Ралица Василева - майсторката на лимонади
Срещам я в студиата на
Ралица Василева в Интервюто.
Представете си, че сте изправена пред една зала със студенти по журналистика. Какъв съвет ще им дадете, за да им помогнете да станат добри новинари?
Да бъдат много добре информирани, да бъдат любопитни и да се стараят колкото може повече да бъдат обективни. Да забравят и оставят вкъщи личното мнение, личната позиция, а да представят само фактите на хората и да ги оставят те да си правят изводите.
Колко често вътрешният Ви морал, за това какво е редно и какво не, се е разминавал с професионалния?
Моралът на CNN е обективността. При представянето на всяко събитие трябва да интервюираш експерти, хора с позиция по даден въпрос, да е кристално ясно кой от поканените зад коя кауза застава, да дадеш различните гледни точки.
Коя емисия е била най-тежка за Вас, заради нещата, които сте представяли?
Може би атентатите на 11 септември в САЩ. Това беше от най-жестоките неща, случващи се там, където аз живея. В момента - гражданската война в Сирия, жестокостите на ИДИЛ, обезглавяването на журналисти, на обикновени хора…
Винаги ми е било много тежко, когато съм виждала такива жестокости, когато хората страдат, умират, много, много неща са ми минали през главата.
Дори последната емисия, която водих в CNN, беше извънредна точно с такава новина: "ИДИЛ обезглави човек".
Знаете ли, Ваша колежка в България преди време беше уволнена, защото в емисия, която водеше, бе показано обезглавяването на един човек. Кога CNN слага stop на материал? Може ли да бъде показано убийство в ефир, обезглавяване?
Не, не може. Винаги сме спирали видеото до началото на каквато и да било агресия - побой, нанесена травма, убийство. Преди него видеото се спира или картинката се замъглява и се преразказва…
Защо?
От уважение към жертвата и защото не е необходимо това да се показва на хората.
И още нещо, което много дискутирахме в CNN - да не се дава толкова много гласност и фокус на човека, който извършва това (някой от ИДИЛ, например), защото те именно това целят - тази жестокост да бъде разпространена, за да травмира хората.
Те си играят с нас. Затова искахме по-скоро, освен новината, в репортажа да покажем какъв е човекът - какви са приятелите му, родителите му, с какво се е занимавал, какво е дал от себе си, каква е загубата от това, че тази жестокост е извършена. Тоест, изместваме фокуса върху човека, към жертвата, а не се поддаваме на това, което ИДИЛ иска от нас - да тероризираме хората.
Преди два месеца в Слънчев бряг две групировки като че ли не се разбраха за нещо и босът на едната от тях беше прострелян на няколко места. Приеха го в болница с риск за живота. Стана първа новина в емисиите и седмици наред медиите ни занимавахa с него. В случая, обаче, няма добри и лоши - има две групировки, които делят нещо. Кой и защо представяме тогава в новините?
Трудно e да отговоря конкретно, защото не следя новините тук, но виждам, че към тази новина имаше интерес от страна на хората. Тук важното е, че това се е случило в курорт, където има почиващи. Това е страшното. Трябва да се отрази, но трябва и да се осмисли - защо се случват такива неща, могат ли да се ограничат… Трябва да се гледа от обществена гледна точка на подобни новини.
Изкарахте повече от 20 години в CNN. Трудна ли беше раздялата?
Да, и за мен, и за колегите беше трудна. Но мисля, че беше време за ново предизвикателство. Бях научила всичко, което можaх от тази страхотна компания, и беше време вече да дам малко от това, което съм научила. В случая - на телевизия BIT (Bulgarian International Television).
Сега ли е по-трудно да си журналист или когато започнахте? Къде всъщност беше първият Ви работен ден?
В радиото започнах 87-а, след като завърших английска филология, след един конкурс, на който се явих. В началото беше само стаж, въртяха ни няколко човека и година по-късно назначиха двама от нас. Тогава бях преводач и говорител. След промените имах възможност да правя журналистика, в радиото я открих. Имах шанса, че тогава станаха промените и можеха да се положат основите на свободната журналистика.
С толкова много информация, която обаче журналистът трябва да пресява, по-сложна ли е ролята му сега?
По-сложна е, защото имаш голям избор и трябва много да четеш, много да мислиш, за да може да разбереш кое наистина е важно, любопитно, кое си заслужава и как да го включиш в половин часова емисия. С това се сблъсках, като отидох в САЩ - такова разнообразие и богатство на новини, и накрая всичко е въпрос на избор. Тук по това време беше съвсем различно. Оказа се, че не е лесно човек да прави избор. Трябва да имаш критерии, самоконтрол, да не се хвърляш на всичко, но пък е и по-лесно - можеш по-бързо да разкажеш, да онагледиш, да разкриеш много неща, които едно време биха останали потайни, много истории, много гледни точки можеш да видиш. За нас, за демокрацията това е много важно. Вече хората се замислят, дори и политиците, когато правят нещо. Защото не знаеш кой и кога ще те заснеме.
Като стана дума за заснемане, прави ми впечатление, че американците, обикновените хора, се чувстват много по-удобно пред камера, в сравнение с българите. Това така ли е?
Те са свободни хора. Но не е съвсем лесно да разговаряш с тях. Често ми отказват. Когато има трагедия в семейството, например, въпросът е много деликатен. Понякога, при големи семейни трагедии, хората споделят, за да предпазят някой друг, да не му се случи нещо подобно. Искат поне да има смисъл в загубата на техния близък. Ако изобщо е възможно.
Навсякъде ли "лошата" новина е водещата новина?
