В РАЗГАРА НА ПОКЕМОН МАНИЯТА. Търновка връща детските игри на малки и големи с чаровните си зайци от плат и любов


Наследила таланта на баба си, Грета Димитрова шие парцалени кукли и създава ефирни квилинг украси

Парцалени зайци с бодряшки вид и изискани тоалети – всеки с различна визия и характер, ококорени кокошки, пирати, любимите Миньони и разни други фантастични същества населяват къта, който е превърнала в свое ателие в дома си търновката Грета Димитрова. Населението на тази пъстра парцалена държава е малобройно и въпреки непрекъснатите попълнения продължава да намалява, защото все повече кукли поемат към новите си стопани от всички краища на страната и извън пределите й.

Трудно е да се каже кога и как точно хобито на Грета се превръща в малък бизнес, подпомагащ семейния бюджет. „Всъщност винаги съм умеела да шия, още от съвсем малка. Със сестра ми шиехме рокли на куклите още преди да тръгнем на училище, после започнахме да си шием на нас самите, като от скътаните от майка ни платове за чеиз ушихме първите си страхотни тоалети. На 16 години вече изпълнявах сериозни поръчки от клиенти и магазини, като прилагах на практика наученото в училище в специалността „Технология на облеклото“…

Бабата на Грета била една от най-известните шивачки навремето в Павликени. Покрай нея се въртели момичетата и като на игра попивали занаята. И днес в импровизираното ателие на Грета почетно място е отредено на бабината й крачна машина, която майсторката предпочита дори пред съвременната компютризирана и снабдена с десетки функции и улеснения.

Заради семейството и грижите за малкия си син след преместването във Велико Търново, където й липсвала постоянната клиентела, за десетина години Грета забравя шиенето. До едно пътуване в Испания преди няколко години, където била изумена от огромния интерес, на който се радват ръчно изработените предмети. Тогава за пръв път почувствала истинско желание отново да се върне към стария занаят и миналата година преди Великден започнала да изработва първите си кукли и украси. Сред тях зайците се превърнали в истински хит и днес те съставляват основната част от поръчките.

Грета изработва дългоухите симпатяги по собствени кройки и модели, в разнообразни цветове и задължително от памучни платове. Това, което ги прави наистина уникални обаче, е, че всеки заек си има собствена визия, дори характер, и цял гардероб с дрехи за преобличане.

„Много хора правят кукли от плат, но наистина е рядкост те да могат изцяло да се преобличат – обяснява Грета. – Дрешките им са по мои кройки, като според желанията на клиентите прибавям нови и нови. Ето последната ми десетгодишна клиентка реши, че зайчето й Вики непременно се нуждае и от нощница, така че попълваме веднага тази нужда…“

Според желанието на клиента дългоушковците могат да са момченца или момиченца, да бъдат полицаи, моряци или пък изискани дами с шапки, дантелени рокли и артистични сандали с плетени подметки. Всяко зайче получава името на своя стопанин и то се избродира ръчно на ухото му. Средно два дни отиват за изработването на една кукла с всичките й екстри. И макар че прави десетки други неща, като бутикови мартеници, изумителни украси в стил квилинг (наречен още хартиен филигран), куклите от плат и на първо място сред тях симпатичните зайци са най-любимите на Грета. Тя често се интересува как са нейните „рожби“ при новите си стопани и обикновено чува възторжени отзиви от деца и родители и трогателни истории за истинска детска привързаност.

„Прекрасно е да видиш дете, прегърнало с любов парцалена кукла. Това, за съжаление, е все по-рядка гледка. Не съм против съвременните технологии и това децата да ги владеят, но прекаленото им вживяване във виртуалния свят, често пълен с насилие и грозота, според мен им отнема нещо много важно. Парцалената кукла е нежност и уют, тя учи на грижи, на отговорност, тя пази детски тайни и е истинско приятелче. С нея децата заспиват гушнати и успокоени, спасени от нощни страхове и кошмарите на виртуалния и реалния свят.“

Все по-често Грета приема поръчки и от доста пораснали деца на по 20 – 30 и повече години. „Майки и баби, че даже и татковци, си пожелават тези кукли – може би като някакво сантиментално връщане към детството, когато съумявахме да си правим играчки и забавления от нищото и много, много се смеехме. Мисля, че това е най-важното и то липсва на днешните деца – играта, която ги кара да измислят, фантазират, мечтаят, но и да творят, и да се готвят за живота…“

Таня ПЕНЧЕВА


Какво четем:

🔴 Фоторазходка до Деветашката пещера - една от най-красивите в България

🔴 Нов български филм разказва смешни морски преживявания

🔴 Земята, хората, селото... Елин Пелин

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе