Град на мъченици, 7 страхотни язовира и дарители точно на 50 г.
Има справочна информация за цените и работното време на музеите, маршрути за
туризъм, страхотни гледки.
Препоръчваме и ястията, които трябва да опитате в съответния регион, както и идеи за шопинг от фирмените магазини на местни заводи и фабрики.
Красиво, романтично и много патриотично е да подарим свободните си дни на български дестинации.
Да почиваме в България, не може да стане с призиви от политици. Става със сърце,
любопитство и малко предварителна информация. Ето я.
Четете, ходете и след това ни пратете снимки и текст от вашия уикенд в България на имейл
rdaskalova@24chasa.bg
или с писмо на адрес:
бул. “Цариградско шосе” 47,
за Ралица Даскалова
Ваш гид за Батак е
кореспондентът на
“24 часа” в Пазарджик
ЛЮБОМИР ИЛКОВ
Още стои кладенецът, копан от майчини ръце в църквата “Света Неделя”, 50 000 души са били там миналата година
“От Батак съм, чичо, знаеш ли Батак?” На този въпрос, зададен от Вазов в незабравимото стихотворение за кланетата в града, днес повечето българи ще отговорят положително. И не само те помнят геноцида над местното население при потушаването на Априлското въстание. Събитията през 1876 г. запазват завинаги на града място в българската и световната история. Тогава в църквата “Света Неделя”
са избити над
5000 батачани
Днешните им потомци пък са създали и спазват уникална за страната традиция- навършилите 50 г. хора от Батак правят дарение за града си. (Виж подробно на 61-а стр.)
В момента Батак е център на едноименната община, в чийто състав влизат и селата Нова махала и Фотиново. Тя е единствена в страната със 7 язовира на територията си, сред които и някои от най-големите у нас. Родопският град е на 1036 м височина. Районът около него е населяван още в древни времена, за което говорят останките от над 20 тракийски, римски, славянски и византийски крепости, над 10 черкви и манастири, римски мостове и пътища. Най-достоверният писмен паметник е каменен надпис на чешма при кричимския манастир “Рождество Богородично” от 1592 г., където се споменават селището Батак и имената на негови жители, построили чешмата. Първото име на селището е било Батево, което по-късно е преименувано от турците на Батак. Мястото е било избрано стратегически - котловина под връх Баташки снежник и обградена отвсякъде с бърда, между двата бряга на Стара река и защитено от север с непроходимо блато.
Това е давало възможност на първите батачани да се защитават от набезите на османските
завоеватели, както и да съхранят вярата си от насилствена асимилация и приемане
на исляма. Благодарение на дърводобива през годините Батак се развива като промишлен
и търговски център. Показателен е фактът, че през 1865 г. Батак има над 6500 жители.
Преломен момент в историята на селището е Априлското въстание през 1876 година.
Църквата “Св. Неделя” тогава е била духовен център на града. Построена е изцяло
от камък през 1813 г. само за 75 дни от местното население и брациговски майстори.
В нея е разкрито и десетилетия работи първото килийно училище в селото. Църквата
е кръстовидно- куполна и е вкопана в земята, според изискванията на османската
власт. Обградена е с 2-метрова каменна ограда и затова са я наричали “калето”.
Ето защо точно там зад дебелите зидове се скриват близо 2000 мъже, жени и деца
при потушаване на Априлското въстание. Три дни турският башибозук се опитва да
проникне в храма. Заради липса на вода
майките
изкопават
с ръце кладенец
в църквата,
който е запазен и до днес. Те следват съвета на възрастен мъж, който им казва, че до стената на църквата расте орех, което значи, че под храма има вода. Този над 200-годишен орех съществува и до днес и е единственият достигнал до нас ням свидетел на баташкото клане. Въпреки нечовешките усилия вода не бликва. Това е основната причина за отварянето на вратите на църквата и нахлуването на башибозука.
От над 5000 избити батачани при потушаването на въстанието близо 2000 са посечени
в храма “Св. Неделя”.
