Тайните на Лакатнишките скали (СНИМКИ)


На около 50 км от София ще откриете тайните на Лакатнишките скали - феномен, който привлича погледите на всички, които минават през Искърското дефиле. Те са изградени от червени пясъчници и варовици, а добре развитият карст е образувал редица пещери, карстов извор и какво ли още не.

Името на скалите, както и на двете населени места в близост - село Гара Лакатник и село Лакатник произлиза от формата на река Искър. Тук тя рязко завива, а формата ѝ от птичи поглед наподобява лакътя на ръката.

За да стигнете до тях не се изисква нищо повече от кола или влак. Ако сте фенове на автомобилите, то се пригответе за малко повече от 50-километров път от центъра на София или .... около час с влак. Цената за пътуване с него е скромна - само 1,50 за ученици и студенти и около 3 лв. за възрастни в посока.

Пристигайки в село Гара Лакатник пред вас ще се открият отвесни скали с височина над 250 метра. На една от най-високите скали се намира Паметникът на загиналите през 1923-а септемврийци. Именно от него се разкрива изключително красива панорама към река Искър, малкото селце около жп линията и съседните склонове. За да стигнето до него ще ви трябват около два часа с почивките.

Какви забележителности се намират по пътя до паметника, разказва Лили Кръстанова. Тя е един от администраторите, които поддържат фейсбук страницата на село Гара Лакатник и е част от екипа на сайта http://lakatnik.info/wp/.

„Първото нещо, което прави впечатление, когато човек например слезе от влака и стъпи на перона, това са скалите, които го посрещат. На тях се вижда един голям, масивен паметник от камък, който е построен в памет на хвърлените септемврийци през 1923-а година. От тогава всяка година през септември (около 23-и или близката събота) хората отбелязват този ден, поставят венци, има тържества. Встрани от паметника, ако гледаме от гарата, забелязваме един масивен, метален кръст, който е построен в наше време в памет на загиналите планинари и алпинисти. Не само на територията на Лакатник, а в цяла България.

Друго нещо, което се вижда вляво от кръста е интересната къщичка, която е „кацнала" на белите варовити скали. Тя също е за алпинистите. Човек без екипировка и умения няма как да стигне до нея. Но пък може да стигне под нея, където се намира алпийски заслон, на който може да се спре с приятели, да си направи пикник и дори нощувка на палатка.

Друго интересно е „Темната дупка". Тя е една от най-големи пещери в България. От хората, които са влизали, знам, че единият изход е някъде при Враца. Вътре има езера и подземни реки, но аз лично не съм влизала толкова навътре".

Пещерата „Темната дупка" е четвъртата по дължина в България. Общата ѝ дължина според различни мнения е между 5 и 9 километра. Пещерната система в нея е триетажна и се състои от две силно разклонени галерии, които са свързани помежду си. В нея има много езера, някои с дълбочина до 3 метра, а други с дължина повече от 80 метра. На най-долния етаж в близост до „Жековото езеро" се появява подземна река, която излиза през подлежащия на пещерата карстов извор Житолюб.

При екстремни валежи и снеготопене тя вдига нивото си и започва да изтича през входа на „Темната дупка". В района на село Гара Лакатник се намират още няколко пещери - това са „Ръжишката" и „Козарската". Те са малки, но има какво да се види в тях, ако сте любители на тези природни забележителности.

„Нещо, което сега се сещам гледайки скалите, е, че в единия край има скала, която много прилича на мечка, но това само хората с много добре развито въображение го виждат."

Освен заслона, кръста, паметника и множеството пещери има и няколко изворчета?

„От вътрешните реки на скалите излиза карстов извор „Житолюб", който се намира точно до главния път „София-Мездра" и се влива в река Искър. Важно е да уточним, че тя разделя село Гара Лакатник и Лакатнишките скали, които се намират на територията на село Миланово и са част от Природен парк „Врачански балкан".

Във вашия сайт има информация и за други забележителности. Сега се сещам за Радевият вир може ли няколко думи и за него да ни разкажете?

„Да, за него легендите разказват, че преди много години едно младо момче на име Ради е искало да скочи от намиращата се наблизо висока скала. За съжаление при гмуркането си удря главата в камък под водата и загива. От там идва и името му „Радевия вир". А гробът на момчето е пред беседката на Темната дупка".

Важно е да кажем, че маршрутът, който започва от гарата в село Гара Лакатник и стига до паметника на загиналите септемврийци през 1923-а е добре очертан, нали така?

„Да, пътеките се поддържат и всяка година се събират много хора, доброволци, които почистват пътеките. Причината е, че по време на празниците на Гара Лакатник, които са втората седмица на месец май, има факелно шествие, което тръгва от паметника до площада на селото. Тръгва се късно - към 22:00 часа, когато се стъмни и затова пътеките се почистват и се обезопасяват...."!

Около празниците на селцето освен факелно шествие има безплатен въжен тролей. По него може да се пусне всеки ентусиаст, решил да се изкачи до върха на Лакатнишките скали.


Какво четем:

🔴 Йордан Ташков – учителят на Томислав Дончев, Иво Прокопиев и Цветан Василев

🔴 Показват на Шипка освещаването на Самарското знаме

🔴 Капитан Петко войвода

Източник: Дарик



Коментари



горе