Петя Дубарова » Доброта


Роси Кирилова и добротата на Петя Дубарова. Знам ли, странна ми е тази поезия и тази песен - някак си ужасна на места. За това я обичам.


Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!


Какво четем:

🔴 Петя Дубарова - завинаги на 17

🔴 Системата, по която обучаваме, не отчита динамиката на времето

🔴 Опълчение край браздата

Източник: detstvoto



Коментари



горе