Да предложим ли BG гражданство на британците?


Цяла нощ прехвърлям родословното си дърво в главата в отчаян опит да намеря някой ирландски роднина. За съжалениеq май ще се окаже, че не съм от ирландско потекло.” “Аз пък, за щастие, имам ирландски дядо, така че за мен не е страшно”. Този разговор се проведе между двама мои колеги на сутринта след историческия референдум на 23 юни, когато британците решиха, че страната им трябва да напусне ЕС.

Два месеца по-късно стана ясно, че моите колеги не са се шегували, защото стотици британци в момента разпитват в посолствата на страните - членки на ЕС, в Лондон дали ще могат да кандидатстват за тяхно гражданство. Ирландското гражданство като че ли е най-привлекателната и реалистична опция, защото всеки с ирландски родител или баба и дядо

може да получи

ирландски

паспорт

В това число влизат около 5 милиона британци по изчисления на ирландските власти.

Не само ирландското гражданство привлича британците. По данни на агенция “Блумбърг” британци са се свързали с посолствата на повечето държави на ЕС. 30-ина британци са се поинтересували дали ще могат да станат български граждани. За повечето

няма да е лесно

да се сдобият

с българско

гражданство,

освен ако не са родени в България или постоянно пребивават в България за повече от 5 г., сключили са брак с българин и постоянно са в България над 3 г.

Повече от ясно е защо британците кандидатстват за европейски паспорти.

Несигурността от Брекзита в практически план е голяма и е по-сигурно човек да има и втори паспорт, за да е спокоен, че ще може свободно да пътува или да живее в останалите 27 държави - членки на ЕС.

По-важният въпрос е дали България би имала полза от наплив на британци, готови да се заселят у нас – не само икономическа, но и културна, и какви британци бихме искали да привлечем. Би било полезно да имаме стратегия по въпроса.

Какво би накарало средностатистическия британец постоянно да се засели в България?

“24 часа” състави списък с трите неща, които правят България привлекателна като постоянен дом на британците, и трите неща, които биха ги отказали от български паспорт.

1. Евтинията - не е тайна, че стандартът на живот в България е много по-нисък. Най-големите разлики са в цените на имотите, услугите и алкохола, плодовете и зеленчуците като цяло са значително по-ниски. Имотите в България са несравнимо по-евтини от Великобритания.

Наемите също са

250% по-високи

от България

според сайта Numbeo. Като цяло освен ако не сте в числото на малкия процент британци, които живеят в имения, стаите в повечето къщи са значително по-малки, отколкото у нас.

Да ядат и пият по заведения у нас, е всекидневие за мнозина българи, докато на Острова това излиза скъпо. Цените са 162% по-високи. Неслучайно много британски туристи идват у нас заради евтиния алкохол. Посещението при фризьор или козметик струва повече пари на Острова. Транспортът също е значително по-скъп. Пътуването с влак и автобус например е доста по-евтино в България. За повечето дестинации в Англия, ако не си купиш билет седмици предварително и решиш просто да отидеш на някоя гара в деня на пътуването, може да платиш повече, отколкото струва самолетният билет до тази дестинация. Цената на университетското образование е значително по-евтина у нас и е малко известно, че има британски студенти у нас. Онлайн форуми показват, че заради скъпи и престижни специалности като медицината някои англичани са готови и български да научат. Езиковата бариера като цяло е сериозен проблем.

2. Климатът и природните дадености - неслучайно страни като Испания и Гърция са сред най-предпочитаните дестинации за прекарване на старините на британските пенсионери именно заради климата там. Българският климат – особено продължителните и горещи лета, също биха привлекли много британци.

Времето на Острова е непредсказуемо и летните спомени от детството на мнозина англичани са как пороен дъжд се е изсипвал върху им, докато родителите им са се опитвали да опънат палатките по време на традиционния летен къмпинг.

Да прекараш седмици наред на плажа или просто по летни дрехи, е мечта за повечето британци. Всеизвестен факт е, че България има много красиви природни и исторически забележителности, но не ги използваме така пълноценно, както правят британците, които са царе на това на хартия да направят и най-безличната дестинация интересно място за посещение.В съзнанието на мнозина България все още е просто “евтина” , но рискова дестинация и е хубаво да се помисли за кампании, които да преборят този имидж.

