Българинът винаги е обичал хапване и пийване, но за чужда сметка


Буров, политик и министър, твърди, че Иван Вазов е умрял от преяждане - бил ходел да обядва в “Юнион клуб”, където по изключение му смъквали наполовина цените, а после си дояждал вкъщи, където майка му и сестра му Въла готвели само любимите му манджи...

Че Вазов е обичал да си хапва, е добре известно. Дори последната му любовна среща с Евгения Марс в дома му, на 21 септември 1921 г., е под знака на почерпката, уж по повод завършването на драмата “Престолът”. Момичето (слугинята) казало впоследствие, че господарят взел шише ракия (всъщност любимата мастика на писателя) и топъл хляб и бил горе с “оная”... 

Но на фона на известните чревоугодници от това време Иван Вазов е просто любител и почитател на изисканата храна. Да си припомним, че говорейки за първите си посещения в “салона” на Евгения Марс, редом с възхитата от царствената й фризура (с диадема!), 

класикът не пропуска да спомене, че са го гостили с черен хайвер върху филийка хляб... 

А София от онези времена е пълна с изкушения за хората с апетит и възможности. Младата столица е гъсто прошарена от заведения, където срещу дребни стотинки може не просто да се нахраниш, а да гуляеш с дни и нощи. Знае се къде и какво се предлага и за какви пари - менюто е постоянно, както и цените. Всяко заведение си има своите постоянни клиенти, които много често похапват на вересия. Дължимото се записва в тефтерчета и според един очевидец в една от кръчмите тефтерчетата били повече от 150! 

На днешен поглед е трудно за вярване - 150 души, на които собственикът има доверие, че ще платят в деня на заплатата! Не едно и не две са тези по-луксозни или по-скромни свърталища на гуляйджиите, в които храната е вкусна и евтина, а стопанинът - щедър и любезен.
Гостилницата “Цариград” на Евтим Саранов предлага на самия вход отворените тенджери с готовите ястия, няма нужда от меню. Супата е 15 ст., готвеното - 50, печеното - 75. В кръчмата на Георги Копрившки поднасят печени патици и хубаво вино, а клиентите са толкова близки на собственика, че събират помежду си по пет лева, за да се белосат опушените помещения. В бирарията “Златен елен” винаги има отлежало “прошеково” или “дрехерово” пиво и се поднасят виенски панирани шницели по 75 ст. и свинско каре със зеле за лев. В ресторант “Роял” може да

пиеш дори прочутото розово шампанско “Oeil de Perdrix“

А в любимата за хайлайфа бирария “Червен рак” виенският ресторантьор Морис Рат взема акъла на клиентите си с ефектни блюда - например осемкилограмов шаран, дълъг 1,20 м, пълен с лук и орехи, проснат цял и непокътнат в уникална чиния... Там свири гвардейският оркестър! А избата е пълна с френски и мозелски вина, бирата - отделно... В бирария “Родопи“ пък печелят клиенти с оркестъра на унгарския циганин Оскар Егон Халми и “мешано на скара”: шишче, дробче, бъбрече, котлетче, кебапче... По желание - “пражола с чушка”. 


Проф. Ал. Балабанов и Елин Пелин, гуляйджии от класа. Худ. Ал. Божинов

В ресторанта на “Панах” го дават по-луксозно: освен задължителния гулаш, поднасят печени птици или телешко, бифтеци, турнедо (италиански специалитет с телешко филе, пържен хляб, парченца лимон, домати, магданоз), скъпи риби... В задната част на деликатесния магазин “Копривщица” измислили едно, уж “за свои хора”, помещение, където на крак можеш да консумираш аперитиви с мезета, разтреперващи душата на лакомниците: шмеркезе (пастет от сирене с подправки), щука, хайвер, тарама, аншоа, потънала в зехтин (не олио!), лакерди, нарязана тънко сливенска бел-пастърма или обикновена козя пастърма, копривщенски луканки, резенчета от кашкавал, прясна наденица на метър... Напитките също си ги бива: троянска сливовица, препечена гроздова, хиоска мастика, амер пикон (френски горчив ликьор), вермут, французки абсент, евксиноградско бяло вино, станимашка малага, пазарджишко червено вино и бира - поне три марки... 

