Много слънце, песни и гайди в Гела

Навремето Бачо Киро е казал: „Добре е да напоиш жаден човек, но по-добре е да му покажеш кладенчето, та да пие колкото си иска.” А кладенчовата вода е бистра. Тя те дарява с живителни сили, отвежда те далече във вековете, изпълва те с гордост, с любов към хората, към миналото, родното. И ние пиехме ли пиехме... Загребвахме с пълни шепи кладенчова вода и като че ли не можехме да утолим жаждата си.
Музиката в малкото селце Гела се лееше като водата. Тя се разстилаше по поляните, достигаше до върховете, понясяше се в простора и тъй бързо намираше място в душата... Гайдарската музика е широка и ароматна. Широка - като Родопите и родопската душа, ароматна - като цветята и билките...
Бай Дафо Трендафилов, доайенът на гайдарите и емблемата на Родопите, преди години е изрекъл думите: „Родопчанинът се ражда с музиката.” „Гайдарското изкуство е голяма работа!” „Гайдата иска простор – да звучи отвисоко, та да се чува нашироко.”
Гайдите в родопското селце Гела звучаха два дни. Те събраха на Гайдарското надсвирване стотици гайдари и над пет хиляди гости от близо и далече. В историята на Родопите и Гела 6 и 7 август 2016 г. ще останат като дни на музиката и танците, на веселието и гостоприемството, на радостта и трепетните вълнения...
В сгушеното в сърцето на Родопите селце Гела Гайдарското надсвирване се проведе тази година за 14-ти пореден път. По традиция това събитие съвпада с Илинденския събор на местните родове, който от незапомнени времена се провежда на поляните около параклиса „Свети Илия”, разположен над селото.
Всъщност Гела е малко селце, в което живеят 58 души. То се намира на 6 км от Широка лъка, на 9 км от село Солища и на 13 км от Смолян. Западно от селото е пещерата „Ледницата”, южно може да бъде видяна древната тракийска крепост „Градище”. Според историците Гела съществува от 3300 години като местността е била обитавана от бесите – жречески род от тракийското племе на сатрите.
Дядо Стою Чонгаров с гости на събора в с. Гела Гайдарското надсвирване в Гела бе открито в събота, на 6 август 2016 г. Участниците бяха разпределени в три възрастови групи: до 12 години, от 13 до 18 години, над 19 години. Според регламента гайдарите трябваше да изпълнят мелодии от Родопската област. Допускаше се също така участие и на камерни гайдарски състави - в рамките от два до шест инструмента. Съгласно условията, изпълненията на участниците в първата възрастова група трябваше да бъдат до пет минути; във втората група бе задължително да се изпълни бърза и бавна мелодия до шест минути; в третата възрастова група – бърза и бавна мелодия до седем минути. За всеки участник бе предвидена грамота, а за отличените - предметни и парични награди. Председател на журито бе академик Милчо Василев. Главните организатори на Гайдарския събор в Гела бяха Община Смолян, Кметство Широка лъка и Министерство на културата.
Предполагам, че може би ще попитате на каква възраст са били участниците в надсвирването. Ще Ви отговоря веднага: най-малкият участник бе 7-годишният Стоян Лазаров, най-възрастният – 65-годишният проф. Георг Щубер от Унгария. На въпроса на журналисти: „Защо идвате на Гайдарското надсвирване в село Гела?”, проф. Щубер отговори: „Защо идвам? Нашата унгарска музика и родопската музика са много близки.”
Сред изявилите се гайдари бяха също Костадин Герджиков, Атанас Пеев, Янко Марангозов, Христо Павлов... Първо място бе присъдено на Христо Павлов, второ място – на Николай Балабанов.
Разбира се, не можем да си представим музикално събитие, при това в Родопите, без присъствието на известната и обичана от всички Валя Балканска. Заедно с нея гости на празника в Гела бяха прочутите майстори гайдари Петър Янев, Иван Балабанов, дядо Стою Чонгаров...
Гайдарят Петър Янев, роден в родопското село Бостина, разказва, че за него „гайдата е всичко”, с нея той живее в „необяснима хармония”. Неговият инструмент е звучал по всички краища на България и света. Според Петър Янев силата и магията се крият във фолклора, а това, което го свързва с космическия глас, с неповторимата Валя Балканска, е „усещането към фолклора, към музиката, към песента...”
34-годишният Иван Балабанов, родом от Смолян (с корени в с. Гела и с. Широка лъка), сладкодумно сподели, че е потомък на гайдари и е закърмен с гайди, песни и свирня. Иван Балабанов ни разказа, че е взел гайдата, когато бил на 8 години. Учил се от големите гайдари дядо Дафо Трендафилов, Манол Ташков, Костадин Илчев... Днес той не може да си представи своя живот без гайдата. Има многобройни изяви в България и чужбина.
