Христо Кидиков: Картина оживя и ми каза, че ще продължа да пея и след 60 г.


Карали са ме да оставам в чужбина. Но България е страната, която ми дава всичко. Моята публика ме е направила това, което съм, казва певецът

- Правите голям юбилеен концерт за 70-ата си годишнина и за 45 г. сценична кариера. Защо решихте да е в Пловдив, г-н Кидиков?

- И в София ще има, но и на афиша ми за концерта там пише: “Поклон за Пловдив”. Не мога да забравя града, в който съм се родил, в който съм отгледан и съм получил първите си уроци по музикална култура, първи лудории, първа любов. Скоро ще навърша 70 г., а ми казват, че не изглеждам на толкова и мислят, че нарочно се представям за по-голям. Когато бях на 18 г., ходейки по главната в Пловдив, представете си колко младолик съм бил, другите мои връстници бяха с бради, а аз нямах и един косъм. Момичетата, като минаваха покрай мен, не ми обръщаха внимание, гледаха за някой по-възмъжал. Почнах да се бръсна, без да има защо, за да ми тръгне брадата постепенно.

В Пловдив през 1963 г. като ученик в музикалното училище свирех в група - в квинтет “Пловдив”, с която тръгнахме на концерти в областта.

Пътувахме в товарен ЖУК

без седалки, всеки си

носеше столче от вкъщи

Билети се продаваха на място. Някои хора идваха и казваха, че нямат възможност да дадат пари, но носят кокошка, други - сирене. Така че кой каквото дадеше, се вземаше вместо пари за билет. И като се връщахме за Пловдив, като си платим наема на залата, деляхме братски изкараните пари. Но съм донасял по кило-две сирене, кашкавал, яйца. Майка ми вика: Не е лошо.

Пловдив си е моят роден град. Аз и досега, когато сънувам сънища с приятели от цяла България, действието е винаги в Пловдив.

- Сега ще ви връчат наградата за почетен гражданин на града за приноса ви.

- Да. Изненадаха ме. Това ще стане на концерта в Античния театър на 13 септември. Всички, които са наблизо, да заповядат. Мои гости ще бъдат Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Нели Рангелова, Орлин Горанов, Роси Кирилова, Мими Иванова, Тони Димитрова.

- Ще изнесете ли и други концерти до края на годината?

- Да, ще направя концерти в Търново, Бургас, Варна. Чакам края на месеца, когато ще се приберат хората от Театъра на Българската армия, за да ми дадат залата в него за концерт в София. 12 г. бях част от Ансамбъла на армията заедно с Георги Христов, Нели Рангелова. Концертът може би ще е в края на ноември или началото на декември.

- Вярно ли е, че избирате дата за концерта си според прогнозата на астролог?

- Аз вярвам на мое вътрешно чувство, не съм се обръщал към астролог. Вярвам, че има нещо начертано, има съдба. На мен ми е любимо числото 13, затова избрах 13 септември, затова песните в новия ми албум са 13. Това ми идва в главата, като че ли някой ми говори. Не ми се случва за първи път. Имам различни случки, с които разбирам, че някой ми казва нещо. Кой е той - не знам, може би някакъв разум. Далече съм от мисълта, че сме сами във Вселената.

- Какви случки?

- Веднъж бях във вилата ми в Радомирско. Беше студена нощ, хапнах набързо и си легнах. И си викам - край,

на 60 г. съм, ще се

отказвам от пеенето,

стига толкова, и съм заспал. Срещу леглото насреща имам няколко картини на мой приятел, много добър художник от Пловдив, който почина преди 2 г. Една от тях е на един Икар с дървени крила, който е надвиснал над Пловдив. По едно време се събуждам и както гледам картината, тя взе да сияе, Икар се отдели и дойде над мен. Почнах да се щипя, за да се събудя, но още го виждах. Изведнъж един глас ми каза: Много ти е рано, поне 2-3 албума още ще издадеш. Почни да пишеш.

Аз дотогава и хабер си нямах, че мога да седна да пиша.

- Подготвяте концерт, но и пишете трета книга. Тя готова ли е вече?

- Да, вече е в печатницата. Ще се казва “Живот и песен” - свързвам живота и песента от първата моя песен “Хей, живот, здравей, аз през теб ще мина с песен”.

- Какво ще представлява книгата, в нея ще има истории с ваши колеги?

