Георги Станчев, на 65 г.: Аз направих "Душа" уникална, Лили я беше отказала


Вярно ли е, че си единственият български поп изпълнител с феноменален глас...

- Че диапазонът на гласа ми е феноменален, е факт. Аз започвам да пея от малка октава. Всички мъжки гласове започват от голямата. Дори тенорите започват от нея. Да не говорим за басите и бас профундото - най-ниските мъжки гласове, които започват дори от подголяма октава. Гласът ми се води тенор-алтино - това са „ангелогласните" гласове, на които Господ е казал да не им мутира гласът. Нормално, като стане едно момче четвърти-пети клас, започва да му „бръмчи" вече гласът. А при мене не. Аз дори като говоря, не ми звучи гласът мъжки. Гледа ме в по-късни години проф. Максимов от Института по хигиена и ми каза: „Георги, гласът ти по уреди е нормален. Това, което виждам като физиология, също. Няма аномалия. Но защо пееш такива високи тонове и така ти звучи гласът, не знам. Божа работа!"

И Илия Ангелов, който те замести в „Диана експрес", ли е тенор алтино като теб?

- Не. Илия е тенор, той имитира алтино. Вторият глас, който признавам за моя тип алтино, макар че е друга бленда, е на Йон Андерсън от група „Йес". Алтино е гласът на Демис Русос, но според мен той е кастрат - станал е такъв след една катастрофа. Когато през 1982-ра записвах в Белгия с Марвин Гей, продуцентите от студиото му звъннаха на Демис Русос и се пошегуваха с него, че са намерили истински алтин, който „за 24 часа ще го изтрие от книгата на музиката" - плашеха го с мен. А той, от другата страна, дали на шега, дали наистина, казал: „Не го пускайте, не го пускайте!" Но този инструмент, който е гласът, това е един наистина божествен феномен. Помниш, предполагам, Робертино Лорети?! Пееше „О, соле мио", „Джамайка" и т.н. - любимец на света беше това дете. Но като дете. После гласът му мутира и стана „бройлер". Загрубя, той самият възмъжа и загрубя и приказката на Робертино Лорети свърши.

А аз имам тази божествена привилегия гласът ми да е този, който е, независимо от пола и годините ми. Сигурно не съм единствен, сигурно има и други алтини по света, но аз ти разказвам за тогава, когато мениджъри от класа се надпреварваха кой да ме вземе и да печели от мен. Защото в очите на тези хора аз бях едновременно и явление, и инструмент за печалби.

А ти защо тогава отказваш този уникален договор - за 14 години работа с най-големите музикални компании по света при 12 процента приход от печалбите? За кратко време и ти щеше да подсигуриш напълно живота си занапред!

- Защото беше 1982 година! Разбираш какво беше в България през 1982-ра! Иначе мениджърът дойде тук - предлагаше договор с три френски грамофонни компании и с трима различни продуценти. 100 души ме чакаха в Брюксел - огромен екип. Пазя договора и до днес! Не че нямаше опити да изляза легално. Мениджърът обиколи всички институции, от които зависеше, като започнеш от Министерството на културата - никой не пожела да застане и да гарантира за мен да изляза навън легално. Така, както са заставали зад оперните ни певци, да речем - да работят навън, с чужбински контракти. Никой не подписа за мен така, както са пуснали един Гяуров например! Като се има предвид, че бях обиколил света и колкото и да са ме навивали тук и там да остана, аз не съм емигрирал. Но не бях партиен член, нямах партийци закрилници, и така...

Съжаляваш ли за пропуснатия шанс?

- Разбира се. Щях да бъда мегазвезда. Светът ме чакаше с уважение и респект. Когато бях в Брюксел, от Белгийския симфоничен оркестър за радио и телевизия ми станаха на крака хората. Вътре имаше музиканти, роднини на Моцарт. Аз буквално се смутих от този жест, а трябваше още да чуя от тези хора, че в техните очи съм „явление". От Би Би Си дойдоха хора да ме целуват. Камелия Тодорова и Маргарита Хранова бяха с мене и Камелия ми вика: „Откъде те познават?" Не ме познават, викам, просто западнякът изразява възхищението си по този начин - не е нужно да те познава. Научен е да уважава талантливия, способния човек! Нещо, на което ние никога не се научихме.

Запознаха ме с мениджъра на Том Джоунс. Грееха му очите, като ме гледаше. За кратко бях част от този звезден свят. Историята има продължение. Дадоха ми един фиктивен договор да изляза да пея във веригите на „Лидо". Но аз отказах. Имах две малки деца, майка ми беше болна от рак и тя всъщност 2 години след това почина... Страхувах се какво ще стане с близките ми тук. Макар че съм убеден, че ако бях попитал майка си какво да направя, тя щеше да ми каже: „Ставай и заминавай!" Но аз съм човек с принципи и морал - винаги съм ги следвал.

