Мишо Белчев: Без смирение и на 70


Не заслужаваме да бъдем свидетели на всичко това, което ни се случва, категоричен е бардът на България

Рицарят на мъдростта и романтиката Михаил Белчев днес празнува 70. Най-известният бард на България е във Варна със съпругата си Кристина и сина им Константин. Довечера Мишо ще пее в конгресния център на морската ни столица - за финала на големия концерт за празника на военно-морския флот, а контраадмирал Митко Петев ще му връчи награда. Шампанското ще гръмне в по-късните часове. За по-ранните е любимото напоследък кафе на Белчеви "Спетема". Но всичко това е само увертюра към маратона от събития, посветени на юбилея. На 7 септември по време на арт празниците "Аполония" е премиерата на новата книга на Белчев - "В полумрака на спомена". Така се нарича един от най-големите шлагери на Мишо с музика на стария му боен другар Стефан Димитров. Народът я знае като онази тъжно-оптимистична балада за приятелството, в която нейните автори, а и всички останали, са "все по-близо до ангела, който всеки път ще взима тихичко един от нас". Стефан Цанев е написал няколко изречения за началото на изисканото издание, тиражирано от Дамян Яков. Той и Мишо се познават отдавна. Срещат се, когато Цанев пише "Ние можем да имаме много жени", Найден Андреев пише нотите за бъдещия хит, а Мишо го изпява.

"Той е един от най-наивните хора, които познавам. Все още вярва, че музиката и поезията могат да променят хората. Затова винаги пее с цялата си душа, както древните шамани, когато са изпълнявали своите мистични ритуали", пише сега Цанев. Никога не са били всекидневни приятели, но са с много симпатии и взаимност в добрите чувства. Мишо очаква и още една премиера - по поредния му диск, който ще бъде със знака на "Стефкос мюзик". В него колеги изпълняват емблематични за тях песни по текстове на барда. Той познава прекрасно този, за когото пише - наясно е, че иначе няма как да се получи. Но никога не се отдава на излишно разточителство - в думите, в чувствата, в метафорите. Мишо Белчев е уникален в своя лирически патос - без да стига до лигави сантименталности, те хваща за гърлото, докато не почувстваш влага в очите си. Разбира се - само за познавачи с достатъчно опит и страсти в приключението "живот". И тъкмо всички тези авери, за които Мишо е подредил вълшебните си фрази, ще докажат, че са ги заслужили на грандиозния спектакъл за 70-те на Белчев - на 21 ноември в зала номер едно на НДК. Навръх Архангел Михаил 5000 ще аплодират рожденика и неговите гости - Бисер Киров, Васил Найденов, Йорданка Христова, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Веско Маринов, Силвия Кацарова, Марги Хранова, Нели Рангелова, "Фондацията", "Тоника", "Сигнал", БТР, "Грамофон", Тони Димитрова - ако успее да слезе навреме от самолета от Щатите, Хайгашод Агасян, Недялко Йорданов, Асен Масларски, Илия Ангелов... Страхотен дует е замислил Белчев с Искра Радева - за култовата "С теб ще останем добри познати". Косьо Белчев пък идва с бенда си. Сред младоците е Тодор Георгиев-Тоши, който ще хване микрофона за "Сбогом, приятелю", която Мишо посвети на Андрей Баташов. Сред близките, които много ще му липсват на шоуто в НДК и извън него, е и Найден Андреев. Двамата се откриват в Минно-геоложкия институт, където правят групата "Пчелите". Водещ е Драго Драганов, режисьор - Ники Априлов. Вероятно през септември, когато са дните на София, около Белчев би могло да има още елитни тържества. Повече от 30 години той разчувства публиката с неофициалния химн на столицата -"Булевардът".

"Прочетох стихотворението на Миряна Башева и мелодията дойде сама в главата ми. В онази епоха често се събирахме у тях на "Орлов мост" - истинска творческа лаборатория. Първият аранжимент е на Християн Платов, вторият - на Жоро Денков и Петеца", връща лентата Мишо. Всъщност и той е като любимия си град - расте, но не старее. Става все по-духовен - вади шпагата, само когато прецени, че достойнството действително го налага. Но винаги е готов да се дуелира за доброто, красотата, любовта, верността, вярата. Не крие, че подобни мускетарски жестове може би изглеждат прекалено драматични за хора, останали извън ценностната му система. Нито пък, че това въобще не го вълнува. Мишо обаче е последният човек под небето, който би могъл да бъде обвинен, че се любува на имиджа и славата си. Той е напълно земен - от най-ранна детска възраст. Вероятно от момента, в който разбеснял се петел скача отгоре му и оттогава той заеква, когато говори. Малко обаче са артистите в съвременната ни култура, които са изповядали по-"гладки" откровения от него.

- Господин Белчев, да сте жив и здрав поне още толкова. Ще се отдадете ли на равносметки?

- Благодаря ви. Не, нямам навик да се впускам в драматични анализи. Годините просто минават. Но, както и да ги погледна, 70 си е цифра.

- С какво подхранвате своя опитизъм?

- Винаги виждам чашата наполовина пълна. Винаги храня вярата, че ще става по-прекрасно. Казвам го на финала в "За теб, Българийо": "Не зная аз след мен какво ще бъде, сигурно ще бъде по-добре. И само за едно ще съжалявам, че няма да ме има някой ден".

- Фаталист ли сте понякога?

- Не. Късметлия съм. Тъкмо защото съм роден на 13-то число. Винаги ми е вървяло. На същата дата на бял свят са се пръкнали Фидел Кастро, който навършва 90, Алфред Хичкок, Леа Иванова, добрата ни семейна приятелка Венета Платиканова. Все не-редови хора. По-особен тип.

- Как приемате света около нас?