Батак е опожарен и сринат със земята. Единствено каменната църква оцелява.
През 2011 г. Българската православна църква обяви избитите в храма “Св. Неделя” за свети новомъченици. Сега тя пак е действащ храм. В два позлатени саркофага в нея са запазени и се съхраняват костите на избитите мъченици.
През 1977 г. “Св.Неделя” е обявена за историческа и културна ценност с национално значение. Само през миналата година през църквата са преминали над 50 000 посетители по данни на община Батак.
Сред съвременните забележителности на града е и местният исторически музей, в
който върху 900 кв. метра има експозиции с оригинални експонати, документи и снимков
материал от най-дълбока древност до наши дни. В състава на музея е и Балиновата
къща - архитектурна и историческа ценност от Възраждането, образец на традиционна
баташка архитектура.
Любопитен факт е, че в района около Батак има 14 православни параклиса, някои изградени преди векове. Такъв е параклиса “ Св. Богородица”, който се намира над града и където на 15 август се събират хиляди жители и гости на Батак. Традиционно наречените курбани за здраве за празника са между 300 и 400.
Община Батак се отличава с уникална и девствена природа. 90%от територията и е с вековни иглолистни гори. В Баташката планина са два биорезервата - “Дупката”, който е под защитата на ЮНЕСКО, и Беглика. Те са признати за изключителни природни феномени от национално и световно значение на растителни и животински видове. Обособени са и 10 защитени зони, като най-голямата от тях е Баташки снежник. В дебрите на Баташкия Балкан се намира и единственият оцелял до наши дни и сравнително запазен като атракция партизански лагер “Техеран”. Той е на 1500 м височина на 7 км от Батак. Сега до него се стига по туристическа пътека.
Непременно опитайте
“Пищель с капички”
Пищель ( джолан) с капички ( сушен зелен фасул) е сред любимите ястия на батачани, което се готви във всеки дом на родопската община. Необходимите продукти за гозбата са свински джолан, сушен зелен фасул, сушени червени чушки. Като задължителни подправки се използват джоджен и сол.
Ястието се готви задължително в глинено гърне. Джоланът , който използват батачани
обикновено е от домашното прасе. Той се осолява и се слага в качето със сланината.
В деня на приготвянето се вади, изчиства се хубаво от солта и се поставя в гърнето
с вода, за да се свари. В края на този процес към него се прибавят сушения фасул,
чушките и подправките.
В Батак са родени
архимандрит Йосиф и
бившият вицепрезидент
ген. Ангел Марин
Много велики българи са от Батак. Там през 1766 г. е роден архимандрит Йосиф
Строителя - български духовник, един от най-дългогодишните игумени на Рилския
манастир - в продължение на 38 г. Светското му име е Димитър Паунов. Става игумен
на Рилската света обител през 1822 г. и е такъв до смъртта си през 1860 г. През
1833 г. огромен пожар изпепелява Рилския манастир и 5 г. по-късно игуменът Йосиф
успява да го възстанови в сегашния му вид, за което получава прозвището Строителя.
Погребан е в съборната църква на манастира.
Трендафил Керелов е български възрожденец, дългогодишен кмет на Батак, организатор
и духовен водач на Априлското въстание в района. Роден е през 1800 г. в града.
При потушаването на въстанието през 1876 г. е опечен жив на ръжен от турския башибозук.
Обявен за светец от БПЦ, заедно с останалите батачани, избити в църквата “Св.
Неделя”.
Бившият вицепрезидент на България в продължение на два мандата от януари 2002
г. до януари 2012 г. ген. Ангел Марин също е от Батак. Той е роден през 1942 г.,
завършва военното училище в Шумен със специалност “Земна артилерия”. По-късно
със златен медал завършва и Военната артилерийска академия в Ленинград. От 1965
г. служи в Ракетните войски на Българската армия, като от 1990г. ги оглавява.
Година по-късно му е присвоено званието генерал. Напуска армията през 1998 г.
, поради несъгласие с начина на провеждане на военната реформа. На президентските
избори през 2001 г. е избран за вицепрезидент в двойка с президента Георги Първанов.