Децата ти вече са пораснали...

- Сега вече имам три деца. През 1988-а се роди третото ми дете - Венеция. А по онова време бяха две - големият - синът ми, беше на 6., а второто ми, дъщеря ми Станислава, на 4 г. Мениджърите от Брюксел обещаваха, че като замина, ще се опитат да изтеглят и семейството ми чрез Червения кръст, но това бяха само обещания. Тогава смятах, че постъпвам правилно, като остана при семейството си. Трябваше да избирам между сцената и тях, а се страхувах да не им направят нещо. По онова време на мен през главата ми не е минавала подобна мисъл, че на социализма му идва краят. Мислех, че всички ще умрем преди Тодор Живков.

С какво се занимават децата ти?

- И тримата са много музикални, но не се занимават с музика. Имат поуката от баща си и това, че талантливият човек не е нахален и не е брутален, а по този начин трудно би успял в днешно време. Почтеният човек днес е като гол охлюв и се надява на обстоятелствата така да се развият, че да му се „размине". Така че добре, че не се занимават с музика децата ми. Синът ми е в Хърватия вече 18-19 години. Женен е за внучката на Леда Милева и имат две деца - две внучета имам - Настя и Стефан. Настя е на 5, а Стефан на 4 годинки. По-голямата ми дъщеря завърши биология и рехабилитация и с това се занимава, а малката се занимава с козметика - това я влече. На никого от тях не се бъркам какъв да стане, за да заеме мястото, което сам счита за свое призвание.

Спазваш ли тарифите, които си посочил в сайта си? Много певци смъкнаха „гарда"...

- Спазвам го, не правя компромиси. Човек трябва да си знае „цената". Не мога и да пиша по поръчка. Нито музика, нито стихове. Имам стихове, които след години се превръщат в песен - просто преди това не им е дошло времето. Не мога да разбера как така може някой да ти каже „Напиши еди-какво си!" и ти да го напишеш, без то да ти идва отвътре. Както и не можеш да се влюбиш просто защото го искаш. Не се случва така и няма такава любов!

Кажи сега за Митко Щерев, който се опари от предателства през годините - искаха да му вземат марката „Диана експрес".

- Ами това са неговите хора. Знаеш ли как попаднах в „Диана експрес"? По време на едно прослушване за „Тоника СВ". Тогава още бях в Главно управление на Строителните войски, 1979 година става това. На т.нар. - както сега му викат - кастинг в тъмното аз не виждам кой е вътре в залата, ама там са били Митко заедно с Цецо Банов и с Максим Горанов. Търсели са си солист. И след като пях аз с китара мои песни, Диомов ми каза, че до 10 дни щели да ми дадат отговор дали ме приемат. И в тоя момент идва Максим и ми казва: „Жоро, предлагаме ти да станеш солист на „Диана експрес!" Това, викам, сигурно ли е? Да не е някакъв майтап? „Не, Митко Щерев, вика, е тука, и ако си съгласен, веднага отиваме в репетиционната в Младежкия дом „Лиляна Димитрова" да направим една проба." Така и стана.

Там Максим ми изпя „Душа", но в някаква друга версия, която, както разбрах, не била харесана от Лили Иванова. Аз предложих да я променя и изпях моя версия на песента, но още недообработена, разбира се. Те я харесаха. И вече нататък, знаеш - песента стана страшна. Смея да не скромнича в този случай, като кажа, че „Душа" стана уникална благодарение на мене. Максим тогава ми каза: „Никога не казвай, че и аз съм я пял!" Ти, му казах, си я пял, както си могъл, аз я пея по моя си начин! А Илия Ангелов не вложи нищо от себе си в нея. След като му освободих мястото си в „Диана експрес", той просто продължи да я пее, но своя собствена версия той няма, пее като имитатор. Всъщност Илия пътува три месеца с мене, преди да стане солист и да пее самостоятелно. А аз едно знам: че на тоя свят, с каквото и да се занимаваш, си струва единствено, ако си оригиналът.

Общувате ли с Митко Щерев?

- Не. Само, като се видим, си казваме „Здравей!", и това е.

Получаваш ли си парите от авторско право?

- Ами получавам ги, ама това са някакви жалки стотинки. За спекулациите в БГ радио не ми се говори. Там си действа принципът „Ще пускаме нашия човек!", а дори да не сме пускали „нашия човек", ще отчитаме, че той е пускан повече от другите.

Ени Мариянска


Какво четем:

🔴 Базилика, светилище, имане и баклава правят селски туризъм в Драгановец

🔴 Първи сняг на Мусала (снимки)

🔴 Уникален климат прави BG домата най-вкусен в света

Източник: BG-VOICE



Коментари



горе