Мъжът с пръчка в мозъка вече ходи


57-годишен мъж със забита в главата 15-сантиметрова пръчка беше спасен по чудо с уникална операция в университетската болница в Плевен. Повече за сложната интервенция пред "Стандарт" разказа ръководителят на екипа и шеф на клиниката по неврохирургия доц. д-р Йордан Панов. Той е роден на 23 април 1958 г. в Русе. Завършил е медицина във ВМИ-Плевен, а от 1990 г. има специалност по неврохирургия. Работил е като асистент и старши асистент в клиника по спешна неврохирургия на ВМА-София. От 2000 до 2003 г. работи в клиника по неврохирургия на Медицинския университет в Тур, Франция, където придобива диплом за задълбочена специализация по неврохирургия на базата на 206 самостоятелни мозъчни, гръбначномозъчни и гръбначни операции и 211 операции като първи асистент с акцент върху хирургия на черепномозъчната основа. Бил е завеждащ неврохирургичен сектор в клиника по хирургия на Университетска болница "Лозенец" и в МБАЛ "Царица Йоанна". В момента е началник на клиниката по неврохирургия в УМБАЛ-Плевен.

- Доц. Панов, разкажете за уникалната интервенция на мъжа със забита бамбукова пръчка в главата, която направи вашият екип. Как премина и в какво се изразяваше сложността й?
- Случаят е уникален от началото до края. Дори предисторията му е уникална. Тъй като става дума за 57-годишен мъж от село Дерманци край Луковит, който преди 5 г. е опериран от рак на ларинкса. Тогава лекарите му дават лоша прогноза и казват, че няма да живее повече от 6 месеца. Напук на всичко обаче той се е възстановил и вече живее пълноценно. Нощта, преди приемането му в нашата клиника, той се спъва в двора на дома си и пада директно по очи на една бамбукова пръчка, с която са прикрепени градинските цветя. Пръчката се забива във вътрешния полюс на орбитата, минава покрай очния нерв, без да го увреди, влиза в черепа, плъзга се покрай много голям кръвоносен съд в мозъка, минава през целия слепоочен дял и покрай ствола, в който са съсредоточени жизненоважните функции за дишането и сърдечната дейност. Накрая пръчката прониква до малкия мозък, където
прави големи разкъсвания и се получава кръвоизлив
който притиска мозъка и се разпространява и в кухините на мозъка. Вече в изключително тежко състояние, в кома, пациентът беше доведен при нас от близките му. Тези увреждания се установиха със спешно направен скенер и направихме спешна импровизирана операция. Решихме, че трябва да се действа, като се отвори отзад. С отварянето в областта на малкия мозък отстранихме кръвни съсиреци, съсиреците и от кухината, спряхме кървенето и после подходихме отпред, за да отстраним пръчката. Опасността при такова изваждане е, ако има тампонирани кръвоносни съдове от самата пръчка, които са скъсани, те се отварят и може да настъпи внезапно кървене, което да убие болния веднага. За щастие не се стигна до такова усложнение. Още нещо уникално в този случай е, че още на следващия ден пациентът беше в съзнание и в рамките на 14 дни с преодоляване на сериозно инфекциозно усложнение от мръсната пръчка, той е в съзнание, съхранен интелектуално и  вече прави опити да ходи из стаята. И като степен и вид на нараняването, и като дълбочина на проникването на пръчката, и като импровизация на оперативната намеса, и като изход, защото дори зрението на пациента е запазено, случаят е уникален.
- Кое допринесе за щастливата развръзка при този пациент?
- Смятам, че чудесата ги прави Бог. Ние сме само средството, с което да се  направи нещо, което трябва да се случи. Ако пациентът беше доведен при нас по-късно, тъй като вече беше в кома, щеше да загине. Всички обстоятелства са се стекли така, че той да оживее. Ключов е и човешкият фактор и добрата организация и професионализма на екипната работа - на всички специалисти в нашата болница и в частност в Клиниката по неврохирургия. Имаме и много добри невроанестезиолози. Към клиниката имаме и самостоятелна неврореанимация със специалисти, които работят само мозък. При нас вътреболничните инфекции, които са бич за всички болници в страната, са изключение. Всичко това са факторите за бързото възстановяване на болния.
- Ще се отрази ли на здравето му в дългосрочен план този инцидент?
- Не смятам, че ще има каквото и да е отражение. Той е здрав, прав мъж от старите българи. Повторният скенер показа, че няма никаква остатъчна кръв в мозъка и евентуални усложнения. Това ни дава надежда, че той ще е пълноценен, както е бил досега.
- С каква апаратура разполага ръководената от вас Клиника по неврохирургия и от какво имате нужда?
- Благодарение на Министерство на здравеопазването и на ангажираността на болницата
имаме осигурени над 250 хил. лв. за апаратура
