Сънувах медала в Рио, мечтая за два метра


Кръвта вода не става. Тази поговорка важи с пълна сила за Мирела Демирева, която е орисана за леката атлетика. Баща й е юношески шампион на 400 м с препятствия през 1981 г., а майката Ваня е част от щафетата 4 по 100 метра, която през 1987 г. стана четвърта на Световното първенство, а година по-късно зае петото на игрите в Сеул.
След награждаването, което се проведе около час след края на скока на височина, Мирела отдели подобаващо време и на българските журналисти в Рио.

Рио,
Пламен Вълков,
наш пратеник

- Честит сребърен медал, Мирела! Лесно ли се получи този триумф?
- Не. Бях супер притеснена (смее се). Много исках медал, по едно време си мислех, че ще се проваля, защото бях доста стресирана. Но още преди година на световното първенство в Пекин си обещах, че в Рио на олимпиадата ще изляза за медал. Така че си изпълних обещанието. Щастлива съм. Чиста ми е съвестта.
- На финала си изравни личното постижение от 197 см и това ти донесе успех.
- Да така е. Щастлива съм, че успях да правя опити и на два метра. Първият от тях беше много хубав, но аз съм спокойна и тепърва започвам.
Знаех, че трябва да скоча 197 от първи опит, особено след фаула на 188 см. Знаех, че медалите ще се решават на 200 см. До край се борих за златния медал. Не допуснах нито за миг да се разконцентрирам. Едва накрая си позволих да си отдъхна и разбрах, че съм втора.
- Как приеха сребърния ти медал колежките ти?
- Просто ме поздравиха и подчертаха, че съм скачала много хубаво и съм свършила чудесна работа.
- След златото на Тереза през 2000 година от игрите в Сидни ти си първата с отличие в атлетиката от олимпиада. Какво означава това за теб?
- Щастлива съм, че успях да донеса радост на толкова много хора. Просто нямам думи за емоцията, която ме обзе.
Наистина не съм очаквала, че цяла България толкова ще се радва на моя медал.
- На кого ще посветиш този медал?
- Хората, на които искам да го посветя, са толкова много, че няма да е честно сега да ги изброявам. Искам да благодаря на семейството ми, моя сегашен треньор Рини ван Лееуин , на бившата ми треньорка Лили (б.р. - Лиляна Видева), на тези, които ме вдигнаха отново на крака - Бойко и Маги, на хората, които се грижат за мен в Холандия, на Българска федерация по лека атлетика, на толкова много хора, дано не забравя някого. Предполагам, че родителите ми са на седмото небе. Не мога да опиша емоцията. Живея с този ден от една година.   
- С каква цел дойде в Рио?
- За медал. Исках да скачам на 2 метра. Когато преди време разбрах, че игрите са в Рио, си казах: това е моята Олимпиада. Мечтата ми се сбъдна.
- С какви мисли се събуди сутринта преди финала?
- Бях много притеснена, защото ужасно много исках олимпийски медал. В крайна сметка притеснението също помага. Така че го използвах.
- Вярно ли е, че си сънувала как взимаш медал?
- Сънувах, даже се разплаках, когато се събудих.
- Стъписа ли се след първия фаул?
- Трябваше ми малко повече време да направя разбега си. Този фаул в първия опит сякаш ми помогна да скачам всяка следваща височина от първия път.
- В кой момент разбра, че печелиш медала?
- До последно не губих концентрация. Скачах за злато до край. Когато състезанието свърши, чак тогава осъзнах, че имам медал от Рио.
- Печелиш сребърния медал 20 години след титлата на Стефка Костадинова в Атланта. Как се чувстваш като нейна наследница?
- Мисля, че е голяма привилегия, че аз съм единствената скачачка, на която световната рекордьорка пожелава успех преди състезания. Това ми дава голямо самочувствие. Помня как миналата година Стефка ми каза, че другите не са нещо повече от мен. Даже пазя едно листче с нейно пожелание, което нося винаги със себе си.
- От Рио накъде?
- Само нагоре (смее се). Сега започвам. Искам да скачам все повече и повече - 2 метра и отгоре. Това наистина е съвсем друго ниво. Скоковете вече са различни. Все повече започва да ми харесва и нямам търпение да започне следващия сезон.
- Тук си повече от 2 седмици. Успя ли за това време да разгледаш Рио?
- Не. Прекарах повечето време в стаята си.
- Как минаваше денят ти тук?
- Тренировка, хранене, почивка. Сега е време да си тръгвам с този прекрасен медал.
- Какво промени през последните години, за да стигнеш до сребро от европейското и сега сребро от олимпиадата?
- Основната промяна бе смяната на треньора.
От 2 години се подготвям в Холандия при Рини ван Лееуин. Вече имам различен разбег, който много ми приляга. Харесва ми и ме кара да се чувствам по-уверена. Нямам контузии. Здрава съм. Ние много си паснахме с новия ми треньор. Намерих своето скачане. Всичко се върти около техниката.
- Какво има Холандия повече от България?
- Не мисля, че Холандия има повече от България. Просто там попаднах на човек, който ми пасва. Това е всичко. Иначе там основно тренирам, в свободното време чета книги и уча езика.
- Докъде се простират мечтите ти в сектора, след Рио?
-  Не си слагам граници. Ще работя стъпка по стъпка и докъдето стигна.
- С какво чувство си тръгваш от олимпиадата? Гордост, щастие?
- От всичко по-малко. Наслаждавам се на медала и на усещането. Горда съм, щастлива и благодарна!
- Кога ще се завърнеш в България, сега имаш толкова много почитатели?
- Ще се върна на 4 септември. Поздравявам всички, които ми стискаха палци и им благодаря!
(Използвани са въпроси и на други медии)


Какво четем:

🔴 200 000 лева за сребърния скок на Мирела

🔴 Благодарим, че сте с нас в добро и лошо през всичките години

🔴 Обещах медал преди година в Пекин и го взех

Източник: Стандарт



Коментари



горе