Язовирите край града - мека
за свободно къмпингуващите
Десетки, а може би стотици хиляди свободно къмпингуващи обсаждат бреговете на
5-те язовира от Баташкия водносилов път през лятото. Той се простира на площ от
3600 кв. километра на територията на община Батак, като на практика през лятото
това представлява огромен, невъобразим и хаотичен къмпинг. Каравани, кемпери и
палатки са по всевъзможни места край водата в организирани лагери или от индивидуално
почиващи. Баташкият водносилов път представлява сложен хидротехнически и енергиен
комплекс, който включва 5 язовира - “Батак”, “Широка поляна”, “Тошков чарк”, “Голям
Беглик” и “Малък Беглик”, както и 3 ВЕЦ. В язовирите се събира водата на над 150
планински реки и потоци. Баташкият водносилов път е открит през 1959 г., като
изграждането му е грандиозно начинание за времето си. Най-големият от петте водоема
е яз. Батак- дълъг 17 км, а широк 4 км. Благодарение на добрата инфраструктура,
множеството хотели, частни вили, къмпинг, курортът целогодишно се посещава от
хиляди туристи от страната и чужбина. Бреговете му почти целогодишно са окупирани
от колонии рибари и любители на водните спортове.
Не по-малко атрактивни са и планинските масиви около останалите 4 язовира. Районите им се отличават с девствена природа, изключително оскъдно строителство около бреговете, добра пътна инфраструктура, което привлича хилядите туристи.
Красотата на
Фотинските
водопади
Фотинските водопади са сред най-красивите и живописни природни феномени на Баташката планина. Намират се край село Фотиново, което е на около 20 км от Батак. До трите водопада води добре поддържана пътека с указателни табели и заслон. Тя тръгва от центъра на селото и вие покрай фотинската река. Самата пътека е изключително живописна и преминава през един от няколкото римски моста около Фотиново. Преходът от селото до водопадите, който е 3 км, се минава за около час.
В уникална
традиция набори
даряват Батак
Десетилетна традиция e сред най-паметните събития всяка година в Батак. При навършване на 50 г. родените в една и съща година се събират и даряват по нещо на родния си град.
Така Батак се е сдобил с огромен кръст, чешми, фонтани, часовници, мост, дори самолет. Сбирките обикновено се правят през юни и се очакват с нетърпение не само от участниците в тях, но и от останалите батачани.
Вече 43 г. нито един набор не е пропуснал да организира събирането. "Сбирката на наборите е повече от празник за Батак. Това е събитие, което се подготвя и коментира месеци преди и след това", обяснява кметът Петър Паунов. Родените в градчето прииждат за 50-годишния юбилей на набора си от цялата страна, често и от чужбина. Изключително трогателни са срещите между хора, които не са се виждали от деца, или прегръдките между напълно непознати. Първата сбирка на наборите от Батак е била през 1971 г. Според непотвърдена информация тя е инициирана и организирана от проф. Ангел Чаушев, бивш ректор на сегашния УНСС. Той събира съучениците си, родени през 1921 г. От тази среща в местния музей се пази юбилейно знаме. По времето на социализма сбирките са били в духа на времето - събрание в читалището, засаждане на дърво и другарска почерпка.
През 1992 г. обаче родените през 1942 г. събират пари и изграждат малък монумент
на входа на града. Купуват и градски часовник и го монтират на пощата. След този
жест всеки следващ набор се надпреварва да направи по-интересно и по-голямо дарение.
“Абитуриентските балове бледнеят пред сбирките на наборите. Трябва да го преживееш.
Чрез този празник и даренията, които се правят, всяко поколение вгражда себе си
в Батак”, казва кметът Паунов.
Какво четем:
🔴 Защо България трябва да е ксенофобска страна?🔴 Превърнаха стена в Сандански в пантеон на патриотизма и българщината
🔴 Порадвайте се на прекрасната Мирела Демирева (Галерия)
Източник: 24 часа
Коментари
Последвайте ни във facebook!