В момента тече цялостен ремонт на клиниката. Прави се ремонт на 2 операционни зала по европейски стандарти. Закупени са 2 нови анестезиологични апарата. Имаме 2 операционни маси, 2 лампи,  операционен микроскоп, инструментариум за над 70 хил. лв., с който се покрива цялата неврохирургия и модерен и мощен апарат за диагностика. Винаги обаче има нужда от още. След ремонта смятам, че ще бъдат окомплектовани напълно възможностите на Клиниката, която се грижи на практика за пациенти от няколко окръга. При нас идват болни и от Южна България, и от чужбина.
- Лекува ли добрата дума?
- Не само че лекува, а дава сили на човек да се излекува. Но не само добрата дума, а цялостното отношение на медицинския персонал, който се грижи за пациента денонощно. Не трябва само от куртоазия да каже добра дума и после да се скрие в стаичката за почивка. Смятам, че доброто отношение към пациентите е уникалното в нашата клиника.
- Призвание ли е да си лекар?
- Да, и винаги ще е така. То се дава още преди  раждането и университета. Не става на сила. Убедил съм се лично. Моите синове не станаха лекари и не съм ги "натискал" да го правят. Казах им да правят каквото искат, но да не стават лоши лекари, защото не го чувстват. Те може да са добри професионалисти и пак да са лоши лекари. Трябва да се живее с професията, а лекарят да живее с болките на пациентите си.
 - С какви случаи се сблъсквате в практиката ви?
- Като процентно отношение заболяванията в неврохирургията са еднакви в целия свят. Най-чести са дегенеративните заболявания на гръбначния стълб като шипове, стеснения на гръбнака, дискови хернии. Чести са и туморите и кръвоизливите, които трябва да бъдат оперирани. Смятам, че най-честите случаи, с които се сблъсквам, са вследствие на забавяне.
Липсва ни бързото оперативно лечение
на голям процент от водещите кръвоизливи и шиповете.
- Зачестяват ли туморите при младите?  
- Мозъчните и гръбначно-мозъчните тумори се задържат като процентно отношение. От 32 г. съм лекар и мога да кажа, че средно около 10 на 100 хиляди са новите тумори на година. Зачестяват туморите около кръвта, които по-често ги срещаме в мозъка.
- А инфарктите зачестяват ли?
- Категорично, да. Зачестяват и се подмладяват и мозъчните кръвоизливи. Подмладяват се и инфарктите на мозъка.
- Защо според вас?
- Най-често заради нелекувано високо кръвно налягане. Неадекватно поведение от страна на самите пациенти. Една четвърт от населението ни не е здравноосигурено и не търси лекарска помощ. Има насочване на цялото свободно време и средства в сферата на забавлението. Човек си мисли, че няма точно той да се разболее.
- Гаранция ли е здравословният начин на живот, че няма да претърпим инсулт или инфаркт?
- Не, няма гаранции. Намесени са много фактори - генетични, моментни. Но здравословният начин на живот облекчава нещата и определено намалява опасността.
- Как виждате бъдещето на неврохирургията?
- Болезнен въпрос ми задавате. От 20 г. у мен има стремеж за развитие на неврохирургията ни в областта на трансплантацията на стволови клетки. Това е бъдещето за лечението на голяма част от заболяванията на мозъка. Но не тръгна в правилната посока в България. Имам дисертация и осем месечна специализация във Франция в тази сфера, появяваха се всякакви субективни причини, за да не стартира и у нас тази трансплантация. А тя дори не е скъпа. И е бъдещето, защото се прави с екоматериали, ако може да се пошегувам, със собствени клетки, а не внесени отвън материали, които да се набутват в ядрата на клетките, за да помагат на едно, но да пречат на друго. Медицината в световен мащаб ще върви в тази посока. И към намаляване на откритите операции на мозъка. Голям процент от случаите ще се решават с вътреартериалното лечение, без да се отваря черепната кутия.
- Световно ли е нивото на родната неврохирургия?
- Да, отговорно мога да кажа, че не отстъпваме по възможности на световните ни колеги. Но по реални успехи - да, защото
има недофинан-сиране на неврохирургичната помощ и това пречи
Но като цяло се справяме със ситуацията, в която се намираме всички. Резултатите ни не са по-лоши от световните.
- Изпитвате ли дефицит на кадри?
- Да, както цяла България. Кадрите се пръснаха по един-два по болниците, което обезсилва мощността на екипа. Нужни са поне по 5 в екип. Младите хора бягат. Само тези, които са "обречени" да станат неврохирурзи, стават такива, защото е тежка работа. Има хора, които се отказват. Но е по-добре да останат тези, които са готови да посветят живота си на неврохирургията.
Михаела БЛАГОЕВА


Какво четем:

🔴 Сънувах медала в Рио, мечтая за два метра

🔴 200 000 лева за сребърния скок на Мирела

🔴 Благодарим, че сте с нас в добро и лошо през всичките години

Източник: Стандарт



Коментари



горе