Ами чайните, ами простите селски ахчийници, ами сладкарниците, ами кафе-шантаните и кабаретата, където също се предлагат и питиета, и мезета... ? В сладкарница “Айфелова кула” например Атанас Кечеджи приготвя и поднася най-хубавата баклава, а бонбоните и локумите му са по рецептата на хаджи Бекир от Стамбул. А най-хубавите пасти могат да се намерят в сладкарница “Роза” - вървят в пакет по десет, за един лев. За тези,

които стискат парите си в най-дълбокия си и таен джоб,

също има изкушения, защото по улиците на града се провикват продавачи на кестени, на боза, на гевречета, на захарни петлета, на салеп (гореща напитка, в която основният продукт е стрита на прах луковица на планинска орхидея, с прибавка на мляко, нишесте и ванилия). Ето какво хубаво описание на уличния кебап-чия ни е оставил Георги Каназирски-Верин в своите спомени за София: “На един широк кожен колан, който минаваше през лявото им рамо, беше закачен мангал със скара, който висеше пред самия им пояс на корема. Мангалът е всъщност поставен в една кутия във форма на полумесец, който обгражда тялото на кебапчията. Вдясно от мангала има сурови кебапчета, готови за печене, вляво има място за сол и червен зърнест враждебски пипер, а над кутията парчета хляб, нарязан за по две и половина стотинки парчето... В дясната си ръка той държи машите, с които си помага при печенето на кебапчетата... Кебапчето струва пет стотинки. Тези кебапчии имат особен маниер да щракат с машите, за да привличат вниманието ви и да раздразнят апетита ви.” 


На тези кръчмата им се е видяла тясна!

Това е времето, в което по празнични дни цели семейства задължително се юрват към зеленото и дивото. Софиянци - към близките села: Княжево (Бали Ефенди), Лозенец (Курубаглар), Банкя, Горна баня (Юкара баня). С файтон или с Шишковия омнибус. Придружени, естествено, от деца, вързопи с одеяла и големи кошници, в които, освен шишетата с вино, има я печено прасенце, я печено агне, в най-скромния случай - гювеч, приготвен бавно и табиетлийски вкъщи. Понякога там, на място, се стъква огън и наоколо се разнася вкусната миризма на шиш кебапа. И така, приседнали върху тревата, излетниците 

изяждат огромни количества храна, след което екват песни, 

китари, окарини и детски смехове... Няма още пориви за горене на калории, нито диети и фитнес за изваяно тяло... След като си направи кефа на стомаха, българинът се разпява - да си направи кефа на душата... А сред вишневите горички на днешния Лозенец според един някогашен дневник са се раздипляли много любовни идилии. Между впрочем тъкмо Атанас Буров укорително казва, че

българинът няма мярка за нищо

- много яде, много пие (но само ако е на чужда трапеза, т.е. на чужда сметка!), а за третото... до припадък. Някога София знаела по име своите най-големи чревоугодници. Един от тях е Миту Шишкавио. Той единствен в столицата не влязъл никога в трамвая - не се провирал през вратата. Миту можел да изяде една тенджера сарми, след което да излапа още толкова пача или печено агнешко... Пане Вичев, друг чешит, наричан още “Гаргантюа”, веднъж, в очакване да стане печеното агне, изял едно кило сурова пастърма, после - да види как е! - поръчва и едно кило печена... А след агнето поискал шест кюфтета на скара. Георги Каназирски - Верин разказва за свещеник Иван Бенчев-Казака. В широките ръкави и дълбоките джобове на расото му винаги се намират мезета, за да не се окаже замръкнал нейде с хубаво пиене, което без мезе трудно се хлъзга в гръкляна. Обикновено носел 250 грама щука хайвер и два лимона, та влизайки в кръчмата, веднага ги връчвал на съдържателя за разбиване с “чисто айвалийско дървено масло”. Каназирски се кълне, че веднъж, като му дошъл на гости, попът извадил от ръкавите си две живи прасенца сукалчета, донесени армаган. 

Страстен любител на гуляите и сам той кулинарен спец е проф. Александър Балабанов. В неговата вехта чанта, препълнена с книги и високоинтелектуални ръкописи, винаги имало и едно кило халва, както и няколко кравайчета суджук или гевречета. В любовната му кореспонденция с Яна Язова нерядко се срещат и кулинарни излияния - как се пекат агнешки главички, как се прави дроб сърма или зелен хайвер... За съжаление, тази му страст към хапването и пийването му довлича един ден толкова болести, че той шеговито казва, че са се събрали у него “на конгрес”. 

Петя ИВАНОВА 


Какво четем:

🔴 10 съвета как да бъдете успешен родител

🔴 Баба Илийца пак върви към манастира

🔴 Брюксел няма за забрани домата "Биволско сърце"

Източник: Блиц



Коментари



горе