Извинете се на Илияна! Аз ще го направя първи!
С Илияна Раева съм имал през годините безкрайни пререкания. Да не кажа войни.
Нищо лично, все пак на нея, Лили, Диляна и останалите съм стискал палци като
хлапе, те бяха едни от великите звезди на моето детство, които ме научиха да обичам
спорта. И ми е тъжно, че днешните хлапета нямат своята Илияна, която да ги запали.
С г-жа Раева сме се дърляли през годините я по издателска линия, я по левскарска,
я по някаква друга. Често сме били от двете страни на барикадата и повярвайте,
не сме се стреляли с халосни патрони.
Беше обаче интересно. Защото на всеки му е интересно да види срещу себе си Големия,
Успелия, Признатия. Само, когато такъв ти стане враг, всъщност това е лоша дума,
само, когато такъв ти стане съперник, разбираш самият ти къде си.
Разбрах къде съм, когато Илияна ми се обади една сутрин по никое време. Всъщност
не и вдигнах веднага, кой вдига в събота в 9 часа. Прати ми обаче съобщение. Да
ми се представи!? Държеше да ме поздрави за един материал в „7 дни спорт“. Тогава
не разбрах защо го прави, Наско беше в немилост на „Герена“, с нея не се бях виждал
по какъвто и да е повод повече от 5 години…
Стана ми ясно тази пролет. Когато организирах мача на волейболния Левски с Нефтохимик
в „Арена Армеец“. Беше и благотворителен, предвидихме и шоу-мач с надеждата да
съберем повече хора, а от там и повече пари за болни деца. От „Петрол“ предложиха
да поканим Илияна и Наско. Съмнявах се, че като чуят кой прави нещата, въобще
ще си помислят да дойдат. Все пак спомените от различните страни на барикадата
са си за цял живот.
Докато не ми казаха: „Илияна чака да те чуе“. Ха сега, де!? Три пъти премислях
откъде да тръгна, докъде да стигна. Звъннах. А тя направо: „Здрасти Зарков, чудесно
е това, което правите с Владо. Къде и в колко часа да дойдем с Наско и той да
си носи ли екип или само обувки?“ И дойдоха. Не само дойдоха, но Сираков направи
и невероятно шоу с Любо Ганев и Мария Гроздева, стана истински празник.
Тогава осъзнах, че Илияна Раева затова е голяма, велика, мащабна личност. Тя
дава на всеки, дори на съперника си, правото да има „Аз“! И цени това „Аз“. Понякога
дори заради това „Аз“ жертва своето собствено. Защо го прави, не знам. Дано един
стана като нея и разбера.
Извинявайте, малко дълго ми се получи лирическото отклонение…
По същество за Илияна Раева! След изживяването в неделя, след апотеоза на нейните
усилия, след всичко свършено от легендата за гимнастиката, за спорта ни, за страната,
шапки долу! И не ги нахлупвайте, докато не се извините на Илияна за всичко, което
сте казали за нея или помислили. Не чакайте Прошка да го правите. Може днес, сега,
веднага. Защото тази велика жена го заслужава. Не го ли сторите, просто замълчете
и…айде няма да псувам, жени ще четат. И аз ще го кажа първи: ИЗВИНЯВАЙ, ИЛИЯНА!
Някой дава ли си сметка какво изживя Раева до тази нощ? Пеевските медии я разчекнаха
така, както башибозукът разчекваше българките във „Време разделно“. В какво ли
не я обвиниха за онова цвете, паднало от балкона. Какво ли не и вмениха.
Слава Богу, че медийната инквизиция нямаше правата на онази, истинската. Тогава
щяха да изгорят Илияна пред собствения и параклис! И с пепелта и да подгреят тавата
със свинско за Делян паша и майка му.
След това дойде и драмата с Наско Сираков, която Илияна пак понесе мъжки. Не
само понесе, но направи така, че никой да не разбере какво изживя Фамилията.
Докато се бореше с лайнометния батальон на Пеевски, докато връщаше Наско към
живота и докато бранеше личното пространство на дъщерите си, Раева успя да бъде
и всичко в гимнастиката. Пое само и единствено въху себе си ударите около драмата
с Цвети, за да може поне малко да успокои отбора. Управляваше, търсеше спонсори,
докара пак Световна купа, взе позиция по въпроси, от които половината ни депутати
бягат. Не се спря тази жена, бе!
Не само не се спря, тя дори жертва всичко в името на своя спорт. В името на този
медал! Дори дъщерите си. Някога някой ще напише какво изживя фамилия Сиракови
около драмата с Цвети. Ще разбере какво са правили щерките само и само Цвети да
е добре. И въпреки, че са свършили всичко, че и отгоре, майка им пак ги изправи
до стената.
Хора, това не е човешко! Когато имаш всичко в този живот, когато си спечелил
всичко в този живот, да принесеш в жертва себе си и най-близките! Да го направиш
в името на една цел, която си си поставила преди 4 години в Пекин. Тогава се връщахме
от олимпиадата, ансамбълът и беше останал „чак“ 6-и, пак се гледахме като мачоци
в чакалнята на аерогарата. И тя се закани пред всички: „Няма да спя до Рио, но
медал ще вземем! С или без мен!“
Е, трябваше да дойде бронза в Рио, за да разберем, че Илияна е просто…човек.
Падна в ръцете на Ина Ананиева и се разплака. Разплака и България!
ПП: Не вярвах, че Илияна Раева може да плаче! И още нещо – жалко, че Илияна Раева
има топки, а Боби Михайлов – перука!
Какво четем:
🔴 Световноизвестен певец благодари чрез Туитър на Невяна Владинова!🔴 Газирана вода потече от чешма в Михалково
🔴 Най-сетне! Дойде време за евтиното море
Източник: 7dnivoleibol
Коментари
Последвайте ни във facebook!
