В народните песни смесвам поп и джаз пеене; Изненадана бях от интересa


Dia – Димана Мирчева.

18-годишната Димана Мирчева, с псевдоним Dia, нашумя с музиката, която прави, смесвайки народна с електронна.
Пее от 3-годишна. Още като дете започва да учи пиано, но забелязват, че може да пее много добре. Записват я във вокална група „Дъга“, където пее до първи клас. После решава, че иска повече да учи танци, но отново се връща към пеенето. Записват се да учи „народно пеене” в музикалното училище „Любомир Пипков“, всички са изненадани, защото до тогава се увлича по поп и джаз. В класа й има 25 души, но само 7 души са с народно пеене. Момчетата са много малко, а и „изобщо, пеенето е разпространено по-слабо при мъжете“, казва Dia. „Например, всички знаят за мъжете с китари, и момичетата се впечатляват от момчета, които свирят на нещо или пеят. А когато става за народна музика, всеки си представя баба в полето, която е седнала и почнала да пее, и сигурно момчетата си мислят, че това ще сполети и тях“, добавя с усмивка тя.
Обича родопски песни. Знае най-много песни от Пирин, смята, че пиринската музика e по-забавна, „има по-малко тъжни песни“.

– Посещавала си възрастни жени по селата? Къде беше последно?

– В едно пиринско село – Катунци, миналата година. Там срещнах около 80-годишна жена, която много обича да пее. Никой не е ходил при нея никога преди това. Мисля, че са я искали за някакъв ансамбъл, но не са я пуснали.

Dia в костюм с елементи на народна носия. Снимка: личен архив

Тя тогава била прясно женена и мъжът й казал: „Как ще си оставиш децата и ще пътуваш по света, аз какво ще правя“. Тогава може би жените са се подчинявали на мъжете. И тя затова не е отишла, казва, че си пропиляла шанса и никой повече не отишъл при нея. Предаде ми много текстове и мелодии. Първо ми изпяваше мелодии, аз си слагах текст. Чувала съм и за възрастни жени в Родопите, при които можеш да стоиш няколко дни. Те ти предават знания, занаяти, които можеш да упражняваш.

– Помниш ли къде за пръв път се озова в село, как започна?

– Може би в някои села около Русе. Баща ми е оттам. Аз съм половн русенка, той ме запозна с жена, която пееше северняшки песни, имаше и издадени такива. Но тогава все още това не ми беше осовено интересно, все още се занимавах с поп и джаз пееене.

После ходих и по къщите. Отначало ме гледаха с недоверие, питаха откъде съм; разбира се, не разбират особено от електронна музика. Отначало изпяваха една-две песни, колкото да се опитат. После някак си ставаше магията, обяснявах им какви песни бих искала да изпълнявам. Има много народни песни, за които никой не е чувал, предавани са от уста на уста. Има и много сборници, по които може да се правят собствени нови разработки. Такава е песента „Вено Невено“. На нея направих обработка на аранжимента, на текста.

Dia в костюм с елементи на народна носия. Снимка: личен архив

– Как започна интересът към електронната музика?

– Когато бях по-малка, приятел ми прати песен на Скрилекс, и на мен много ми хареса, оттам започнах да търся още. Купих си уредба, и просто лягах на земята и слушах. После реших да слея електронна и народна музика. Много отдавна ми е мечта, търсех нещо, което да ме подтикне. „Егея“ беше такава песен.

– Каква техника за електронна музика използваш?

– Използваме компютри и специални програми за правене на електронна музика – заедно с „ANP Music Production“, заедно с Алекс Нушев, Петър Алексиев и Атанас Борисов.

– Как се появи първата ти песен„Егея“?

– Това е песен от Егейска Македония, известна в македонския край. Сънувах мелодията, някъде я бях чувала. Това е „Твойте очи, лено мори“. Това беше любима песен, но като я чух насън, не можах да се сетя коя е. После си вървях по улицата и се сетих, и си казах, че това ще е първата ми песен.