Особено вълнуваща беше срещата с легендарния гайдар бай Стою Чонгаров. Дядо Стою е роден в смолянското село Бостина и е на 85 години. Той е един от основателите на оркестър „100 каба гайди”. Винаги можем да познаем този колоритен човек – той носи дълга брада, има едри мустаци, рунтави вежди, благи очи и е много разговорлив и мъдър. Когато се появява на сцената, е облечен с хайдутска носия, на гърдите му виси мъжкият накит „кюстек” - тежащ около половин килограм, а в пояса му са втъкнати нож и пищов. Бай Стою разказва, че всички родопски песни са му любими и без пищов никога не излиза на участие: „И като пукна с него, се стряскат. Ама… може ли да свири родопска песен и да не пукнем, бре!” Прочутият гайдар споделя: „Гайдата е труден инструмент, това е дърво, бе, мени се от въздух, от всичко…”
Гайдарят Иван Балабанов с организатори на Българския събор Чували ли сте за най-големия майстор на родопската гайда – Дафо Трендафилов - известен като „бай Дафо”, наричан „Емблемата на Родопа планина”? Роден през 1919 г. в село Гела, починал на 91 години, дядо Дафо обучил над 250 ученици и изработил над 800 гайди. Дядо Дафо винаги казвал, че ручилото на гайдата трябва е най-добре от дрян, но може да бъде също от ябълка, или от круша... Нещо повече: съпроводът на песента „Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на известната народна певица Валя Балканска, което лети в космоса, е на дядо Дафо. Той е имал също така епизодични роли във филмите „Капитан Петко войвода”, „Краят на песента”, „Време разделно” – в епизода със сватбата на Манол, когато Караибрахим стреля по свирещата гайда. За този човек и до днес се разказва с огромна почит. И сигурно така ще бъде винаги, защото гайдата е Родопа и Родопа е гайдата. Защото хубавата музика няма старост, а народните майстори живеят вечно в нашата народна култура.
Според родопчаните: „Това, което не могат да кажат думите, го казва гайдата.” И музиката на този инструмент така непринудено ти разчопля душата... Както изрича Лозинка Йорданова: „Писва гайдата, отскачат чевръсто пръстите, ручилото приглася и в миг се понася неудържимо хорото...”. Слушайки гайдата, трудно можеш да се удържиш да не се хванеш на хорото. „Двадай борже!” – викаха местните хора и прииждаха от поляните. На местния диалект това означава „Идвай бързо!”, но макар и да не знаехме точното значение на тези думи, хващахме се на хорото. А то хоро ли бе като хоро! Виеше се на няколко ката, стъпваше се ту бавно, ту по-бързо. Играеха и млади, и стари, и малки деца... На огромната поляна пред параклиса „Свети Илия” в Гела нямаше и педя място. На хорото имаше също и двама-трима смелчаци. Тези мъже не само изкусно танцуваха, но и здраво държаха в ръката си българския флаг.
Недалече от гайдарската сцена, от въодушевената публика и множеството хора на хорото, се виждаха завъртяните чевермета. Старите хора тук казаха, че традицията повелява да се приготвят печени агнета и с тях да се почерпят гостите. Затова на огън се печеше агнешкото месце. А то ухаеше толкова прелестно, че още преди да го опиташ, си облизваш пръстите! Опашките, за да си вземеш от този родопски специалитет, бяха тройни. Но за всеки имаше порция. Трябвало „месото да отхлопне от кокала”, чак тогава било готово за ядене, обясняваха майсторите пекари. При това изпеченото месо трябвало „първо - да има златистокафяв цвят, второ - да се реже бавно и спокойно, трето - да ти се топи в устата и четвърто - да благославяш”. Ех, такива вкуснотии рядко се срещат по света! Има ги обаче, в нашата България... Има ги в пленяващата Родопа планина... Има ги от хората за хората... Тези родопски специалитети наистина са приготвени с добро, раздават се с голяма щедрост, гостолюбивост и благородство...
Интересно бе да научим също така, че през тази година, на 6 август, в близост до село Гела, тържествено е открита чешма. Чешмата е построена в чест на гайдарите в Гела и региона, които са оставили трайнa диря в нашия фолклор. Идеята за чешмата била на сдружение „Родопски хайдути” и гайдарския състав „Петко войвода”.
От 6 август Гайдарското надсвирване - събор в село Гела продължи на 7 август с родови срещи на потомците на Родопа планина. По прастара традиция местните жители се събират по родове. И всеки род си има дърво, под което се настанява. Хората пеят, танцуват и се веселят. Един дядо разказа, че „никой не знае откога е съборът, никой не знае откога съществува параклисчето „Свети Илия”, което е ням свидетел на онова, което се случва на този събор.”
Казват, че Родопа планина е царството на гайдата, а Гела е гайдарската столица. Ако минете по поляните над селото, ще усетите духа на планината. Толкова много гори и багри! Толкова ухания, простор и топлина! Дишаш леко, къпеш се в бухлата зеленина... Там, в далечината, подрънкват седефените песни на чановете. Потоците бистреят и тичат безспирно. Веселите шарки на губерите те галят... А гайдарските мелодии огласят вселената и приканват мало и голямо да се радва.
Да поседнем на широките ливади и слушаме още и още родопската гайда! Но и два живота да имахме, не биха ни стигнали да се наслушаме на такава исполинска хубост.