- Да, с мои колеги, но и мои лични истории, както и случки с други хора, но разказани от мен. Имам няколко разказа, които съм взел от моя голям брат - той беше съдия, пенсионира се и сега е адвокат. Чел съм негови дела.

Има нови неща, както и избрано от другите ми две книги.

- Как ви идват идеите?

- Преди не ми е идвало това нещо на главата. На 60 г. започнах да пиша, но винаги и преди това съм разказвал най-различни истории, украсявал съм ги. Аз съм шегаджия - обичам да правя майтапи, но не се сърдя, когато с мен си правят майтап и го приемам.

- Концерти, албуми, книги, каква е рецептата ви да се чувствате млад?

- Енергичност, да си усмихнат, да си позитивен и да вярваш, че човекът до теб е добър. Ако и той ти повярва, ставате двама, с още двама ставате четирима, както беше във филма “Предай нататък”. Другото е да не стоиш така, както има една шопска приказа “Залудо работи, з лудо не стой”, защото иначе е краят - ти вече свършваш, отпускаш се и няма какво повече да направиш. А мен не ме свърта на едно място.

- Планирате ли и нови песни?

- В албума, който сега ще излезе, са 8 или 9 новите песни. Най-много - 5, са на младия композитор Камен Николов от Ловеч. Той и един ловешки поет ми ги направиха. Камен ми каза, че за него Тончо Русев е най-големият шлагерист. Когато заедно отидохме при него, Камен трепереше. Тончо го изслуша и отговори: Сега спокойно мога да кажа, че ще имам наследник. Новите ми песни“Михаела” и “В очакване на лятото” вървят вече. Дискът ще се казва “Михаела”.

- В интервю за вестника ни Веселин Маринов каза, че негови песни, а и на много негови колеги не се въртят по радиото. И с вашите песни ли е така?

- Потвърждавам - 100% е вярно. След 90-те години, когато настъпи демокрацията, започна чалгизацията на народа във всяко отношение, не само в музикално, но и в духовно - взеха да падат много прегради. Още тогава, през 1995 г., казах, че ще дойде време, в което ще имаме чалга поколение. Така и стана, културата беше заметната в ъгъла. Чалгата навлезе навсякъде. Аз имам обяснение. Политиците ни не са глупави хора. Но те знаят и използват римската приказка “Дай на народа хляб и зрелище”. Излязоха първите, вторите, третите жълти вестници, увеличи се тиражът им. Това е положението. Ние се отдръпнахме малко. Но в последните няколко години особено с музикалните формати виждате, че блика от таланти.

Българската

популярна

музика започна

да се събужда

и благодарение на младите таланти, които излизат сега. Факт е и че чалга певиците започнаха да се насочват към попмузиката.

- Вие бихте ли направили дует с чалга певица?

- Няма да мога. Прекалено не ми харесва.

- Синовете ви с какво се занимават?

- Само един - големият, е свързан с музиката. Той свири на пиано. С него ще работим по финалната песен на концерта. Той е и аранжор, много от песните ми са по негови аранжименти. Той работи с Тримата тенори. Другият ми син завърши икономика в УНСС и отиде в Америка. Там не му хареса, дойде тук, дипломира се като магистър, образованието му е свързано с транспорта. Сега работи в Министерството на земеделието, старши експерт е. Той има прекрасна дъщеря Катерина, като принцеса е. И той не е женен, и големият ми син, който има две деца, не е. А малкият ми син се занимава с търговия. Той живее с приятелката си в обща квартира. Покашлям, подканвам ги – хайде да се ожените. Те ми отговарят: Баща ми, спокойно.

- Преди време сте разказвали, че с децата си не сте в добри отношения. Това промени ли се – виждате ли се, говорите ли често?

- Близки сме, нямаме никакъв проблем. Като започнах да строя вила в Търновско, им оставих къщата ми в Радомирско. Тримата са били там през уикенда – вън има голямо барбеко, басейнче, правили са си скара, полели са цветята.

- Вие сте трима братя, имате трима синове, често ли се събирате?

- Да. И малкият ми брат има три деца, само големият има две. Имаме внуци, фамилията е голяма. Събираме се, особено в Пловдивския регион. Едно от местата, на които най-много сме ходили, е в станция в Клисура.

- Това е същото място, където сте предложили брак на жена си?