Гримьор подготвя Dia за снимки на клип. Снимка: личен архив

– Изненадана ли беше от силния интерес към този вид музика?

– Наистина бях, понеже хората не слушат народна музика. Не знаех как ще се възприеме такава песен, дали ще се върти изобщо някъде. Всички от екипа гледахме с недоверие, но ето, че стана. Видях, че много млади хора се обърнаха към фолклора, започват да гледат на него с други очи, питат ме за песни.

– Усещаш ли се самотна в тези си интереси?

– Понякога, може би. Може би ме подкрепят, но някои неща не ги възприемат така, както ги възприемам, после обаче, когато чуят резултата, им харесва. Мисля, че много малко артисти могат да се похвалят с това, че има кой да ги подкрепя, както е при мен…


– По изморително ли се пее народна музика?

– Да, понеже има друга постановка на гласа е. Казват, че се пее на гърло, но аз не мога да го постигна изцяло заради поп и джаз пеенето, с което съм се занимавала преди. Имам смесено звукоизвличане, както го наричат в училище. Това значи, че смесвам постановката; народните певици не могат да стигат толкова високи тонове, но аз стигам, понеже смесвам поп и джаз пеене, където може да се стига много високо и това проличава в песните. Те не звучат типично по народно пеене.

– Как така все още има хора, които записват народно пеене?

– Повечето записват поп, дори не толкова джаз. Но все пак има много хора, записали народно пеене.

Dia – Димана Мирчева. Снимка: личен архив


– На какво се дължи това според теб?

–Ами пяли са го от много малки, това е първата причина. Повечето от тях не са от София, а от градове и села близо до София, в Средна България - Трявна, Велико Търново, там традициите са по-съхранени.

– Доколко някогашните българи са се различавали от сегашните?

– Вярвам, че са имали същите ценности, интересували са се от същите неща. Може би преди са били малко по-емоционални, защото сега чак такива клетви няма, каквито съм срещала в песните. Може би е имало повече връзка майка с дете, по-силна родова връзка. Друго не мисля, че е по-различно, освен че са спазвали повече обичаи, като например обичая „пеперуда“ в очакване на дъжд. Сега сме забравили много традиции, те не са се и предавали…

– Как гледаш на това, че се слуша много чалга по дискотеките?

– Ами това също е музика, която хората слушат, а щом я слушат, значи има за какво да я има. Има и стойностни песни, други са правени, колкото да има нещо.

– Но текстовете не са ли много спорни?

– Да, но хората все пак ги харесват… Това е нещо модерно, всички могат да си го запеят. И все пак, повечето поп фолк певици са завършили народно пеене, пеят и народни песни, което в известна степен е ок… Всеки иска музиката му да е по-гледана, и има избор какво да слуша и те имат избор какво да правят. И също, 90 % от тях има имат добри гласови възможности.

– Има ли хора в музикалното училище, желаещи да се занимават с това?

– Да. Има някои, които завършват и искат да подпишат договори, някои дори са подписали вече. Това също е личен избор. Имаше момичета, които казаха, че няма бъдеще в пеенето и записаха право или медицина, тотално отчаяни от бъдещето; има и такива, които започват да продават по магазините. Има го и този проблем, много хора предпочитат да не дават пари за изкуство, когато ходят на концерт, гледат да влязат без пари. Как да им обясня, че получавам хонорар, за да мога да „вадя“ песни, които те да слушат. И когато някой прави нещо красиво, се старая да му дам нещо от мен, за да си каже, че има смисъл, да се развива…

– А какво мислиш да учиш сега?

– Журналистика и реклама. Иначе ще продължавам да пея със сигурност.


Какво четем:

🔴 Охранител от Варна скочи в морето с униформата да спасява новородено! Ето какво се случи

🔴 Симеон Чамов – олимпиецът ни между бокса и семейството

🔴 А някога курортите ни изглеждаха така...

Източник: e-vestnik



Коментари



горе