3. Социалните контакти - динамиката на живота в България е различна. В повечето средни или малки градове и села във Великобритания денят свършва рано. Магазините освен големите супермаркети работят докъм 18 ч и хората се затварят по домовете си. Децата се слагат да спят към 19-20 ч и ако специално не сте поканили гости, е почти невероятно някой да ви цъфне на вратата. Принципът “Моят дом е моята крепост” наистина важи в пълна сила. За неработещите или несемейните хора, особено по-възрастните, това често означава, че са обречени на самота.

Какво не биха
харесали
британците
у нас?

1. Непредсказуемостта и липсата на правила - средностатистическите британци са свикнали да живеят с ясни правила за всичко – от прословутите опашки до правилата за движение. В България обаче правилата съществуват само за да бъдат постоянно нарушавани. Мнозина британци се опариха, когато се засилиха да купуват имоти у нас преди години, защото очакваният скок в цените на имотите така и не се осъществи, а крадци разбиха много от ремонтираните им къщи по селата. Картинката е особено тъжна по малките градчета и села у нас, където понякога цари пълен хаос. Само един пример е достатъчен. Моят роден град Лом например на теория би бил много привлекателна дестинация за британците – не много далеч от столицата, имотите са на ниски цени, хората се познават, дунавският плаж е може би най-добрият речен плаж в България, има театрален фестивал през есента, художествена галерия, дори разходи за транспорт може да няма човек заради малките разстояния. Един ден на ломския плаж обаче показва, че нещата изобщо не са толкова розови, колкото изглеждат. Въпреки че хиляди ломчани се стичат на плажа всеки летен ден, спасител там няма от 2011 г., защото пробите, направени на водата преди 5 г., показали, че не е достатъчно чиста. Доколкото ми е известно, нови проби не са правени. На сантиметри от главите на стотиците плажуващи всеки ден минават коли и мотори, а във водата нерегулирано хвърчат джетове, скутери и моторни лодки.

2. Грубото отношение и любопитството – характерната любезност, която британците са свикнали да получават от всеки магазинер, ресторантьор или дори непознат на улицата, у нас изобщо не е гарантирана. В някои магазини посрещат любезно клиентите, но на много места човек очаква да бъде нахокан без очевидна причина. Пазаруването с деца е изпитание за нервите, особено ако те са по-невнимателни. В Англия ми се е случвало да изпусна яйца или кисело мляко на пода в магазин и не само не ме карат да го платя, но ако това стане на касата, отиват и ми носят същия продукт. В България никога не се знае как ще реагират и дали няма да ми изнесат лекция как трябва да внимавам.

Изобщо
“четенето
на конско” и
даването
на съвети


по различни въпроси е характерна черта на българската действителност. Като цяло доста хора обичат да си пъхат носа в чуждите работи и да дават нежелани съвети – от това как трябва да обличам децата си в “студеното” време до на колко години точно трябва да съм родила и колко деца. Директните и много лични въпроси, както и коментарите за външния вид също не са нещо, на което британците биха свикнали лесно. “Колко точно получаваш”, “Какъв е тоя корем, дето си отпрала, четвърто ли чакаш”, са въпроси, които биха стъписали всеки англичанин, но в малкия град у нас често се използват вместо поздрав.

3. Ниските заплати – за английските пенсионери може и да е изгодно да живеят в България с техните си пенсии, но за работещите хора ниските заплати в някои сектори и в малките провинциални градове биха били сериозен проблем.
Всички обобщения, разбира се, са условни, защото хората навсякъде са различни, но като цяло, ако ще готвим стратегия по въпроса, не е толкова трудно да “таргетираме” определен тип британски “заселник”. Това не е толкова трудно, защото може да поискаме минимален доход, както самите британци искат от кандидатите си за поданство. В това отношение можем да се поучим от британците, при които всичко е разписано - имат готови стратегии и резервни планове по всички въпроси.


Какво четем:

🔴 Авторът на кръстословицата рекордьор: Исках с хубаво да споменат България

🔴 Вижте Митко Цонев като Любчо във филма "Таралежите се раждат без бодли"

🔴 138 хил. лв. стипендии за талантливи ученици

Източник: 24 часа



Коментари



горе