На 92 г. дядо Салимехмед кара скутерче из Родопите и се моли по пет пъти на ден


Преди години напивал партийците, пратени да докладват кой коли курбан за Байрама

Обичам моторите, вършат работа повече от колите, защото не им трябва шосе и можеш да караш на кестерме (напряко), казва 92-годишният Салимехмед Говедаров от смолянското с. Търън.

Салимехмед Говедаров е най-възрастният моторист в Търън. Иначе в селото около 60-ина човека карат машини на 2 колела.

Дядото, който е почти столетник, все още обикаля с мотора си баирите в околностите към нивите и градините си. Доскоро карал верния си руски ИЖ, купен през 1960-а.

Родопчанинът имал шофьорска книжка за лек автомобил, но от 10 г. не я възобновявал.

Това е бил единственият мотор през живота му и дядо Салимехмед го поддържал безупречно сам - без да търси майстори.

Заради напредналата възраст и по настояване на близките му преди месеци успели да го убедят да продаде мотора и да го замени със скутер.

“Старият мотор,

пълен с 18 л бензин,

тежи точно 200 кг.

Вече не е толкова

силен, за да го кара

След дълги увещания го убедихме да го продаде, защото, ако остане у нас, пак може да го подкара. В замяна купихме скутер с 50-кубиков двигател, но значително по-лек - да си джитка наляво и надясно”, казва синът му Явор Говедаров.

“Баща ми е добре със здравето и не се спира по цял ден. Работи по нивите и градините, върши всякаква друга работа, когато се наложи. Онзиден се изумих, като го видях на покрива на къщата да човърка нещо”, добавя той.

Старецът не пропуска, като види хубав мотор, да се качи и да го пробва. Пуска се обаче на кратки дистанции. Наскоро карал мощен “Кавазаки” в района.

“Щях да покажа на младежите трикове с мощния мотор, но ми е жал за скъпата машина, за мен не ми е жал”, обяснява мотористът ветеран.

Родопчанинът, който е вдовец от 10 г., е работил като търговец цял живот. След казармата бил за година миньор и още толкова - пощальон, но се отворила работа в магазина в селото и се хванал там.

“Живеехме в Селище - на 5-6 км нагоре в планината. Тогава успях да си купя иже, беше първо в целия район. Голяма работа беше тогава да имаш мотор и трудно се намираха.

За да ходя в Търън на работа и да се връщам вкъщи, се нуждаех от него. Но нямаше все още шосе и карах по деретата и билата, докато стигна”, спомня си старецът.

С частния мотор ходел навсякъде, дори да урежда стока за магазина, който е бил собственост на селската кооперация.

“Сега е лесно да си магазинер - всичко ти го доставят на място и продаваш. Тогава хората имаха пари, а стока нямаше. Хиляди пъти съм ходил с мотора до Пловдив, Смолян и Хасково да уреждам стока, но при мен е имало всичко.

На ден понякога съм разтоварвал 10 т цимент. Тогава стоката беше качествена”, казва бай Салимехмед.

Селският магазин

в Търън бил наричан

тогава Малкия ЦУМ

“Никъде другаде нямаше през социализма бира “Туборг” и оригинално узо. При мен имаше. Имах приятел в склада на “Балкантурист” в Пампорово и ми даваше”, намигва дядото.

Той дори ходил до Пампорово за някоя и друга каса прясна бира, за да са доволни клиентите. В Малкия ЦУМ се продавали от храни и напитки до железария и строителни материали, а за оборотите му могат да завиждат доста градски магазини сега.

През Търън преминава автомобилният трафик от Смолян, Златоград, Мадан и Кърджали. Докато не построил къща в Търън през 1980-а, всеки ден се качвал и слизал от Селище с мотора. В началото

нямало още вериги

против буксуване и

през зимата навивал

хавлии и парцали

на гумите,

за да не закъса по баира. Отпред под връхната дреха слагал вестник, за да го пази от студения вятър. Покрай работата си в магазина имал много познати и се уреждал с части за ижето, за да е в изправност винаги.

Ремонтирал си го сам и не търсел майстори до последно. Дори сега, като го продавал, блестял от чистота и работел безотказно.

Дядо Салимехмед е най-възрастният мъж в Търън и околните 5-6 махали. С 3 г. по възраст го изпреварва жена, която му е първа братовчедка. Дядото е силно религиозен. Моли се по 5 пъти на ден. Два пъти е ходил на хаджилък до свещения за мюсюлманите град Мека.

Недалеч от къщата

си е построил

обществен мечет

от 100 кв. м. Съселяните му помагали с материали, но изграждането му е негово дело. Сега продължава на доброволни начала да го поддържа сам.

Старецът си спомня как преди години помагал на съселяните си по време на Курбан Байрам. Властта забранявала клането на жертвени животни за празника и пращала тайни съгледвачи, за да докладват за нарушения на партийното ръководство в Смолян.

Като магазинер дядо Салимехмед първи разбирал кои са партийците, изпратени да топят търънци.

“Канех ги в задната стая в магазина, черпех ги с ракии и мезета и като се напиеха, си тръгваха. В докладите пишеха, че в Търън не са клани курбани и се спазва партийната заповед, а в същото време всяка къща почиташе празника, както повелява религията”, разказва той.

“Чак когато излязох от казармата и изкарах курс за шофьор, започна да ми дава любимото си иже да го карам. С него взех съпругата си от дома ѝ, когато се женихме, вместо с луксозен автомобил”, разказва синът Явор.

Той е неизменно кмет на Търън от 1985-а насам. Винаги е печелел с избори, винаги на първи тур и винаги с над 70%.

Преди това е бил 2 г. кмет на с. Селище и работил в община Смолян. С прословутия мотор на баща си и след като получил одобрение, че кара добре, Явор пътувал чак до Будапеща със съпругата си. След това и до Охрид. Синът сега връща жеста със скутера.

“Дядо Салимехмед е най-възрастният рокер в селото”, шегуват се местните. В Търън има вече над 60 мотопеда и десетина мощни мотоциклета от по-висок клас. Няколко жени също карат скутери. Местните предпочитат да се оборудват с 50-кубикови моторчета, които, освен че харчат малко, не се изисква и категория “А”.

От година хит са колелата. Модата подкарал кметът на съседното с. Еленска Юлиян Нейков. Той кара колело със семейството си в района, но го последвали и жители на Търън и карат почти всяка вечер чак до Смолян и Мадан.

В околностите атракция е

68-годишната Фатме

Баджаклиева, която

ходи да пасе

овцете с АТВ

Тя е убедена, че шофьорлъкът ѝ е в кръвта, но го разбрала, след като минала 60 годишна възраст.

Баба Фатме не може да кара бъгито по асфалта, защото няма шофьорска книжка. Според полицията липсата на шофьорска книжка не е проблем, тъй като бабата кара само по черни пътища и ливади, където няма други участници в движението.

Машината е подарена от сина ѝ, защото имала проблем със сърцето и не трябвало да го претоварва, а и да му помага при отглеждане на овцете. Тя разказва как сутрин става рано, подпалва атевето и овцете вървят спокойно след него.


Какво четем:

🔴 Вас Ангелов - българинът, който пее на една сцена с Бъста Раймс и Еминем

🔴 Българчета взеха голямата награда в състезание по математика в Тайланд (видео)

🔴 Ангел Каралийчев - творецът, който беляза живота на поколения деца

Източник: 24 часа



Коментари



горе