Венчайте България с лаврови венци!


Нашите прадядовци са били и на Шипка, и при Сливница, и при Одрин, и при Дойран. Обикновени селяни, мъже на ралото и мотиката, те са знаели как се живее и мре за това наше малко и скъпоценно Отечество. Снимка: Уикипедия

За първи път от четиристотин и осемдесет години на бойното поле има мъже с българско знаме и български униформи: не шити у дома, а зачислени на редовна военна част. Сега тези мъже трябва да устоят на османската атака. Действието се развива в старопланински проход… о, ако тези проходи бяха отстоявани по-добре четиристотин и осемдесет години по-рано! Но нищо, в тях още отеква отчаянието на Йоан Геометър. Скалите на Хемус още веднъж ще послужат за каменен щит на България. Проходите, любимото място за воюване на някогашните българи.

Сраженията при Шипка не са патриотично клише, те са още една българска Голгота. И тя съвсем на място може да бъде припомнена днес, на годишнината от боевете, когато повече от всякога обществото ни има нужда от опълченски кураж. Лишени от истинско правораздаване, от справедливост, от чест и от почтено управление, българите днес имаме необходимостта да погледнем към прохода, в който е била защитена свободата ни. Всяко съвременно безчестие може да бъде посочено с каменния пръст на шипченската кула.

Сражението е станало през август. Този горещ месец, както изглежда, буди балканския лъв. Девети август е годишнина и от началото на Първата битка край Дойранското езеро, част от страховитата Дойранска епопея. Тази година се навършват точно сто години от този пореден неистов български подвиг. Ако Шипка е нашата национална Голгота, видима надалеч, Дойран е езеро, пълно не с вода, а с потта, пролята от нашите прадеди – и с кръвта и сълзите на враговете на страната ни, дошли, за да ни отнемат скъпо платената ни и винаги заплашвана свобода.

Не, точно днес няма да се извиня, ако прозвуча на някого като старомоден шовинист. Моите прадядовци – всички наши прадядовци – са били и на Шипка, и при Сливница, и при Одрин, и при Дойран. Обикновени селяни, мъже на ралото и мотиката, те са знаели как се живее и мре за това наше малко и скъпоценно Отечество. И, ей Богу, знаели са най-вече как да побеждават. Независимо от всичко, което може да се случи на масата за преговори, тези тихи хора са изтръгвали нечовешки усилия от себе си и са успявали да опазят заветния хълм, полковото знаме и живота – ако не за себе си, то поне за жените и децата си. Когато бурите на света са се обръщали срещу тях, те са свивали стяговете си за по-добри дни и отново са чакали своя ред. Планинските върхове и езерата не са ги забравили, а се надявам, че и ние няма да ги забравим.

С началото на Първата дойранска битка съвпада и още една знаменателна дата: 9 август 681-а в известен смисъл е именният ден на България. На тази дата сирийският свещеник Константин от Апамея за първи път употребява думата „България” по време на заседанията на Шестия вселенски събор в Константинопол. Има нещо необикновено в това, че тъкмо сирийски свещеник от страна, която тогава тъкмо е попадала под ислямска власт, се е оказал нещо като кръстник на страната ни. Дали това по някакъв начин не се свързва и с националната ни традиция на гостоприемство към чужденци?

Шипка, Дойран, Константин от Апамея. Как само звучат тези имена. Сладък е горещият августовски въздух.


Какво четем:

🔴 Ако ти се карат вкъщи, върни се във "Водолаза"

🔴 ВЕЛИМИР КЬОСЕВ - ПЪРВИ ВЪВ ВИЕНА

🔴 Раят на джетовете в приказния залив Болата (снимки)

Източник: Площад Славейков



Коментари



горе