станчева, Хиндо Касимов, Григор Вачков, Ицко Финци, Досьо Досев, които подготвят “агитка” от монолози и реплики за някакво студентско представление. В началото Кольо Анастасов също получава реплики, но после го забравят. Свит, измъчен, той си въобразява, че го сочат с пръст - ужким е от театралната академия, пък не играе. Майтап, майтап, ама за 70-годишнината му го бяха забравили в Сатирата и след като публикувах в “24 часа” интервю с него, си спомниха и направиха честване.

Кольо Анастасов всеки път ми напомняше това “сторено добро” и аз користно го използвах, за да си осигуря интервюта. Накрая той подписа моя екземпляр от книгата си с посвещението: “На моя мъчител Д. Стайков с благодарност и признателност” и аз повече не му досаждах.

В дома му се усещаше много чувствително присъствието на жена му Мария Косева. Тя сякаш беше навсякъде около него, без да се показва. Той неведнъж разказваше за драматичното им запознанство, как на върха на славата си тя се отказва от кариерата си, за да отгледа двете им момчета. Гигантски, немислим жест и Кольо Анастасов го напомняше, когато говореше за себе си. Мисля си, колко страдание тя трябва да понесе сега. Смъртта е болка за тези, които остават.

Когато пишем за актьори от ранга на Калата и Кольо Анастасов, по навик допълваме: “големия Калоянчев, големия Никола Анастасов”. Но Никола Анастасов наистина е голям актьор! Голям, голям актьор! Завинаги!


Какво четем:

🔴 81-годишна парашутистка: Когато ми е най-тежко, скачам с бънджи

🔴 Горе Никола Анастасов ще потърси най-напред Георги Парцалев и Киро Господинов

🔴 22 тона българска вода пристигна в Скопие

Източник: 24 часа



Коментари



горе