- Да, там беше. Изненадах я за моя рожден, тя не очакваше въобще. Аз събрах вечерта хората и им казах, че ще им прочета пиеса. Носех си апаратура, пуснах им Love Me Tender на Елвис Пресли и започнах да ги омайвам. Разказвам им, че в сцената излиза главният герой и прочита следното – колко много обичам жената, която ми е на сърце, а в задния джоб ми е годежният пръстен. Мой приятел златар в София го направи, пък ми го изпрати по приятелка търновка, аз го крих седмица.

Бръкнах в джоба, паднах

на колене и се обърнах

към нея: Снежи, ще се

омъжиш ли за мен?

Тя се разтрепери цялата.

- Как се решихте на брак на 65-годишна възраст?

- Аз се майтапя, като казвам, че първия път човек се жени от липса на опит - младок, не знае какво става, втория - от липса на памет, третия вече трябва да е по любов.

- Нямахте никакви колебания?

- Не, просто реших и до ден днешен, пет години след брака, нямаме проблеми. Единственото, за което спорим, е, че и двамата сме кулинари. Тя, естествено, е по-добра от мен, но аз някои неща ги правя по-добре и от нея, тя си го признава.

- Съпругата ви с какво се занимава?

- Тя е в хотелиерския бизнес. Ние бяхме доста време заедно. Но аз съм малко патриархален тип, обичам да свързвам жената и любовта с подписване на брак. Искахме да е само църковен, но тъй като не позволяват каноните, набързо и скрито сложихме по един подпис в общината.

- Винаги ли сте били такъв романтик?

- Абсолютно. Когато обичам, обичам, но когато мразя, не мразя. Минат ли нещата, те остават във вчера.

Всяко връщане назад е

напразни надежди

– счупеното не се залепва. Първоначално имахме проблеми с втората ми съпруга – все пак бяхме заедно 28 г. Пет-шест години преди да се разделим, това назряваше у нас. Ние се разминавахме като бързия и пътническия влак на някоя глуха гара, не си говорехме. Понякога прехвърчаха искри, казваше се някоя дума, а знаете, че думата е по-тежка, отколкото да удариш човек. Но аз държах първо да завършат и тримата синове.

- Сега говорите ли си с нея?

- О, да. Решаваме проблеми на децата заедно. Аз съм ходил при нея, оставал съм да спя. Една година беше тежко след раздялата. Но сега нямаме проблеми.

- Кой е най-големият ви успех?

- В живота е това, че се запазих наивник, аз вярвам в детското, защото то е най-чисто. Наивно вярвам в хората. Винаги съм усмихнат и знам, че ще се оправят нещата. Може аз да не го видя това, но усещам, че ще стане, защото животът е един голям кръговрат.

- А в кариерата?

- В професионален план един от щастливите ми моменти беше, когато ме наградиха за 50-годишнината ми. Млад си бях още, но Съюзът на композиторите ми връчи най-големия приз за принос към културата. Това е много хубава статуетка, направена като ключа сол. Изненадах се сега и от уважението, което ми засвидетелстват от Общинския съвет в Пловдив с титлата почетен гражданин на града.

- Защо решихте да останете тук, вместо да градите кариера в чужбина?

- България е моят дом. Аз имах възможност много да пътувам. Бил съм и съм пял от петте континента в четири, само в Австралия не съм бил. И в Африка съм бил и пял на 2-3 пъти, в Азия, в Европа и Америка. Имал съм възможност, карали са ме да оставам. Но България е страната, която ми дава всичко. Моята публика ме е направила това, което съм. Оттатък можеше да съм никой, така че не мога и да си помисля за друго. Тук е моята публика, тук съм израснал, тук са хората, които ме обичат и които аз обичам. Затова един дълбок поклон пред моята публика.

Известният певец съвсем скоро - на 16 октомври, ще отпразнува 70-ия си рожден ден. За тази годишнина, както и за 45-те години на сцена той организира няколко концерта, първият от които в родния му Пловдив.

От седми клас той пее във вокална група. През 1967 г. завършва Музикалното училище в Пловдив. През 1969 г. кандидатства в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория и е приет в класа на Ирина Чмихова. През 1985 г. е поканен в Естрадния отдел на армията като солист на група “Сребърни звезди”, където пее до 1990 г.

Има трима синове, от които има четирима внуци. Сега е женен за трети път.


Какво четем:

🔴 Инсултът удари Димитър Цонев 16 дни преди да навърши 57 години

🔴 Малинов крем

🔴 Петобоецът ни в Рио изуми всички

Източник: 24 часа



Коментари



горе