Войната срещу българската идентичност


„Социологическата пропаганда” като нов тип промиване на мозъците

Мой приятел, професор, известен като български патриот, ми се оплака, че 5- годишният му внук ходел из къщи и повтарял „Аз обичам Америка”

В началото на 90-те години като гост-професор във Вашингтон случаят ме отведе на годишната среща на католическите епископи в САЩ. На обяда седяхме един до друг с епископа на Пуерто Рико. Разговорихме се и той започна да ме разпитва как стоят нещата с религията в България. Разказах му как след 1989 г. са нахлули различни секти и обещават какви ли не неща. „Те и у нас направиха същото”, реагира епископът. „Кои те и какво направиха?”, попитах аз. И той ми обясни, че Пуерто Рико дълго време е била подопечна територия на САЩ, търсещи начин да го присъединят към себе си. „Затова се наложи да променят идентичността ни, която беше католическа и испаноезична. За тази цел пратиха протестантските секти, а за децата на елитите се създадоха съответни англоезични училища.” Години след това се сещам за тази история не само заради сектите у нас, но и когато видях, че водеща сюжетна линия на един от най-популярните български сериали „Столичани в повече” е осмиването на православната институция.

Спомних си за епископа на Пуерто Рико през последните дни и във връзка с разговора с виден политик от времето на Жан Виденов, който премахна съфинансирането от българското правителство на фондациите на Сорос. Той сподели как през 1996 г. при него дошъл Джордж Сорос и поискал възстановяването на това финансиране. Отговорил му, че това може да стане, но ако фондацията е готова да пропагандира не един глобализиран космополитизъм, а постави в своя център българските национални ценности и българската култура. При тези думи Сорос се обърнал и ядосано си тръгнал. Правителството на Виденов скоро след това бе свалено, а Сорос все пак постигна много от възпитателните си цели в името на един космополитизиран, освободен от национална идентичност капитализъм.

Това усетих силно, когато мой приятел, професор, известен като български патриот, ми се оплака, че 5-годишният му внук ходел из къщи и повтарял „Аз обичам Америка”. „Ние не сме го учили на това, но основното, което консумира по телевизията, където 90% от продукцията е американска, са детски филмчета, в които главните герои повтарят тази фраза.” Затова преди няколко години по централна телевизия на 24 май едно дете ентусиазирано рецитираше стихотворение за буквите, а бе облечено във фланелка с надписи на английски.

А през 2016 г. честването на втори юни – Деня на Ботев във Враца пред огромния монумент на Христо Ботев – стана с парад на детски и юношески мажоретни състави, все едно че става дума за американско шоу. Дори Ботев и неговото честване сред младото поколение се извършва с формите на американската шоу култура.

През 1962 г. френският мислител Жак Елюл публикува своя бестселър „Пропагандата”, в който разви идеята за един нов тип промиване на мозъците, наречен от него „социологическа пропаганда”, свързана с начина на живот на потребителския капитализъм и символните характеристики на стоките и услугите. Чрез тях могат да се променят ценности и идентичности много по-ефективно от традиционната пропаганда. Значенията на кока-колата, на сандвича в Макдоналдса, на скъпия часовник или фланелката със съответните знаци не идват от тяхното веществено съдържание или полезност. Те носят със себе си символи, определен статут, ценности.

Наскоро, присъствайки на митинг по повод български национален празник в Родопите, си помислих колко прав е Елюл. Почетната рота маршируваше, български певици с народни носии пееха, а сред публиката всяко второ дете и всеки четвърти възрастен бе с фланелка с някакви американски надписи, дори с американско знаме. Вероятно това имаше престижно значение за тях, даваше им самочувствие, че са нещо значимо. А иначе политиците говорят как сме се гордеели, че сме дали на света кирилицата. Наоколо имаше маси със сувенири, но нито един български, всички бяха с английски надписи и различни версии на американска шоу и масова култура. Голямата част от тях бяха за малки деца и очевидно чрез тях те се социализираха. Така българинът е потопен в един небългарски свят, който му предлага съответни ценностни йерархии, символи, значения, социологическата пропаганда на глобализирания космополитен капитализъм. Това си е война срещу българската идентичност.

Затова и има тенденция на разпад на национална идентичност и готовност да се откажеш от държавата си и народа си. При глобално сравнително проучване на „Галъп интърнешънъл” през 2014 г. хората са питани дали са готови да се сражават за родината си. В България едва 25% са готови да го направят. Къде е честваният с американски мажоретки Ботев да стане и да види това? Или Каравелов да викне, че свободата не ще екзарх, а Караджата? Поради това и българите не искат да служат в армията, в нея има сума ти непопълнени места, а от генерал Ангел Марин до генерал Румен Радев я напускат, отчаяни от мащабите на нейното унищожаване.

Мисля си за глуповатия наивитет на немалка част от българската хуманитарна интелигенция – писатели, музиканти, артисти – която професионално трябва да изгражда национални идентичности и има шансове за успех именно като стожер на националното. Нейни представители бяха сред най-ентусиазираната част от тълпите, които през 1990 г. пееха „Времето е наше”. Оказа се обаче точно обратното – краят на тяхното време. Маргинализираха се в глобализираното космополитно пространство на един капитализъм, който убива българското и не оставя място за тях.

Онзи ден бившият министър на просветата Тодор Танев изрази притеснение, че обучението на българските учители ще е от „Америка за България”. Щом човек, определящ се като десен, казва нещо, нехарактерно за българските неолиберално десни, които през 90-те години чрез устата на тогавашния десен президент провъзгласиха „новия цивилизационен избор” на България и досега агресивно го отстояват, значи става нещо. И това наистина е така. Все по-силни са гласовете за ново пренареждане на отношенията между цивилизационни избори, между американизирано неолиберално космополитно съзнание и национални идентичности и национална държава. Дори в Америка Тръмп заяви, че е против глобализма и космополитизма. Привържениците на Брекзит във Великобритания направиха същото. Новият сблъсък е между досегашните глобализатори и защитниците на националното. Дали ще оцелеем в него, дори Бойко Борисов не знае. Не се надява ни на себе си, ни на народа си, ни дори на „големите началници”, а смята, че „Само Господ може да спаси България”. Дали ще се появи някой, който да събуди Ботев и прогони мажоретките?


Какво четем:

🔴 Единствената българска естествено газирана минерална вода – "Михалково" отбелязва своята 60 годишнина

🔴 Дядо от разградско село си построи виенско колело в двора

🔴 Тихомир Иванов е олимпийски шампион заради покъртителната мизерия, в която е тренирал

Източник: Труд



Коментари



горе