- С всичките му изяви, които ме дразнят и никак не са ми приятни. Не съм достатъчно смирен, за да реагирам спокойно.

Виждам ужасяваща простащина. Виждам елементарни закачки между политиците

Ние сме свидетели на всичко това, но не го заслужаваме.

- Колко пъти са ви канили да влезете в политиката?

- Само веднъж - във Великото народно събрание. Когато доста артисти попаднаха в Парламента - Валери Петров, Кирчо Маричков, Тодор Колев...

- Защо не приехте?

- Обясних, че това е работа за икономисти, юристи, бизнесмени - за хора, които разбират от всичко това, което трябва да се случи зад стените на сградата, на която пише "Съединението прави силата". Но каквото и да си мислех тогава, никога не съм очаквал, че в дебатите няма да има място за националната ни култура. Тъкмо заради това повечето от моите колеги напуснаха Народното събрание - а някои от тях и болни. Професионалните политици все още не разбират, че България не може да съществува без култура. Без култура няма държава. Но явно това им е нивото.

- Какви таланти имате още - примерно, можете ли да рисувате?

- О, не, не. Но пиша добре...

- Е, това цялата нация го знае. А ставате ли за актьор - като се абстрахираме от вашето заекване?

- Не, не, в никакъв случай. Голяма брадва съм на сцената. Може би тъкмо това определя характера и посланието на моите песни - за главата и за сърцето, а не за краката.

- Някога мислел ли сте, че ще правите нещо друго?

- Не. От самото начало тръгнах с изпятата поезия. От 1967-а година пиша стихове. Първото ми произведение се изля, когато влязох в Минно-геоложкия. "Пред дъжд" - любовно, разбира се. Дотогава си позволявах плахи и ученически опити.

- От къде, според вас, идва прозрението, дарбата или както искате го наречете?

- Много пъти съм се чудил. Нямам отговор. Но без съмнение е някъде от високо. Когато ме споходи, търся лист или някакво празно пространство и започвам. Но държа да уточня - това, моето не е творчество. Мразя подобни квалификации.

Творец е само Онзи, горе

- Дали пък Той тъкмо с таланта да създавате изящни и мъдри строфи ви е компенсирал за заекването?

- Може да се каже и така. Не би ме учудило.

- А музика кога прописахте?

- О, не мога да се нарека композитор. Имам 30-40 песни - темички с китарката заради концертите, понякога заради случки от всекидневието... После ги давам на аранжорите и те довършват работата.

- Но някои хора от гилдията ви с 30-40 песни ще продънят ушите на света...

- Много е смешно. Затова и никой не ги помни.

- Кои са любимите ви поети?

- И старите, и младите, и мъжете, и жените.

- Талантлив народ сме.

- Ама много мачкан.

- Станали сме изключителни именно заради мъката и тежкия бит. И въпреки всичко, което ни потиска. Нацията е малка, но богата с надарени личности. Много от тях обаче не успя да опази.

- Може би изкупуваме грехове...

- Със сигурност. Винаги напомням - България няма нито едно пленено знаме по бойните полета.

- Докога, мислите, ще продължава тази наша съдба?
- Само баба Ванга знае.

- Като пътувате из България за участия, какво виждате?

- И добро, и лошо. Някъде има нови строежи и усмихнати хора. Другаде няма нищо. Зарязани сцени, запустяли ниви, изкорубени сгради... Навяват само тъга.

Приятелите

Той е четящият човек, казва Богдана

"Мишо е ерудит. Четящ, духовен човек. С него може да се говори за абсолютно всичко", категорична е Богдана Карадочева. Тя и съпругът й Стефан Димитров са от най-близките семейства на Белчеви. Четиримата винаги са били наясно, че доброто, интелектуалната хармония и приятелството нямат цвят. Всеки от тях знае, че може да разчита на другия по всяко време на денонощието. Богдана пък има и допълнителна тръпка с Мишо - двамата са фанатични франкофони, въпреки че той, като възпитаник на арт академията в Санкт Петербург, си е и чист русофил.

Нахъсва Здравко да спре цигарите

Имената на Здравко и Катя отсъстват от афиша за супер концерта на 21 ноември, защото по това време дует "Ритон" вероятно ще бъде на международно турне на два континента. Семейство Михайлови все още няма точен график, но и двамата предпочитат чудесната изненада пред разочарованието на Белчеви и публиката. Защото те наистина са изключително близки с рожденика и неговата Кристина. Катя и Здравко са в "делегацията", която посреща пред родилния дом току-що появилия се Косьо. Двете двойки споделят сцени, емоции, трапези, награди... "Всяка песен, която изпълняваме по стиховете на Мишо, някъде е взела приз", казва Здравко. Той се отказва от цигарите след Белчев - не може да остане по-назад от авера си. Според пиперлията Здравко неговият приятел умее да поставя всеки на заслуженото му място -макар и достатъчно деликатно.

Мари на Хайго му прави ашуре

Хайгашот и Мари Агасян са кумове на църковния брак на Мишо и Кристина. Четиримата са огледални образи - двете дами обожествяват съпрузите си, те пък им отвръщат с неземно джентълменство. А ашурето на Мари е толкова любимо на барда, че тя му го прави и извън тематичните празници. Мъжете си разменят музика - знак за допълване, който само други артисти биха могли да разберат. И понеже и Хайго, и Мишо имат страхотно чувство за хумор, преди време се шегуваха, че прекалено музикалните им синове ще правят дует "Арменеца и Белчев".


Какво четем:

🔴 Психическите вампири изпиват енергията

🔴 Не "губим" майките си – реалността е доста по-сурова

🔴 Филмът "Безбог" на Ралица Петрова спечели голямата награда в Локарно

Източник: Стандарт



Коментари



горе