От Калифорния в Костинброд, от Тексас в Търнава
Здравко Керелски и Слава Карайчева са емигрирали със семействата си в САЩ преди
близо 20 години, но запазват връзката с държавата, в която са родени. Днес те
се връщат, за да работят за кауза, за която се убедени, че може да промени бъдещето
на България - качественото образование. Двамата се включват в програмата на
"Емо, хайде, ти можеш. Или да пишем червени точки?" Младият учител по английски енергично обикаля прозяващите се шестокласници, огрeни от силното августовско слънце в класната стая на 144 СОУ в "Младост". "Ще ни помогне ли, ако спираме водата, докато си мием зъбите", пита той учениците, а темата на днешния урок е какво можем да променим в ежедневието си, за да пазим околната среда. Емо полягва на бюрото и получава червената си точка, но след като се включва в часа с идеи за по-екологичен транспорт, точката вече е зелена. "За да се разсейват учениците, има нещо, което липсва в преподаването", ще ни сподели по-късно учителят. И ще изчака децата, които е извикал на консултация след последния им час, за да чуе какво ги притеснява.
Учителят по английски Здравко Керелски е един от над 130-те нови преподаватели
на
Половината от тях прекарват част от ваканцията си в 96 СОУ в "Люлин", където срещаме колежката на Здравко Слава Карайчева. "Искам децата да могат да мислят сами за себе си. Да казват не това, което учителят очаква да чуе, а това, което наистина мислят", казва ни тя, преди да накара осмокласниците си да изкажат мнение по твърдението, че чалгата подобрява функцията на мозъка. Идеята на урока е учениците да влязат в ситуации, в които споделят свои позиции и искат да чуят и тези на другите. Това се случва в групи по различни теми, като всяка изиграва импровизирана сценка пред класа.
След един месец Здравко и Слава ще излязат от големите софийски училища, за да влязат в малките общности на Костинброд и село Търнава, Врачанско. За двамата промяната обаче е още по-голяма. Само допреди няколко седмици щяхме да намерим Здравко да свири на китара в Калифорния, където е израсъл и живял от 10-годишна възраст, а Слава да доброволства за хора в неравностойно положение из САЩ, където емигрира със семейството си през 1998 г. Макар почти целият им съзнателен живот да е в чужбина, а САЩ да е "у дома", и двамата не късат връзката с държавата, в която са родени. И сега, на около 30-годишна възраст, имат една голяма кауза - да й помогнат да върви в правилната посока. Убедени са, че това може да стане през образованието, което отдавна не предлага нужното качество на българските ученици. Според международния тест PISA 40% от тях са функционално неграмотни, т.е. не могат да приложат на практика наученото в училище. Всеки пети ученик пък изобщо не завършва средно образование. Ако се справяш добре в училище, това най-вероятно се дължи на финансовите способности на родителите ти. А застаряването в учителската професия прави хора като Слава и Здравко част от едва трите процента български преподаватели под 35-годишна възраст.
Еднопосочен билет наобратно
"Последните няколко години всеки път като се върна в България, си намирам все повече приятели и се чувствам все повече част от общността тук", разказва Здравко Керелски, или мистър Здравко, както го наричат учениците му. Преди да хване полета за София, той се занимава с музика и организира концерти и обществени събития. Завършил е бакалавърска програма по съвременна литература и психология, а планът му доскоро е бил да стане и магистър психолог, след което да създаде алтернативно училище в природата в България. Нуждата от грижи за 83-годишната му баба обаче го връща по-рано. И след като на един "Беглика фест" разбира за "Заедно в час", веднага се "надъхва", попълва документите си и "ето ме тук".
Здравко разказва, че е имал идея да работи като учител още след колежа, но го е притеглила истинската му страст - музиката. Чрез нея обаче е успял да наблюдава и да разсъждава над отношенията между хората, което според него ще му помогне и в класната стая. По време на събитията, които организира, например среща много избягали от вкъщи деца, които търсят решения в наркотиците. "Опитвах се да им бъда ментор, защото те виждаха, че съм близо до тях, че това, което правя, е готино, без да употребявам", спомня си Здравко. Той не вярва в изкуствените авторитети и държи учениците му да се обръщат към него на първо име. "Когато говоря с тях, научавам толкова, колкото те от мен", сигурен е младият преподавател и мисли да вземе пример от своя колежка, като закачи в класната си стая табло с "грешки на учителя".
От опита си с деца в трудно положение Слава Карайчева е разбрала, че за тях
най-важно е постоянството.
Фотограф: Надежда Чипева
Слава Карайчева също обръща голямо внимание на отношението с учениците. "Опитвам се да сляза на тяхното ниво, без да наруша баланса учител - ученик", споделя тя и е убедена, че първата стъпка е "да си вярваме един на друг". Слава вече има опит като учител от САЩ, където три години преподава на деца от испански говорещи семейства като част от организацията "Корпус на Америка" в Остин, Тексас. Работата с непривилегировани общности и прогресът на учениците й, които в началото не говорят английски, я зарежда много. "Виждах как децата повишават не само успеха си, но и шансовете си за развитие в бъдеще", разказва Слава. И обяснява защо е толкова важно да се направи максималното учениците да наваксват още е най-ранна възраст. "Когато в САЩ строят затвори, използват статистиката за оценките на децата в трети клас, за да определят броя на килиите", казва тя, а причината е, че изследвания са доказали връзка между изоставането в трети клас и вероятността да не завършиш изобщо училище, с което се увеличава и рискът да изпаднеш от обществото.
"Допреди три години не си бях и помислила да се връщам освен лятото за почивка", споделя Слава. Това се променя, след като в началото на магистратурата й по международно развитие трябва да избере тема за дипломната си работа. Спира се на деинституционализацията на децата от домове в България - нещо, което й прави впечатление още от малка. "Виждах го по новините и като дете на тяхната възраст си мислех защо те са затворени", спомня си Слава. Идва на стаж в УНИЦЕФ, а година по-късно обикаля защитени жилища и центрове за настаняване от семеен тип. Прави интервюта и с много представители на неправителствени организации и осъзнава, че чрез директния си достъп до хората в нужда те могат да постигнат реална промяна. Така плановете на Слава за работа в голяма организация като ООН отстъпват на желанието да бъде на терен при истинските проблеми. И макар Америка, семейството и приятелите й вече да й липсват, тя вижда бъдещето си в България и в помощ на хората в нужда тук.
Какво четем:
🔴 Бачковският манастир се готви за празника си🔴 Невероятно! Ето я находката, с която България изуми света (СНИМКИ)
🔴 Един поданик на кралицата през девет планини в десета
Източник: Капитал
Коментари
Последвайте ни във facebook!