Новините по принцип са за нещо, което е негативно и което трябва да се каже. Но трябва да има баланс. Нашата роля като журналисти е да осветлим нещата за публиката. За съжаление, гледаме първо противоречивите, трагичните неща.
Труден е този баланс, не бива да се манипулират хората, не бива нещата да се правят по-трагични отколкото са.
Трябва да имаш и анализ, не само да ги шокираш, трябва да обясниш. Има начини нещата да се поставят в контекст. Хората твърдят, че не обичат негативните новини, но статистиката сочи съвсем друго.
Сблъсквали ли сте се с цензура?
За щастие, аз съм работила предимно в CNN, където цял ден мислиш коя е най-важната новина и как най-добре да я представиш - в контекст, в перспектива, визуално да е интересна и т.н. Не съм имала цензура никога. Единственото нещо, което се е искало от мен, е да бъда обективна и да проверявам много добре фактите, които представям.
Кога една емисия е била добре направена емисия?
Когато съм могла да отразя пълноценно основните събития и да ангажирам хората.
Водещите в CNN са доста семпло облечени. Какъв е етикетът на облеклото там?
Професионализъм. Трябва да си облечен така, че да не разсейваш зрителя - акцентът да бъде върху новината, а не върху теб. Не може да си сложиш, например огромни, полюшващи се обеци.
Кога беше моментът, в който усетихте, че си тежите на мястото?
Никога не съм си мислила категорично, че напълно знам и мога. Но започна да ми става малко по-удобно в стола пред камерата (който е много страшен, защото си сам пред зрителите), когато натрупах достатъчно голяма “банка с информация”.
Защото като се появи извънредна новина, отпада всичко друго и 3-4 часа работиш без нищо, написано пред теб.
И когато през главата ми минаха достатъчно такива емисии, започнах да се чувствам по-сигурна. На мен често са ми казвали, че извънредните новини са ми силата. Тази импровизация ми носеше страхотно професионално удоволствие. Приключението да събираш, заедно със зрителя информацията и да я споделяш, е страхотно. Това е пикът в нашата професия.
На кой език Ви е по-лесно да четете новините?
Все още на английски, 23 години го правех на английски и много се стараех да не ми дойде думата на български.
Случвало ли се е?
Сънувала съм такива кошмари. Сега си възстановявам българския "новинарски" език. Във времето той много се е развил.
А синът Ви? С него на какъв език говорите?
Българо-английски. Българският му език не е много силен, защото, когато растеше, нямаше българско неделно училище в Атланта и беше заобиколен само от американци. Но той носи България в сърцето си и много държи на това, което му дава тя като култура.
Четох някъде, че не е тръгнал по Вашия път на новинар.
Не, никога не е имал интерес към моята професия.
За добро или за лошо?
За добро. Всеки човек трябва да си намери пътя в живота. Tой завърши социални науки, но беше точно по времето на най-голямата криза в САЩ. Тогава си намери работа в автокъща и разви интерес към бизнеса. Това прави засега. И когато понякога му казвам, че ми е много странно, че толкова дълго се е задържал, той ми отговаря: "От теб съм го научил - когато ти дадат лимон, направи си лимонада". И май тази лимонада си му харесва.
На Вас колко пъти Ви се е налагало да си правите лимонада?
Много пъти, но аз имам несломим дух, каквото и да ми поднесе животът, се опитвам да се справя.
Аз пък това го научих от баба ми. Тя казваше, че това е тайната на нейното дълголетие - човек да не се отдава на негативни чувства.
И не че животът не ми поднася лимони, просто се старая винаги да намеря рецепта за лимонада.
Най-горчивата лимонада коя беше?
Разводът с бащата на моя син. Бяхме много млади, като се оженихме и беше много трудно, когато се разделихме, защото имахме дете. Беше тежко и после, като заминахме със сина ми в Америка, той беше на 7 тогава. Уж отидохме за една година, но нещата се развиха в друга посока. Беше много трудно да сме далеч от хората, които обичаме и ни обичат. А тогава нямаше и скайп, една минута разговор до България беше 2 долара, пишеха се писма, които я стигнат дотук, я не…
Сега, след CNN започнахте работа в българската "американска телевизия" BIT и след повече от 20 години пак се налага да се местите - този път в Чикаго? Как е там?
Отново е адаптация, половин живот ми мина в Атланта, там си създадох приятели. Тук са доста дълги работните дни, освен с колегите, не се виждам с други хора.
Представете си, че завършвате лекцията си пред тези студенти от първия въпрос. Какво ще им кажете за живота?
Животът никога не се нарежда така, както планираш. Можеш да планираш и да мечтаеш, да работиш за мечтата си, да я преследваш, но това не е гаранция, че ще се случи така, както си я представяш. А и понякога нещата, които много искаме да се случат, се оказва, че не са за нас.
Последно - интервютата, които никога няма да забравите?
С Михаил Горбачов и Тед Търнър. Единият промени личния ми живот, благодарение на него станаха промените в България, а другият промени професионалния ми - довери ми се, на едно момиче от Източна Европа, току що пристигнало от България. Тези две личности са направили неща, които са променили не само моя живот, а и света. Светът е за смелите, за мечтателите, за тези, които не се страхуват и опитват, дори да грешат. Светът е за тези с лимонадата.
Какво четем:
🔴 Хороскоп за 23.08🔴 Ликувайте, мързеливци! Учени откриха как да се слабее, докато се лежи
🔴 И това доживяхме! Британци искат българско гражданство заради "Брекзит"!
Източник: interview
Коментари
Последвайте ни във facebook!
